Бонусите вървят добре, пари за експертизи нямало да има
Дискусиите към държавния бюджет за 2022 година неизбежно засегнаха и бюджета на правосъдната власт. Изпълнителната власт, в лицето на министър-председателя, предложи да понижи средствата за прокуратурата с 20 млн. лв., които да бъдат пренасочени към Българска академия на науките.
Провеждането на разграничителни линии в стила “ще вземем от прокурорите, с цел да дадем на учените” няма по какъв начин да бъде поощрявано и най-малкото може да докара до загуба на доверието и на двете професионални класи в способността властта да обезпечи естествена среда за работата им.
За да е ясно на читателя какъв е произходът на казуса можем да кажем следното:
Безспорният бюджет на правосъдната власт включа този на районните, окръжните, военните, специализираните/под заплаха от закриване/, апелативните и двете висши съдилища. Към това перо следва да прибавим и бюджета на прокуратурата, която е единна структура;
Вторият детайл е бюджетът на органите по администриране въпросите на правосъдната власт – Висш правосъден съвет(ВСС), Инспекторатът към Висш съдебен съвет и Националния институт на правораздаването, ангажиран да образова младшите съдии и прокурори;
Отговорният за бюджета на правосъдната власт Висш съдебен съвет бюджетира на исторически принцип – без цели, без цели, без отношение към това от какво имат потребност хората в системата – съдиите и прокурорите, без отчитане потребностите на жителите и бизнеса. Историческият принцип на бюджетиране значи – взимаш средствата от миналата година и към тях на око искаш още 20-30 млн. от горната страна, в случай че мине номерът;
Съдебната власт по Конституция има независим бюджет като това е скрепено с няколко решения на Конституционния съд (КС), само че превратно бива употребено за неоправдана корист със средствата, събирани от налозите на всички български жители.
А в този момент да разгледаме въпроса в елементи.
Какво споделят Конституцията и законите
Действащата Конституция (чл. 117, алинея 3) планува правосъдната власт да се употребява със независим бюджет. Този принцип, детайл от изискванията за правосъдна самостоятелност, беше одобрен с редица решения на Конституционния съд, които слагат изискване организационната, органна и функционална самостоятелност на правосъдната власт да бъде обвързана и с финансова такава. Въпреки това сама по себе си последната не е гаранция за вярното обмисляне и разходване на бюджета и следва да се ревизира дали парите са изпълнили изискването за резултатност – единица изразходвани средства да реализират оптимален резултат, или са отишли „ на вятъра”. За задачата, би трябвало да се изследва съществуването на ясни и поредни нормативни правила, които да подсигуряват процедурна пристойност от страна на Висш съдебен съвет, и положително ръководство на разноските – от момента на обмисляне, през разходването до отчитането на изхарчените средства.
Органът, претрупан с администрирането на финансовите въпроси на правосъдната власт е Висшият правосъден съвет, като той приема и плана на бюджет на правосъдната власт. Бюджетната процедура стартира с правене на план на бюджет на правосъдната власт от Висш съдебен съвет, след което планът се изпраща за консултация в Министерството на правораздаването. Министърът на правораздаването изготвя рекомендации по направеното предложение или различен проектобюджет на правосъдната власт и го връща във Висш съдебен съвет. Именно упражнявайки това си пълномощие Надежда Йорданова възрази против бюджета на Прокуратурата. След това министърът на правораздаването показва и плана на бюджет на правосъдната власт пред Министерския съвет, а последният внася плана за разглеждане и гласоподаване в Народното събрание дружно с годишния закон за държавния бюджет. Именно Народното събрание има последната дума над бюджета, защото Народно събрание е органът, определен директно от жителите. Ако Народно събрание не може да бъде рационално уверено, че Прокуратурата харчи дейно парите на българските жители, би следвало да отхвърли претенциите с оглед непрекъснато покачващите се разноски. Вместо причини обаче представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев и основният прокурор Иван Гешев до този миг насочат популистки изказвания.
Неравното отнасяне на съдилищата по отношение на прокуратурата по бюджетните въпроси
Задължение на Висш съдебен съвет е и да провежда построяването и действието на система за финансово ръководство и надзор в органите на правосъдната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните запаси. Това обвързване се свежда до съответното осъществяване от страна на администрацията на Висш съдебен съвет и неговите членове посредством осъществяване на съответни политики.
