Вълнуват ме важните теми за обществото
ДИМИТРИС ГЕОРГИЕВ е роден на 22 февруари 1994 година в София. Завършил е НАТФИЗ " Кр. Сарафов " през 2021 година със компетентност " Кино и телевизионна постановка " при проф. доктор Дочо Боджаков. Още до момента в който е в първи курс, Димитрис се причислява към New European Wave Entertainment. Те са и съпродуценти на дебюта му като режисьор с кино лентата " Последните 2 дни ". Заснел е седем късометражни кино лентата, десетки видеоклипове, създател е на книга. Има номинации и награди на влиятелни кинофестивали. Най-новите му филми - късометражният " Това, което остава " и пълнометражният " Татко ", бяха показани премиерно през март на " София филм фест ".
- Господин Георгиев, завършвате формалната си обиколка из страната с кино лентата " Това, което остава " с галапремиера в Бургас на 1 юни в Културен дом НХК. Какво най-вече Ви радва от реакциите на феновете, от диалозите с тях?
- Оказва се, че филмът влияе доста повече, в сравнение с съм очаквал и съм се надявал. Филмът потегли от моята персонална история, само че се оказа, че доста хора са претърпели сходни неща. Разбрах, че това към този момент не е просто моята история, а историята на всички, които оставаме след нещо доста трагично, случило се в нашия живот. И това към този момент не е просто мой филм, а има личен живот, което доста ми харесва. Винаги съм се надявал филмите, които върша, да имат собствен личен живот, само че до момента те са били по-скоро студентски задания. Това е първият ми професионален късометражен филм и доста се веселя, че той намира своя аудитория, хора, които да се ангажират прочувствено с него.
- Вашият филм беше показан за първи път пред необятната аудитория на " София филм фест ".
- Да, той беше показан на фестивала за първи път в България и имаше доста положителни реакции. Аз съм много скептично надъхан човек, само че на този стадий срещам единствено позитивни мнения. Надявам се филмът да има допустимо най-вече аудитория и от 1 юни, когато влезе в платформата на HBO MAX, да се срещне с още повече фенове, които в действителност доста обичат киното като изкуство, както и самият аз, и да продължи напълно различен негов живот.
- През последните месеци тази тематика става все по-чувствителна и от ден на ден хора интензивно показват съпричастие, митинг, яд във връзка ежедневно възходящия брой почтени жертви на войната по пътищата. И Вашият филм, уви, става все по-актуален и въздействащ.
- Така е. Никога не сме имали желание да бъдем толкоз съответстващи и на политическата обстановка, и на всички ужасни неща, които се случват сега и в обществото, и в страната като цяло. Но ето, че тъкмо три години откакто направихме кино лентата, той излиза по-релевантен, в сравнение с когато го написахме. Което е и леко стряскащо. Защото тогава казусът беше наболял, той за мен е наболял още от началото на века - моята злополука се случи в края на 90-те години, само че от този момент в действителност от ден на ден нарастват случаите на гибел по пътищата. А през последните три години нещата доближават до неразбираемост и хората към този момент не могат да стоят безучастни. Включително и всички, които са били пострадали по някакъв метод от подобен вид произшествия, за което се дава от ден на ден публичност. Но се надявам тази публичност да промени нещо, а не просто да си приказваме, както сме привикнали - за известно време и по-късно всичко да се замита под килима.
- Казвате, че филмът не е биографичен, само че е инспириран от персонална покруса, оставила незабравим отпечатък в съзнанието и в душата Ви. Какво Ви подтикна посредством него да споделите своите прекарвания с хората? И почувствахте ли в този момент известно облекчение, филтриране?
- Със сигурност, с изключение на от персоналната ми контузия, от която е въодушевен, а след това човек от екипа, който ми беше доста непосредствен другар и дружно направихме кино лентата, умря преди няколко месеца след доста тежка битка с рака - стилистът на кино лентата Гроздан Михайлов, този филм стана още по-скъп и за мен, и за всички от екипа. И се оказа филм и за гибелта, и за светлината, и за загатна за тези хора по-късно. Така че сигурно той излекува доста контузии, само че и ме накара да приема гибелта по напълно друг метод. Затворих една врата, която доста дълго време съм държал отворена. Вече мога да продължа напред, да се срещна с доста други истории, които са ми се случвали в живота. Защото тази постоянно е тлеела някъде надълбоко в мен и съм усещал, че не просто би трябвало да я опиша, а да опиша нещо за всички хора, които изгубих. След татко ми изгубих и неговата майка, и неговия татко, всички от това родословие. За мен беше значимо да направя нещо за тях, тъй като това са хората, които ме възпламениха за киното. Стремя се, когато възпроизвеждам някаква история, да описвам за доста по-големи неща, а не просто моите прекарвания.
- Какво, съгласно Вас, би трябвало да се направи като предварителна защита, като осъзнаване на отговорността на всеки от нас, с цел да не позволяваме повече тази безсмислена и жестока загуба на животи?
