Новият ядрен шантаж на Путин
Дина Хапаева, преподавателка по съветски език в Технологичния институт на щата Джорджия и създател на книгата " Престъпления без наказване ", в коментар за Project Syndicate
Миналата седмица съветският президент Владимир Путин разгласи " частична готовност " на Руските въоръжени сили - допуска се набор от 300 000 резервисти, макар че има известия, че ще доближат 1,2 милиона души. След като научих новината, се обадих на другарка в Санкт Петербург, която през сълзи ми изясни, че нейният 30-годишен наследник би предпочел да отиде в пандиза, в сравнение с да се бие в Украйна - страната, където е заровена неговата баба, украинска еврейка. Сега той работи отдалечено от боязън да не го заловен на улицата.
Това беше вторият път, когато чух приятелката си да плаче. Първият път беше на 24 февруари, когато Русия нахлу в Украйна.
Нейната история не е неповторима. В цяла Русия хората, които преди са гледали на политиката като на далечна и нереална, в този момент са до болежка наясно с политическите събития и постоянно са обезумели от тях. Но не всички, които евентуално могат да бъдат привикани, реагират на мобилизацията - или " могилизация " (на настоящия съветски език могила значи " гробница " ) - като сина на моята другарка. Всъщност всеки, който се е надявал, че гражданската опозиция ще осуети мобилизацията, евентуално ще бъде отчаян .
Реклама
Въпреки че доста съветски мъже може да не желаят да умрат във война - към 200 000 към този момент са избягали в чужбина, в по-голямата си част не се пробват да избегнат набора. Вероятно това частично отразява страха им да не бъдат изправени пред наказателно гонене - преди малко засилено от съветската Дума, за отбягване на военна работа. Но мнозина повтарят и пропагандата на Путин, като споделят, че " в края на краищата украинците са фашисти " и че Западът и Украйна " по този начин или другояче ни ненавиждат ".
Младите хора се утешават, като си показват, че няма да бъдат мобилизирани или най-малко, че ще получат " задоволително образование " - може би с дълготрайност три или четири месеца, преди да бъдат изпратени. В началото на войната обаче, през февруари и март младите новобранци въпреки всичко бяха изпратени на фронта и няма причина да мислим, че това ще се промени в този момент - най-малкото тъй като Русия няма нито съответна военна инфраструктура, нито фрагменти, които да образоват.
Така че множеството млади руснаци наподобяват подготвени да одобряват пасивно ориста си, даже това да значи да бъдат изпратени да умрат за незаконната война на незаконния режим . Те ще станат пушечно месо не поради някаква велика цел, а тъй като Путин се опасява от гражданска война, изключително от " оранжевия " вид, който Украйна изобрети. Този боязън стана нетърпим през 2019 година, когато украинците избраха президента Володимир Зеленски с продемократична и антикорупционна платформа. Просперираща, демократична, насочена към Запада Украйна е анатема за Путин , тъй като показва, че руснаците не би трябвало да живеят при клептократичен авторитаризъм.
Путин очевидно се почувства заплашен от загубата на политически надзор над опозицията. Кремъл не направи съвсем нищо, с цел да поддържа хората по време на пандемията от COVID-19, а всеобщият отвод на руснаците да получат имунизацията Sputnik V сподели какъв брой сериозна е загубата на доверие в режима.
Реклама
Февруарският блицкриг, последван от церемониал на успеха в Киев, трябваше да съживи намаляващата известност на Путин и по този метод да укрепи режима му. Кремъл не пожали старания да сплоти руснаците към " специфичната военна интервенция ", изключително с експлоатиране на паметта за " Великата отечествена война " против нацизма. Но проектите на Путин скоро се сблъскаха с въодушевената украинска опозиция и стана ясно, че Русия няма елементарно да възпроизведе анексирането на Крим от 2014 година, което множеството руснаци приветстваха и на което Западът съвсем не се опълчи.
Сега Западът би трябвало да се изправи и против новите закани на Путин за разполагане на нуклеарни оръжия. Подобни закани не са изненадващи: Путин прибягва до реториката за деня на страшния съд по-често от всички други европейски водачи, взети дружно. През 2000 година - първата година на Путин като президент - беше изложена нова военна теория, съдържаща индиректен нуклеарен шантаж. През 2010 година, по време на президентството на марионетката на Путин Дмитрий Медведев - в този момент съветският боен ястреб номер едно - това изнудване стана ясно с декларацията, че нуклеарните оръжия могат да бъдат употребявани за " защита " в отговор на " опасност за съществуването на съветската страна " .
Две догатки стоят в основата на потреблението на нуклеарния шантаж от страна на Кремъл. Първо, че Западът ще отстъпи поради своята " виновна политика ": изправени пред вероятността за нуклеарна война, уплашените жители ще тласкат определените от тях държавни управления към договаряния и успокояване. Второ, че западното политическо единение против Русия не може да устои на опасността от нуклеарен Армагедон; вместо това всяка страна ще се бори да се избави, като посредничи за лична договорка с Кремъл . Решението на Запада да не отговори на нахлуването на Русия в Украйна през 2014 година евентуално е подсилило тези догатки.
Със настоящето си изнудване Путин прави крачка напред. С подправените референдуми в окупираните елементи на Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област в Украйна той наподобява приготвя почвата за потребление на нуклеарни оръжия, с цел да " отбрани " украинската територия, узурпирана от Русия, от освобождението й от украинската войска.