Съгласно член 65 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) всички съдилища са юридически лица на бюджетна прехрана и се съставляват от административния началник като правилото е ръководителят на съда да реализира общото организационно и административно управление, до момента в който съгласно член 136 от Закон за съдебната власт Прокуратурата на Република България е единна и структурата ѝ е в сходство с тази на съдилищата. Така на процедура всеки съд чака утвърждение за разноските си от Комисията по бюджет и финанси на Висш съдебен съвет, до момента в който Прокуратурата харчи необезпокоявана от тежки административни процедури. Решенията по бюджета и материалната обезпеченост на прокуратурата и нейните структури в страната се взимат еднолично от основния прокурор или неговата администрация и се извършват от същата администрация.
По този метод нормите на закона действително обгръщат системата от съдилищата, а прокуратурата не е обвързана от комплицирани бюджетни процедури и остава само подчинена на волята на основния прокурор по какъв начин да се насочват разноските. Особено отчетливо това личи в сградното, техническо и ресурсно застраховане на Прокуратурата, където де факто Висш съдебен съвет, даже посредством прокурорската гилдия, няма пълномощия и механизми за инспекция на тази активност. Още по-отчетливо това личи при капиталовите разноски, където съдилищата са подредени в лист на чакащите и неодобрени претенции, оставени в рубрика „ Преходни ангажименти” за съответната година. Така ремонт на постройката на съответен съд може да „ виси “ с години до момента в който в прокуратурата нещата да се случват бързо, само че неразбираемо, напълно по усета на основния прокурор. Същевременно обаче прокурорите, посредством гласовете си в пленума на Висш съдебен съвет, въздействат директно на сградната обезпеченост на съда. По този метод до момента в който основният прокурор преценя дали служебният му мултитемпературен охладител за бутилки вино поддържа нужната температура, в Окръжния съд в Ямбол нямат улуци на постройката и работещи принтери.
Какво на практика се случва с бюджета на правосъдната власт
Бюджетът на Прокуратурата нараства точно с 24,6 млн. лв.. за 2022 година Публична информация за структурата на бюджета на прокуратурата липсва както в показаните документи по Закона за държавния бюджет за 2022 година, по този начин и на уеб страницата на Висш съдебен съвет, и на уеб страницата на Върховната касационна прокуратура. В пакета документи, импортирани в Народното събрание, можем да забележим обособени три стратегии на прокуратурата - рационализиране на осведомителните технологии, рационализиране на осведомителните технологии и всички останали разноски за финансиране на активността. В последната категория имаме показване на разноските по стопански детайли – на процедура знаем какъв брой са разноските за хонорари (предложени 315 млн. лв. за 2022 г.) и настояща прехрана (33 млн. лева); знаем също и че общата щатна бройка на личния състав е 5371, от които се чака действителният средногодишен брой на наетите да е 4984. При по този начин оскъдната информация остава отворен въпросът има ли от кое място да се понижават разноски.
Определено може да се мисли в тази посока – преди всичко от множеството почивни станции на прокуратурата – за съпоставяне – бюджетите по това перо за трите почивни станции на съдилищата са фрапантно орязани от години насам. Отделно от това, за Прокуратурата отпаднаха разноските по Бюрото по отбрана на очевидците. На трето място, администрацията на Висш съдебен съвет е също един безконечен източник на неоправдани разноски. Като четвърти мотив – следва закриване на профилираните съдилища и прокуратури, източник на тежки разноски, в това число и такива за 4 заплати на година като бонус. На процедура, има от кое място да бъдат осъществени съкращения от бюджета на правосъдната власт и то главно от перата за Прокуратурата и Висш съдебен съвет без това да повлияе на значими пера като тези за експертизи, които попречват главната функционалност на прокуратурата по следствие.
Отговорна за неналичието на програмно бюджетиране на правосъдната власт е още веднъж Комисията по бюджет и финанси на Висш съдебен съвет. Представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев е ръководител на тази комисия, в чието пълномощие е планирането, разходването, ръководството и контролът на средствата от бюджета на правосъдната власт. Комисията не е разгласила личните си правила за работа на уеб страницата на Висш съдебен съвет, заради което има подозрения по отношение на съществуването на такива, а заради това и по какви критерии взима решения. Последният оповестен доклад за активността на комисията е от предходния състав на Висш съдебен съвет и се отнася за 2016 година
Тоест, откогато господин Магдалинчев е ръководител на тази комисия единствено той и членовете на комисията знаят по какъв начин се изразходва бюджетът на правосъдната власт. От прегледа на работата на комисията, в това число протоколи от съвещанията ѝ излиза наяве, че липсва аршин за производство на решения. Изглежда, че Комисията по бюджет и финанси няма дефинирани критерии (или те не са обществено достъпни), по които преценя на кой съд да се утвърди даден разход и на кой - не. Не излиза наяве при конкуренция на сходни или напряко идентични претенции за какво за един съд се отпускат средства за закупуване на даден актив, а за различен - не. Дори да има основателна причина за това, тя не може да се изведе от протоколите нито на комисиите, нито на пленума на Висш съдебен съвет.
