Пет истории на Марк Кадин
Диригентът на симфоничния оркестър на БНР Марк Кадин е роден в Украйна в семейство с музикални обичаи. Музикалното си обучение получава в Москва. Като студент Кадин към този момент е помощник-диригент на Държавния юношески симфоничен оркестър „ Млада Русия “ и на Московския отбор за модерна музика. По-късно става асистент-диригент на Оркестъра на Московското радио. Кариерата му минава през Руския народен оркестър, Държавния камерен оркестър „ Московски виртуози “, Симфоничния оркестър на Красноярск. През годините е работил няколко пъти и с оркестъра на БНР, а от септември 2017 година е негов основен диригент.
Новини от модерна Русия
В изявление за Българска национална телевизия през 2018 година споделих, че животът в Русия е доста по-напрегнат от този в България и че за мен вашата страна е остров на спокойствието. Трагичните събития през последните дни ясно онагледи какво имах поради. Според мен едно от най-важните достижения на демокрацията е свободата на медиите. Ако хората имат достъп до всички гледни точки в един спор, без значение какъв, това е значимо и е безусловно належащо за всяко общество. За страдание, в Русия към този момент повече от 10, даже 15 година хората нямат достъп до свободни медии. Процесът стартира преди близо 20 година и малко по малко свободата на пресата бе редуцирана. Основните медийни канали – телевизия, радио, списания, започнаха да транслират единствено държавната позиция. Обратната на нея присъстваше в не повече от 10-15 на 100 от осведомителните източници. През последните 2-3 година стартира забележима наклонност на интензивно блокиране даже на последните самостоятелни медии.
Всичко това се отразява на хората. Преди дни приказвах с мой остарял другар, също музикант. Познаваме се от доста години, сигурен човек е. Аз сортирам деликатно хората, с които близко поддържам връзка. Обсъждахме събитията в Украйна и аз му споделих каква информация стига до мен в България. Знаете ли какво ми отговори? Каза: „ Това не е правилно, това е фалшив. След няколко дни Русия ще победи и ще освободи Украйна от нацистите “. През последните години в съветските медии беше доста публикувано хората в Украйна да се наричат „ националисти “. От няколко седмици те към този момент станаха „ нацисти “. Не беше инцидентно – в историческата памет на руснаците звученето на думи като „ фашистко “, „ нацистко “, „ немско “ е доста неприятно. Така сега Русия внушава на жителите си, че всички в Украйна са нацисти. За мен това е вербална измама, която съвсем се равнява на военните закононарушения.
За страдание, хората в Русия не схващат на какъв информативен напън са подложени. Ще употребявам мощна дума, само че те са зомбирани от държавната агитация. Малцина имат предпочитание да търсят друга позиция. В Русия тя идва главно през интернет. Руснаците обаче привикнаха да се приберат у дома от работа и да включат тв приемника, това им е задоволително.
Спомени от Харков
Професионалното ми образование по музика стартира в град Харков, където живях сред 15 и 17-годишна възраст, след което се реалокирах в Москва. Смятам, че тези 2 години изиграха голяма роля в развиването ми като музикант и човек. В спомените ми Харков беше град, в който аз непрестанно събирах информация. Всеки ден от седмицата, без ден отмора, от 6 часа сутринта до късно вечерта бях ангажиран с това да изучавам и да се възпитавам. Заниманията ми с музика бяха просто фанатични. Обучението си започнах със свирене на кларинет и в този интервал всеки ден аз свирех по няколко часа. След това обикалях библиотеките и слушах музика, защото в общежитието нямах грамофон.
Разбира се, посещавах всички концерти на Харковската филхармония. За мен като възпитаник те бяха безвъзмездни и всички бабушки в постройката по този начин бяха привикнали с моето наличие, че безусловно не ме виждаха. Приличах им на дребен вманиачен човек, който е непрестанно в залата. Именно в Харков на 15-годишна възраст за пръв път чух и видях симфоничен оркестър.
Друга моя пристрастеност в Харков беше четенето на книги. Херман Хесе, Ницше, всевъзможни метафизичен творби – четях каквато литература можете да си визиите. Сега се връщам в спомените си обратно и не мога да схвана какво ми е било в главата с тези книжки. Какво съм желал да реализира, откакто на 15-16 година аз не разбирах съвсем нищо от тази философия. Никога обаче няма да не помни упоритостта, с която събирах и гълтах информацията.