- Със сигурност би трябвало да демонстрираме по-голяма емпатия на пътя и глобите за такива закононарушения би трябвало да са доста по-категорични, по-стряскащи обществото, с цел да се внесе някакъв ред и боязън по отношение на сходни катастрофи и безотговорното държание зад кормилото. В момента хората нямат никакъв боязън, тъй като знаят, че за 200 лв. може да им се размине без проблем и това би трябвало да се предотврати. Но ще стане доста постепенно, смяната би трябвало да пристигна от самите нас. Не може да чакаме политиката или каквато и да е гражданска институция да се промени, в случай че не се трансформират самите жители.
- Как виждате бъдещето на кино лентата - да бъде прожектиран пред младежи, да стане предмет на полемики с присъединяване на възпитаници, родители, политици, институции?
- Бих се радвал всичко това да се случи. Това е филм, който не съм желал да върша като за фестивална аудитория, за чужбина или да се опитаме да създадем някакъв възторг. Напротив, това е филм за България, който визира български проблеми, българска тематика, български персонажи, и мисля, че най-силно би се усетил тук. Затова се надявам да се гледа от допустимо най-вече хора в България. Отворен съм и съм подготвен за всевъзможни прожекции, полемики, диалози и всичко, което би помогнало да промени нещо в хората във връзка с този тежък проблем.
- В " Това, което остава " до Вас стои мощен екип от креативен персони. Често чуваме, че най-важното за един филм е хубавата, въздействаща история. Какво още е нужно?
- Ако нямаме добра основа, от която да тръгнем, няма по какъв начин да разкажем кинематографично историята. Киното е език, който има правила, би трябвало да се научат, да се владеят и по-късно да се нарушават по някакъв метод, в случай че историята или режисурата изискват това. Според мен в България едно от най-важните неща, които имаме, са екипът и приятелите. Киното е изкуство, което не може да се случи от двама индивида, прави се от екип от доста хора. Така че за мен най-важното е хората, с които се обграждаш, да обичат киното. Защото в случай че киното се приема просто като работа, незабавно се усеща. Смятам, че най-важното не са нито парите, нито историята, а хората, с които се събираш, с цел да я разкажеш.
- Вече имате опит и с пълнометражно игрално кино - с кино лентата " Татко ". Кога ще го забележим в кината?
- Да, той също имаше премиера на " София филм фест ", уповавам се да има разпространяване в края на годината. Това е моят първи пълнометражен опит, само че защото е без никакво държавно финансиране, беше извънредно комплицирано и дълго време лиши неговата реализация, премиерата и всичко, което продължава в някаква степен да изисква старания. Надявам се и той да се срещне с по-широка аудитория. Това е филм, който още веднъж се основава на фамилна история, само че потегля в много по-крайна и ексцентрична посока.
- Късото кино има своите преимущества, само че пълнометражното може по-задълбочено да споделя истории. Как смятате да продължите с филмовото си творчество?
- Винаги съм имал интерес към игралното кино. На този стадий не мисля, че към този момент мога да описвам историите си в късометражна форма, даже нямам предпочитание. В момента чакам резултати от Националния кино център за финансиране на идващия ми пълнометражен план, още веднъж дружно с Марий Росен, с който имаме проекти за три пълнометражни плана. И се надявам да получим поддръжката и опцията да ги осъществяваме.
- Кои са тематиките, връзките, явленията, които Ви занимават като създател и режисьор и бихте желали да претворите във филмите си?
- Всеки план изисква друг взор и метод на слагане като проблем. Проектът, с който сега се занимавам, демонстрира резултатите от абдикиралата държавна система, при която хората на някои места са принудени да живеят на ръба на оцеляването. Много ме влече да разгадавам тази невъзможност, безизходност, тежка обществена среда. Проектът преглежда една много мрачна история, случила се в нашата българска реалност преди към 2-3 години, която шокира обществото, само че бързо беше забравена. Става въпрос за хора, които укриват натрупа на своя родител, с цел да живеят от неговата пенсия. За мен това беше толкоз шокиращо като събитие и изобщо да схвана, че има хора, които са принудени да вземат такова решение, заради каквито и да е аргументи, че пожелах да проуча и да се занимая с този проблем. Така разбрах, че това не е изолиран случай в нашата страна. Но колкото и мрачни неща да се случват, ние сме общество, което има възприятие за комизъм и много парадоксални реакции. Винаги се стремя, даже в такива тежки обстановки, да има светлина, възприятие за комизъм и забавни неща, в които всеки да се припознае и даже да се стресне на моменти.