Съществуват ли благоприятни условия правосъдната власт сама да усъвършенства бюджета си
Съдебната власт разполага със забележителна финансова самостоятелност при ръководството на паричните средства от държавния бюджет според член 154, алинея 2 от Закона за обществените финанси (ЗПФ). Бюджетът на правосъдната власт се подчинява на по-различни правила спрямо бюджетите на останалите първостепенни разпоредители, като да вземем за пример тя има право на:
временен излишък, с който могат да се финансират спомагателни разходи;
плановете, финансирани с финансов лизинг, да не са част от ЗДБ за съответната година;
опцията запасът за непредвидени и неотложни разноски да се изразходва с решение на ВСС;
разходните тавани, избрани от министъра на финансите за бюджета на правосъдната власт, са препоръчителни;
министърът на финансите не може да въздейства върху бюджетни решения на Висш съдебен съвет при нарушаване на бюджетната дисциплинираност и други
Тези особености са свързани главно с бюджетната самостоятелност на правосъдната власт, като в същото време дават огромна независимост при планирането и осъществяването на бюджета. Наличието на временен излишък значи, че при по-добро осъществяване на бюджетното салдо (например при плануван баланс бюджетът завършва годината с превишение) разликата не се връща назад разполагаем на държавния бюджет (както става с бюджета на останалите първостепенни разпоредители с бюджетни кредити), а остава разполагаем на правосъдната система за последващи интервали.
Именно тези превишения в практиката се разпределят като спомагателни хонорари (бонуси) за личния състав. Разбира се, с цел да се употребяват законовите благоприятни условия, които обезпечават и финансовата самостоятелност на правосъдната власт, е належащо по-отговорно и дисциплинирано държание от страна на Висш съдебен съвет, а в този осми състав това е необикновен недостиг. Но пък бонусите вървят добре по цялата система, а пари за експертизи нямало да има.
Провеждането на разграничителни линии в стила “ще вземем от прокурорите, с цел да дадем на учените” няма по какъв начин да бъде поощрявано и най-малкото може да докара до загуба на доверието и на двете професионални класи в способността властта да обезпечи естествена среда за работата им.
За да е ясно на читателя какъв е произходът на казуса можем да кажем следното:
Безспорният бюджет на правосъдната власт включа този на районните, окръжните, военните, специализираните/под заплаха от закриване/, апелативните и двете висши съдилища. Към това перо следва да прибавим и бюджета на прокуратурата, която е единна структура;
Вторият детайл е бюджетът на органите по администриране въпросите на правосъдната власт – Висш правосъден съвет(ВСС), Инспекторатът към Висш съдебен съвет и Националния институт на правораздаването, ангажиран да образова младшите съдии и прокурори;
Отговорният за бюджета на правосъдната власт Висш съдебен съвет бюджетира на исторически принцип – без цели, без цели, без отношение към това от какво имат потребност хората в системата – съдиите и прокурорите, без отчитане потребностите на жителите и бизнеса. Историческият принцип на бюджетиране значи – взимаш средствата от миналата година и към тях на око искаш още 20-30 млн. от горната страна, в случай че мине номерът;
Съдебната власт по Конституция има независим бюджет като това е скрепено с няколко решения на Конституционния съд (КС), само че превратно бива употребено за неоправдана корист със средствата, събирани от налозите на всички български жители.
А в този момент да разгледаме въпроса в елементи.
Какво споделят Конституцията и законите
Действащата Конституция (чл. 117, алинея 3) планува правосъдната власт да се употребява със независим бюджет. Този принцип, детайл от изискванията за правосъдна самостоятелност, беше одобрен с редица решения на Конституционния съд, които слагат изискване организационната, органна и функционална самостоятелност на правосъдната власт да бъде обвързана и с финансова такава. Въпреки това сама по себе си последната не е гаранция за вярното обмисляне и разходване на бюджета и следва да се ревизира дали парите са изпълнили изискването за резултатност – единица изразходвани средства да реализират оптимален резултат, или са отишли „ на вятъра”. За задачата, би трябвало да се изследва съществуването на ясни и поредни нормативни правила, които да подсигуряват процедурна пристойност от страна на Висш съдебен съвет, и положително ръководство на разноските – от момента на обмисляне, през разходването до отчитането на изхарчените средства.