Често пътувах самичък до Москва и Санкт Петербург, с цел да навестявам изложения и концерти. Моят чичо беше цигулар и беше оркестрант на Ленинградската филхармония. Беше другар с Шостакович, с Мстислав Ростропович, постоянно съм ги виждал дружно.
От кларинета до диригентската палка
Всички диригенти на света са почнали като реализатори на някакъв инструмент. Няма подобен, който още от дете да е почнал да дирижира. За това аз да стана диригент най-голяма заслуга изигра моят учител в музикалната академия. Той ми вдъхна убеденост, че имам късмет да реализира някакво равнище. Посъветва ме да спра заниманията си с кларинета и да се посветя напълно на диригентството. Останалото е работа, доста работа.
Станах диригент, въпреки че в никакъв случай не съм имал блян да управлявам или да бъде някакъв шеф. По нрав не обичам да предвождам. Има хора, чиято цел е да бъдат крале. Аз не съм от тях.
Намирам, че има прочут дисонанс сред особеностите на характера ми и специалността. В същото време не считам, че това е проблем да си правя добре работата. Не върша някакви специфични извършения, с които да предвождам музикантите. Нещата се случват по натурален метод. Заобиколен съм от хора и имам вяра, че всички ние си приличаме. Най-хубавата или пък може би най-лошата ми линия е, че постоянно споделям това, което мисля. Мозъкът се намира доста покрай устата и при мен това изцяло си проличава.
Защо избрах България
Когато за пръв път посетих България през 2003 година, нещо ми подсказа, че съм в близка до мен страна. Може би поради езика или поради манталитета на хората. Разбираме едни и същи смешки, които може би един американец няма да разбере. Психологически виждам българите и руснаците като доста близки съидейници.
На второ място, София не е мегаполис като Токио или Сингапур. Хората са спокойни, темпът на живот не е безразсъден като в Москва или Ню Йорк. Това доста ми хареса. Преди да проработя тук, всяка аудиенция в България одобрявах като тип отмора – посещаване в страна, в която царува успокоение и липсва стрес.
Друго нещо, което ми направи усещане в българите, е стремежът им да изградят еднаквост и да реализират нещо като народ, с цел да се гордеят с него. Жадни са за триумфи, с цел да си вдигнат самочувствието. Да вземем Григор Димитров. Наблюдавам с какъв възторг всички българи се радват на неговите триумфи. Намирам това за доста забавно и също доста ми харесва. В Русия също има положителни тенисисти, дори са много, само че техните триумфи не са мотив за такава горделивост.
В помощ на българската симфонична музика
Живея в България към този момент съвсем пет години. Голяма част от моята работа е да провеждам и управлявам записите на творбите на българските композитори. През първата и втората година от моя престой още нямах точна ориентировка, само че в този момент мога сигурно да кажа, че познавам цялостния музикален списък на БНР, както и други фонотеки. Запознат съм с творчеството на разнообразни български създатели. Затова считам, че в България визията за основаното от българските създатели е небалансирана. Произведенията на част от композиторите са изпълнявани и записвани неведнъж за разлика от други, чиито произведения са изцяло непознати – както за публиката, по този начин и за музикалните откриватели.
Виждам моята задача в това да създадем по-пълна и справедлива гледка на българската симфонична музика, да вземем за пример от началото на ХХ век. Старая се да диря следи от творби на остарели български композитори. Намерихме да вземем за пример симфония на Никола Атанасов (авторът на първата българска симфония – б.р.), основана през 1922 година Тя до момента не е записвана в радио, не съществува неин запис.
Мисля, че това не е вярно. Като образец мога да кажа това, което се прави в Русия. Още по времето на Съветския съюз там се обръщаше внимание към творчеството на доста необятен кръг от композитори. Не приказвам единствено за създатели от нивото на Чайковски, а даже и на по-малко известни и не толкоз значими имена. Те също получаваха опция аудиторията да се запознае с тях. Така в Русия може да се откри запис на всяка творба от всеки композитор.