Миналата седмица съветският президент Владимир Путин разгласи " частична готовност " на Руските въоръжени сили - допуска се набор от 300 000 резервисти, макар че има известия, че ще доближат 1,2 милиона души. След като научих новината, се обадих на другарка в Санкт Петербург, която през сълзи ми изясни, че нейният 30-годишен наследник би предпочел да отиде в пандиза, в сравнение с да се бие в Украйна - страната, където е заровена неговата баба, украинска еврейка. Сега той работи отдалечено от боязън да не го заловен на улицата.
Това беше вторият път, когато чух приятелката си да плаче. Първият път беше на 24 февруари, когато Русия нахлу в Украйна.
Нейната история не е неповторима. В цяла Русия хората, които преди са гледали на политиката като на далечна и нереална, в този момент са до болежка наясно с политическите събития и постоянно са обезумели от тях. Но не всички, които евентуално могат да бъдат привикани, реагират на мобилизацията - или " могилизация " (на настоящия съветски език могила значи " гробница " ) - като сина на моята другарка. Всъщност всеки, който се е надявал, че гражданската опозиция ще осуети мобилизацията, евентуално ще бъде отчаян .
Реклама
Въпреки че доста съветски мъже може да не желаят да умрат във война - към 200 000 към този момент са избягали в чужбина, в по-голямата си част не се пробват да избегнат набора. Вероятно това частично отразява страха им да не бъдат изправени пред наказателно гонене - преди малко засилено от съветската Дума, за отбягване на военна работа. Но мнозина повтарят и пропагандата на Путин, като споделят, че " в края на краищата украинците са фашисти " и че Западът и Украйна " по този начин или другояче ни ненавиждат ".
Младите хора се утешават, като си показват, че няма да бъдат мобилизирани или най-малко, че ще получат " задоволително образование " - може би с дълготрайност три или четири месеца, преди да бъдат изпратени. В началото на войната обаче, през февруари и март младите новобранци въпреки всичко бяха изпратени на фронта и няма причина да мислим, че това ще се промени в този момент - най-малкото тъй като Русия няма нито съответна военна инфраструктура, нито фрагменти, които да образоват.
Така че множеството млади руснаци наподобяват подготвени да одобряват пасивно ориста си, даже това да значи да бъдат изпратени да умрат за незаконната война на незаконния режим . Те ще станат пушечно месо не поради някаква велика цел, а тъй като Путин се опасява от гражданска война, изключително от " оранжевия " вид, който Украйна изобрети. Този боязън стана нетърпим през 2019 година, когато украинците избраха президента Володимир Зеленски с продемократична и антикорупционна платформа. Просперираща, демократична, насочена към Запада Украйна е анатема за Путин , тъй като показва, че руснаците не би трябвало да живеят при клептократичен авторитаризъм.
Путин очевидно се почувства заплашен от загубата на политически надзор над опозицията. Кремъл не направи съвсем нищо, с цел да поддържа хората по време на пандемията от COVID-19, а всеобщият отвод на руснаците да получат имунизацията Sputnik V сподели какъв брой сериозна е загубата на доверие в режима.
Реклама
Февруарският блицкриг, последван от церемониал на успеха в Киев, трябваше да съживи намаляващата известност на Путин и по този метод да укрепи режима му. Кремъл не пожали старания да сплоти руснаците към " специфичната военна интервенция ", изключително с експлоатиране на паметта за " Великата отечествена война " против нацизма. Но проектите на Путин скоро се сблъскаха с въодушевената украинска опозиция и стана ясно, че Русия няма елементарно да възпроизведе анексирането на Крим от 2014 година, което множеството руснаци приветстваха и на което Западът съвсем не се опълчи.
Сега Западът би трябвало да се изправи и против новите закани на Путин за разполагане на нуклеарни оръжия. Подобни закани не са изненадващи: Путин прибягва до реториката за деня на страшния съд по-често от всички други европейски водачи, взети дружно. През 2000 година - първата година на Путин като президент - беше изложена нова военна теория, съдържаща индиректен нуклеарен шантаж. През 2010 година, по време на президентството на марионетката на Путин Дмитрий Медведев - в този момент съветският боен ястреб номер едно - това изнудване стана ясно с декларацията, че нуклеарните оръжия могат да бъдат употребявани за " защита " в отговор на " опасност за съществуването на съветската страна " .
Две догатки стоят в основата на потреблението на нуклеарния шантаж от страна на Кремъл. Първо, че Западът ще отстъпи поради своята " виновна политика ": изправени пред вероятността за нуклеарна война, уплашените жители ще тласкат определените от тях държавни управления към договаряния и успокояване. Второ, че западното политическо единение против Русия не може да устои на опасността от нуклеарен Армагедон; вместо това всяка страна ще се бори да се избави, като посредничи за лична договорка с Кремъл . Решението на Запада да не отговори на нахлуването на Русия в Украйна през 2014 година евентуално е подсилило тези догатки.
Със настоящето си изнудване Путин прави крачка напред. С подправените референдуми в окупираните елементи на Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област в Украйна той наподобява приготвя почвата за потребление на нуклеарни оръжия, с цел да " отбрани " украинската територия, узурпирана от Русия, от освобождението й от украинската войска.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