Органът, претрупан с администрирането на финансовите въпроси на правосъдната власт е Висшият правосъден съвет, като той приема и плана на бюджет на правосъдната власт. Бюджетната процедура стартира с правене на план на бюджет на правосъдната власт от Висш съдебен съвет, след което планът се изпраща за консултация в Министерството на правораздаването. Министърът на правораздаването изготвя рекомендации по направеното предложение или различен проектобюджет на правосъдната власт и го връща във Висш съдебен съвет. Именно упражнявайки това си пълномощие Надежда Йорданова възрази против бюджета на Прокуратурата. След това министърът на правораздаването показва и плана на бюджет на правосъдната власт пред Министерския съвет, а последният внася плана за разглеждане и гласоподаване в Народното събрание дружно с годишния закон за държавния бюджет. Именно Народното събрание има последната дума над бюджета, защото Народно събрание е органът, определен директно от жителите. Ако Народно събрание не може да бъде рационално уверено, че Прокуратурата харчи дейно парите на българските жители, би следвало да отхвърли претенциите с оглед непрекъснато покачващите се разноски. Вместо причини обаче представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев и основният прокурор Иван Гешев до този миг насочат популистки изказвания.
Неравното отнасяне на съдилищата по отношение на прокуратурата по бюджетните въпроси
Задължение на Висш съдебен съвет е и да провежда построяването и действието на система за финансово ръководство и надзор в органите на правосъдната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните запаси. Това обвързване се свежда до съответното осъществяване от страна на администрацията на Висш съдебен съвет и неговите членове посредством осъществяване на съответни политики.
Съгласно член 65 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) всички съдилища са юридически лица на бюджетна прехрана и се съставляват от административния началник като правилото е ръководителят на съда да реализира общото организационно и административно управление, до момента в който съгласно член 136 от Закон за съдебната власт Прокуратурата на Република България е единна и структурата ѝ е в сходство с тази на съдилищата. Така на процедура всеки съд чака утвърждение за разноските си от Комисията по бюджет и финанси на Висш съдебен съвет, до момента в който Прокуратурата харчи необезпокоявана от тежки административни процедури. Решенията по бюджета и материалната обезпеченост на прокуратурата и нейните структури в страната се взимат еднолично от основния прокурор или неговата администрация и се извършват от същата администрация.
По този метод нормите на закона действително обгръщат системата от съдилищата, а прокуратурата не е обвързана от комплицирани бюджетни процедури и остава само подчинена на волята на основния прокурор по какъв начин да се насочват разноските. Особено отчетливо това личи в сградното, техническо и ресурсно застраховане на Прокуратурата, където де факто Висш съдебен съвет, даже посредством прокурорската гилдия, няма пълномощия и механизми за инспекция на тази активност. Още по-отчетливо това личи при капиталовите разноски, където съдилищата са подредени в лист на чакащите и неодобрени претенции, оставени в рубрика „ Преходни ангажименти” за съответната година. Така ремонт на постройката на съответен съд може да „ виси “ с години до момента в който в прокуратурата нещата да се случват бързо, само че неразбираемо, напълно по усета на основния прокурор. Същевременно обаче прокурорите, посредством гласовете си в пленума на Висш съдебен съвет, въздействат директно на сградната обезпеченост на съда. По този метод до момента в който основният прокурор преценя дали служебният му мултитемпературен охладител за бутилки вино поддържа нужната температура, в Окръжния съд в Ямбол нямат улуци на постройката и работещи принтери.
Какво на практика се случва с бюджета на правосъдната власт
Бюджетът на Прокуратурата нараства точно с 24,6 млн. лв.. за 2022 година Публична информация за структурата на бюджета на прокуратурата липсва както в показаните документи по Закона за държавния бюджет за 2022 година, по този начин и на уеб страницата на Висш съдебен съвет, и на уеб страницата на Върховната касационна прокуратура. В пакета документи, импортирани в Народното събрание, можем да забележим обособени три стратегии на прокуратурата - рационализиране на осведомителните технологии, рационализиране на осведомителните технологии и всички останали разноски за финансиране на активността. В последната категория имаме показване на разноските по стопански детайли – на процедура знаем какъв брой са разноските за хонорари (предложени 315 млн. лв. за 2022 г.) и настояща прехрана (33 млн. лева); знаем също и че общата щатна бройка на личния състав е 5371, от които се чака действителният средногодишен брой на наетите да е 4984. При по този начин оскъдната информация остава отворен въпросът има ли от кое място да се понижават разноски.
