Лидл: Не храните са по-скъпи у нас - доходите са твърде ниски. Но растат най-бързо в ЕС
Българите отделят 29,8% от приходите си за храни и безалкохолни питиета, до момента в който приблизително за страните от еврозоната този дял е 16%. Причината обаче не е, че храните у нас са по-скъпи, а че приходите остават доста по-ниски от средноевропейските. Това е тезата на управлението на " Лидл България ", провело през днешния ден полемика " Открито за цените 2.0 ".
" Нашите приходи към момента не могат да доближат до средноевропейските. Затова българинът харчи 29,8 на 100 за разноски за храна и безалкохолни питиета. В еврозоната е 16 ", съобщи основният изпълнителен шеф на компанията Милена Драгийска.
По думите ѝ наклонността въпреки всичко е позитивна, защото приходите в България порастват и делът на разноските за храна последователно понижава. Преди няколко години той е достигал към 45% от месечния приход.
" Не цените са ни казусът, а приходите, които за наша наслада порастват най-бързо в Европейски Съюз ", добави комерсиалният шеф на " Лидл България " Драгомир Илиев.
Спорът за надценките
От компанията отхвърлиха изказванията, че комерсиалните вериги работят със свръхвисоки надценки. Темата бе повдигната във връзка със мнения на депутати от " Прогресивна България " и разбори на Комисията за защита на конкуренцията, съгласно които надценките в някои случаи доближават до 130%.
" Няма по какъв начин да сложиш такива надценки и да устоиш на конкуренцията. Ние се борим за доверието на потребителите непрекъснато, а не за избори на четири години ", сподели Драгийска.
Според Илиев ритейл секторът в международен мащаб работи при облаги сред 3 и 5%.
Като мотив от " Лидл " показаха съпоставяне на потребителска кошница от 21 продукта, закупени в магазини на веригата в България и Германия. Общата стойност на стоките в Германия е 69,15 евро, а в България – 59,44 евро. От компанията подчертаха и разликата в Данък добавена стойност за храните – 7% в Германия против 20% в България.
Какво движи цените нагоре?
Сред главните фактори за повишаването на храните от " Лидл " показаха растежа на разноските по цялата верига на доставки.
Разходите за електрическа енергия към април 2026 година са се нараснали със 7% на годишна база, а транспортните услуги – с 47,3% към май. Като причина за по-високите транспортни разноски беше посочена рецесията в Близкия изток, довела до повишаване на горивата.
Съществен фактор е и растежът на възнагражденията. Средната работна заплата в България е повишена с 88,5% по отношение на интервала януари-март 2021 година, а единствено за последната година нарастването е 12,7%.
При плодовете и зеленчуците междинната цена е повишена от 1,31 евро през май 2025 година до 1,49 евро през май 2026 година, което съставлява растеж от 13,74%.
По данни на компанията цените на аленото и птичето месо са се повишили с 8,55%, до момента в който прясната риба е поевтиняла с 4,6%.
Според Илиев рецесията в Иран е довела до внезапно повишаване на торовете, което също се отразява върху цените на плодовете и зеленчуците.
Проблемите пред българското произвеждане
От компанията обърнаха внимание и на структурните проблеми в българското земеделие.
" Плодовете и зеленчуците са сезонна стока, а в България производството им среща проблеми с напояването и отбраната от градушки. Водата за напояване е три пъти по-скъпа по отношение на други страни в Европейски Съюз ", сподели Илиев.
По думите му модерното оранжерийно произвеждане изисква вложения за милиони левове, до момента в който на пазара навлизат евтини вносни домати от Турция, продавани на цени към 10 евроцента. Според представители на производителите това обезкуражава вложенията в рационализация.
Милена Драгийска акцентира, че едвам 6-7% от поливните площи в България действително се напояват.
От " Лидл " показаха, че развиват стратегии за образование на български производители в Германия и Испания и предизвикват реализацията на родна продукция както на българския, по този начин и на външни пазари.
" Ние желаеме да развиваме българското произвеждане, тъй като сме българи. Чисто по стопански аргументи ни е по-изгодно да не караме краставици от хиляди километри, а да ги купуваме от България ", съобщи Илиев.
Пакт за хранителен суверенитет
По време на полемиката от компанията показаха и концепция за така наречен Пакт за хранителен суверенитет.
Предложението планува страната, земеделските производители и комерсиалните вериги да поемат съответни задължения с ясно написани периоди и цели за увеличение на българското произвеждане и за по-добра организация на фермерите посредством кооперативи.