В България постоянно се срещам с избрания „ неприятна музика - хубава музика “. Според мен не би трябвало толкоз изрично да се раздават присъди. Историята ще отсъди коя музика е добра и коя не е. Знаем доста добре, че след гибелта си даже Бах е бил пропуснат за близо 100 години и е преоткрит през 19-и век.
Новини от модерна Русия
В изявление за Българска национална телевизия през 2018 година споделих, че животът в Русия е доста по-напрегнат от този в България и че за мен вашата страна е остров на спокойствието. Трагичните събития през последните дни ясно онагледи какво имах поради. Според мен едно от най-важните достижения на демокрацията е свободата на медиите. Ако хората имат достъп до всички гледни точки в един спор, без значение какъв, това е значимо и е безусловно належащо за всяко общество. За страдание, в Русия към този момент повече от 10, даже 15 година хората нямат достъп до свободни медии. Процесът стартира преди близо 20 година и малко по малко свободата на пресата бе редуцирана. Основните медийни канали – телевизия, радио, списания, започнаха да транслират единствено държавната позиция. Обратната на нея присъстваше в не повече от 10-15 на 100 от осведомителните източници. През последните 2-3 година стартира забележима наклонност на интензивно блокиране даже на последните самостоятелни медии.
Всичко това се отразява на хората. Преди дни приказвах с мой остарял другар, също музикант. Познаваме се от доста години, сигурен човек е. Аз сортирам деликатно хората, с които близко поддържам връзка. Обсъждахме събитията в Украйна и аз му споделих каква информация стига до мен в България. Знаете ли какво ми отговори? Каза: „ Това не е правилно, това е фалшив. След няколко дни Русия ще победи и ще освободи Украйна от нацистите “. През последните години в съветските медии беше доста публикувано хората в Украйна да се наричат „ националисти “. От няколко седмици те към този момент станаха „ нацисти “. Не беше инцидентно – в историческата памет на руснаците звученето на думи като „ фашистко “, „ нацистко “, „ немско “ е доста неприятно. Така сега Русия внушава на жителите си, че всички в Украйна са нацисти. За мен това е вербална измама, която съвсем се равнява на военните закононарушения.
За страдание, хората в Русия не схващат на какъв информативен напън са подложени. Ще употребявам мощна дума, само че те са зомбирани от държавната агитация. Малцина имат предпочитание да търсят друга позиция. В Русия тя идва главно през интернет. Руснаците обаче привикнаха да се приберат у дома от работа и да включат тв приемника, това им е задоволително.
Спомени от Харков
Професионалното ми образование по музика стартира в град Харков, където живях сред 15 и 17-годишна възраст, след което се реалокирах в Москва. Смятам, че тези 2 години изиграха голяма роля в развиването ми като музикант и човек. В спомените ми Харков беше град, в който аз непрестанно събирах информация. Всеки ден от седмицата, без ден отмора, от 6 часа сутринта до късно вечерта бях ангажиран с това да изучавам и да се възпитавам. Заниманията ми с музика бяха просто фанатични. Обучението си започнах със свирене на кларинет и в този интервал всеки ден аз свирех по няколко часа. След това обикалях библиотеките и слушах музика, защото в общежитието нямах грамофон.
Разбира се, посещавах всички концерти на Харковската филхармония. За мен като възпитаник те бяха безвъзмездни и всички бабушки в постройката по този начин бяха привикнали с моето наличие, че безусловно не ме виждаха. Приличах им на дребен вманиачен човек, който е непрестанно в залата. Именно в Харков на 15-годишна възраст за пръв път чух и видях симфоничен оркестър.
Друга моя пристрастеност в Харков беше четенето на книги. Херман Хесе, Ницше, всевъзможни метафизичен творби – четях каквато литература можете да си визиите. Сега се връщам в спомените си обратно и не мога да схвана какво ми е било в главата с тези книжки. Какво съм желал да реализира, откакто на 15-16 година аз не разбирах съвсем нищо от тази философия. Никога обаче няма да не помни упоритостта, с която събирах и гълтах информацията.