Определено може да се мисли в тази посока – преди всичко от множеството почивни станции на прокуратурата – за съпоставяне – бюджетите по това перо за трите почивни станции на съдилищата са фрапантно орязани от години насам. Отделно от това, за Прокуратурата отпаднаха разноските по Бюрото по отбрана на очевидците. На трето място, администрацията на Висш съдебен съвет е също един безконечен източник на неоправдани разноски. Като четвърти мотив – следва закриване на профилираните съдилища и прокуратури, източник на тежки разноски, в това число и такива за 4 заплати на година като бонус. На процедура, има от кое място да бъдат осъществени съкращения от бюджета на правосъдната власт и то главно от перата за Прокуратурата и Висш съдебен съвет без това да повлияе на значими пера като тези за експертизи, които попречват главната функционалност на прокуратурата по следствие.
Отговорна за неналичието на програмно бюджетиране на правосъдната власт е още веднъж Комисията по бюджет и финанси на Висш съдебен съвет. Представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев е ръководител на тази комисия, в чието пълномощие е планирането, разходването, ръководството и контролът на средствата от бюджета на правосъдната власт. Комисията не е разгласила личните си правила за работа на уеб страницата на Висш съдебен съвет, заради което има подозрения по отношение на съществуването на такива, а заради това и по какви критерии взима решения. Последният оповестен доклад за активността на комисията е от предходния състав на Висш съдебен съвет и се отнася за 2016 година
Тоест, откогато господин Магдалинчев е ръководител на тази комисия единствено той и членовете на комисията знаят по какъв начин се изразходва бюджетът на правосъдната власт. От прегледа на работата на комисията, в това число протоколи от съвещанията ѝ излиза наяве, че липсва аршин за производство на решения. Изглежда, че Комисията по бюджет и финанси няма дефинирани критерии (или те не са обществено достъпни), по които преценя на кой съд да се утвърди даден разход и на кой - не. Не излиза наяве при конкуренция на сходни или напряко идентични претенции за какво за един съд се отпускат средства за закупуване на даден актив, а за различен - не. Дори да има основателна причина за това, тя не може да се изведе от протоколите нито на комисиите, нито на пленума на Висш съдебен съвет.
Съществуват ли благоприятни условия правосъдната власт сама да усъвършенства бюджета си
Съдебната власт разполага със забележителна финансова самостоятелност при ръководството на паричните средства от държавния бюджет според член 154, алинея 2 от Закона за обществените финанси (ЗПФ). Бюджетът на правосъдната власт се подчинява на по-различни правила спрямо бюджетите на останалите първостепенни разпоредители, като да вземем за пример тя има право на:
временен излишък, с който могат да се финансират спомагателни разходи;
плановете, финансирани с финансов лизинг, да не са част от ЗДБ за съответната година;
опцията запасът за непредвидени и неотложни разноски да се изразходва с решение на ВСС;
разходните тавани, избрани от министъра на финансите за бюджета на правосъдната власт, са препоръчителни;
министърът на финансите не може да въздейства върху бюджетни решения на Висш съдебен съвет при нарушаване на бюджетната дисциплинираност и други
Тези особености са свързани главно с бюджетната самостоятелност на правосъдната власт, като в същото време дават огромна независимост при планирането и осъществяването на бюджета. Наличието на временен излишък значи, че при по-добро осъществяване на бюджетното салдо (например при плануван баланс бюджетът завършва годината с превишение) разликата не се връща назад разполагаем на държавния бюджет (както става с бюджета на останалите първостепенни разпоредители с бюджетни кредити), а остава разполагаем на правосъдната система за последващи интервали.
Именно тези превишения в практиката се разпределят като спомагателни хонорари (бонуси) за личния състав. Разбира се, с цел да се употребяват законовите благоприятни условия, които обезпечават и финансовата самостоятелност на правосъдната власт, е належащо по-отговорно и дисциплинирано държание от страна на Висш съдебен съвет, а в този осми състав това е необикновен недостиг. Но пък бонусите вървят добре по цялата система, а пари за експертизи нямало да има.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