По думите на Драгийска самодейността към този момент е била разисквана със земеделския министър Пламен Абровски, а следва формалното ѝ внасяне в Министерския съвет.
Тя прикани медиите да наблюдават както уговорките на бизнеса, по този начин и тези на изпълнителната власт по бъдещото съглашение.
---
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Нашите приходи към момента не могат да доближат до средноевропейските. Затова българинът харчи 29,8 на 100 за разноски за храна и безалкохолни питиета. В еврозоната е 16 ", съобщи основният изпълнителен шеф на компанията Милена Драгийска.
По думите ѝ наклонността въпреки всичко е позитивна, защото приходите в България порастват и делът на разноските за храна последователно понижава. Преди няколко години той е достигал към 45% от месечния приход.
" Не цените са ни казусът, а приходите, които за наша наслада порастват най-бързо в Европейски Съюз ", добави комерсиалният шеф на " Лидл България " Драгомир Илиев.
Спорът за надценките
От компанията отхвърлиха изказванията, че комерсиалните вериги работят със свръхвисоки надценки. Темата бе повдигната във връзка със мнения на депутати от " Прогресивна България " и разбори на Комисията за защита на конкуренцията, съгласно които надценките в някои случаи доближават до 130%.
" Няма по какъв начин да сложиш такива надценки и да устоиш на конкуренцията. Ние се борим за доверието на потребителите непрекъснато, а не за избори на четири години ", сподели Драгийска.
Според Илиев ритейл секторът в международен мащаб работи при облаги сред 3 и 5%.
Като мотив от " Лидл " показаха съпоставяне на потребителска кошница от 21 продукта, закупени в магазини на веригата в България и Германия. Общата стойност на стоките в Германия е 69,15 евро, а в България – 59,44 евро. От компанията подчертаха и разликата в Данък добавена стойност за храните – 7% в Германия против 20% в България.
Какво движи цените нагоре?
Сред главните фактори за повишаването на храните от " Лидл " показаха растежа на разноските по цялата верига на доставки.
Разходите за електрическа енергия към април 2026 година са се нараснали със 7% на годишна база, а транспортните услуги – с 47,3% към май. Като причина за по-високите транспортни разноски беше посочена рецесията в Близкия изток, довела до повишаване на горивата.
Съществен фактор е и растежът на възнагражденията. Средната работна заплата в България е повишена с 88,5% по отношение на интервала януари-март 2021 година, а единствено за последната година нарастването е 12,7%.
При плодовете и зеленчуците междинната цена е повишена от 1,31 евро през май 2025 година до 1,49 евро през май 2026 година, което съставлява растеж от 13,74%.
По данни на компанията цените на аленото и птичето месо са се повишили с 8,55%, до момента в който прясната риба е поевтиняла с 4,6%.
Според Илиев рецесията в Иран е довела до внезапно повишаване на торовете, което също се отразява върху цените на плодовете и зеленчуците.
Проблемите пред българското произвеждане
От компанията обърнаха внимание и на структурните проблеми в българското земеделие.
" Плодовете и зеленчуците са сезонна стока, а в България производството им среща проблеми с напояването и отбраната от градушки. Водата за напояване е три пъти по-скъпа по отношение на други страни в Европейски Съюз ", сподели Илиев.
По думите му модерното оранжерийно произвеждане изисква вложения за милиони левове, до момента в който на пазара навлизат евтини вносни домати от Турция, продавани на цени към 10 евроцента. Според представители на производителите това обезкуражава вложенията в рационализация.
Милена Драгийска акцентира, че едвам 6-7% от поливните площи в България действително се напояват.
От " Лидл " показаха, че развиват стратегии за образование на български производители в Германия и Испания и предизвикват реализацията на родна продукция както на българския, по този начин и на външни пазари.
" Ние желаеме да развиваме българското произвеждане, тъй като сме българи. Чисто по стопански аргументи ни е по-изгодно да не караме краставици от хиляди километри, а да ги купуваме от България ", съобщи Илиев.
Пакт за хранителен суверенитет
По време на полемиката от компанията показаха и концепция за така наречен Пакт за хранителен суверенитет.
Предложението планува страната, земеделските производители и комерсиалните вериги да поемат съответни задължения с ясно написани периоди и цели за увеличение на българското произвеждане и за по-добра организация на фермерите посредством кооперативи.
По думите на Драгийска самодейността към този момент е била разисквана със земеделския министър Пламен Абровски, а следва формалното ѝ внасяне в Министерския съвет.
Тя прикани медиите да наблюдават както уговорките на бизнеса, по този начин и тези на изпълнителната власт по бъдещото съглашение.
---
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