Често пътувах самичък до Москва и Санкт Петербург, с цел да навестявам изложения и концерти. Моят чичо беше цигулар и беше оркестрант на Ленинградската филхармония. Беше другар с Шостакович, с Мстислав Ростропович, постоянно съм ги виждал дружно.
От кларинета до диригентската палка
Всички диригенти на света са почнали като реализатори на някакъв инструмент. Няма подобен, който още от дете да е почнал да дирижира. За това аз да стана диригент най-голяма заслуга изигра моят учител в музикалната академия. Той ми вдъхна убеденост, че имам късмет да реализира някакво равнище. Посъветва ме да спра заниманията си с кларинета и да се посветя напълно на диригентството. Останалото е работа, доста работа.
Станах диригент, въпреки че в никакъв случай не съм имал блян да управлявам или да бъде някакъв шеф. По нрав не обичам да предвождам. Има хора, чиято цел е да бъдат крале. Аз не съм от тях.
Намирам, че има прочут дисонанс сред особеностите на характера ми и специалността. В същото време не считам, че това е проблем да си правя добре работата. Не върша някакви специфични извършения, с които да предвождам музикантите. Нещата се случват по натурален метод. Заобиколен съм от хора и имам вяра, че всички ние си приличаме. Най-хубавата или пък може би най-лошата ми линия е, че постоянно споделям това, което мисля. Мозъкът се намира доста покрай устата и при мен това изцяло си проличава.
Защо избрах България
Когато за пръв път посетих България през 2003 година, нещо ми подсказа, че съм в близка до мен страна. Може би поради езика или поради манталитета на хората. Разбираме едни и същи смешки, които може би един американец няма да разбере. Психологически виждам българите и руснаците като доста близки съидейници.
На второ място, София не е мегаполис като Токио или Сингапур. Хората са спокойни, темпът на живот не е безразсъден като в Москва или Ню Йорк. Това доста ми хареса. Преди да проработя тук, всяка аудиенция в България одобрявах като тип отмора – посещаване в страна, в която царува успокоение и липсва стрес.
Друго нещо, което ми направи усещане в българите, е стремежът им да изградят еднаквост и да реализират нещо като народ, с цел да се гордеят с него. Жадни са за триумфи, с цел да си вдигнат самочувствието. Да вземем Григор Димитров. Наблюдавам с какъв възторг всички българи се радват на неговите триумфи. Намирам това за доста забавно и също доста ми харесва. В Русия също има положителни тенисисти, дори са много, само че техните триумфи не са мотив за такава горделивост.
В помощ на българската симфонична музика
Живея в България към този момент съвсем пет години. Голяма част от моята работа е да провеждам и управлявам записите на творбите на българските композитори. През първата и втората година от моя престой още нямах точна ориентировка, само че в този момент мога сигурно да кажа, че познавам цялостния музикален списък на БНР, както и други фонотеки. Запознат съм с творчеството на разнообразни български създатели. Затова считам, че в България визията за основаното от българските създатели е небалансирана. Произведенията на част от композиторите са изпълнявани и записвани неведнъж за разлика от други, чиито произведения са изцяло непознати – както за публиката, по този начин и за музикалните откриватели.
Виждам моята задача в това да създадем по-пълна и справедлива гледка на българската симфонична музика, да вземем за пример от началото на ХХ век. Старая се да диря следи от творби на остарели български композитори. Намерихме да вземем за пример симфония на Никола Атанасов (авторът на първата българска симфония – б.р.), основана през 1922 година Тя до момента не е записвана в радио, не съществува неин запис.
Мисля, че това не е вярно. Като образец мога да кажа това, което се прави в Русия. Още по времето на Съветския съюз там се обръщаше внимание към творчеството на доста необятен кръг от композитори. Не приказвам единствено за създатели от нивото на Чайковски, а даже и на по-малко известни и не толкоз значими имена. Те също получаваха опция аудиторията да се запознае с тях. Така в Русия може да се откри запис на всяка творба от всеки композитор.
В България постоянно се срещам с избрания „ неприятна музика - хубава музика “. Според мен не би трябвало толкоз изрично да се раздават присъди. Историята ще отсъди коя музика е добра и коя не е. Знаем доста добре, че след гибелта си даже Бах е бил пропуснат за близо 100 години и е преоткрит през 19-и век.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