- Какво друго съставлява креативен интерес за Вас отвън киното и основаването на филми? Снимали сте клипове, реклами и така нататък
- Снимал съм реклами, всевъзможни акции, само че в нашата специалност, с цел да се устоя човек, не може да снима единствено филми. Понякога с цел да се осъществя един филм, се чака 3-4 години. Също по този начин един филм в никакъв случай не може да ни разреши да живеем обикновено. На този стадий към момента не съм спечелил нито един лев от моите филми, по тази причина съм осигурявал бита си най-вече от клипове, реклами, както и всички мои сътрудници. Направих доста клипове на познати български реализатори, мисля, че дадох задоволително от себе си на музикалния и на рекламния бизнес. Затова взех решение да се концентрирам напълно в киното и от година и половина виждам да отхвърлям всевъзможни комерсиални планове. Макар че всеки план, даже най-малкият клип или корпоративна реклама, ме научи на разнообразни неща - механически, креативен, на този стадий към този момент желая да се изучавам от по-големите хора. Затова за идващия си пълнометражен филм се обкръжавам с живописен екип от едно потомство, с което креативен не съм обменял нищо до момента. А и самата история, която възпроизвеждам, изисква по-зрял креативен живописен самоуверен взор. Винаги се стремя да провокирам и себе си, и екипа, с който работя.
- Господин Георгиев, завършвате формалната си обиколка из страната с кино лентата " Това, което остава " с галапремиера в Бургас на 1 юни в Културен дом НХК. Какво най-вече Ви радва от реакциите на феновете, от диалозите с тях?
- Оказва се, че филмът влияе доста повече, в сравнение с съм очаквал и съм се надявал. Филмът потегли от моята персонална история, само че се оказа, че доста хора са претърпели сходни неща. Разбрах, че това към този момент не е просто моята история, а историята на всички, които оставаме след нещо доста трагично, случило се в нашия живот. И това към този момент не е просто мой филм, а има личен живот, което доста ми харесва. Винаги съм се надявал филмите, които върша, да имат собствен личен живот, само че до момента те са били по-скоро студентски задания. Това е първият ми професионален късометражен филм и доста се веселя, че той намира своя аудитория, хора, които да се ангажират прочувствено с него.
- Вашият филм беше показан за първи път пред необятната аудитория на " София филм фест ".
- Да, той беше показан на фестивала за първи път в България и имаше доста положителни реакции. Аз съм много скептично надъхан човек, само че на този стадий срещам единствено позитивни мнения. Надявам се филмът да има допустимо най-вече аудитория и от 1 юни, когато влезе в платформата на HBO MAX, да се срещне с още повече фенове, които в действителност доста обичат киното като изкуство, както и самият аз, и да продължи напълно различен негов живот.
- През последните месеци тази тематика става все по-чувствителна и от ден на ден хора интензивно показват съпричастие, митинг, яд във връзка ежедневно възходящия брой почтени жертви на войната по пътищата. И Вашият филм, уви, става все по-актуален и въздействащ.
- Така е. Никога не сме имали желание да бъдем толкоз съответстващи и на политическата обстановка, и на всички ужасни неща, които се случват сега и в обществото, и в страната като цяло. Но ето, че тъкмо три години откакто направихме кино лентата, той излиза по-релевантен, в сравнение с когато го написахме. Което е и леко стряскащо. Защото тогава казусът беше наболял, той за мен е наболял още от началото на века - моята злополука се случи в края на 90-те години, само че от този момент в действителност от ден на ден нарастват случаите на гибел по пътищата. А през последните три години нещата доближават до неразбираемост и хората към този момент не могат да стоят безучастни. Включително и всички, които са били пострадали по някакъв метод от подобен вид произшествия, за което се дава от ден на ден публичност. Но се надявам тази публичност да промени нещо, а не просто да си приказваме, както сме привикнали - за известно време и по-късно всичко да се замита под килима.
- Казвате, че филмът не е биографичен, само че е инспириран от персонална покруса, оставила незабравим отпечатък в съзнанието и в душата Ви. Какво Ви подтикна посредством него да споделите своите прекарвания с хората? И почувствахте ли в този момент известно облекчение, филтриране?
- Със сигурност, с изключение на от персоналната ми контузия, от която е въодушевен, а след това човек от екипа, който ми беше доста непосредствен другар и дружно направихме кино лентата, умря преди няколко месеца след доста тежка битка с рака - стилистът на кино лентата Гроздан Михайлов, този филм стана още по-скъп и за мен, и за всички от екипа. И се оказа филм и за гибелта, и за светлината, и за загатна за тези хора по-късно. Така че сигурно той излекува доста контузии, само че и ме накара да приема гибелта по напълно друг метод. Затворих една врата, която доста дълго време съм държал отворена. Вече мога да продължа напред, да се срещна с доста други истории, които са ми се случвали в живота. Защото тази постоянно е тлеела някъде надълбоко в мен и съм усещал, че не просто би трябвало да я опиша, а да опиша нещо за всички хора, които изгубих. След татко ми изгубих и неговата майка, и неговия татко, всички от това родословие. За мен беше значимо да направя нещо за тях, тъй като това са хората, които ме възпламениха за киното. Стремя се, когато възпроизвеждам някаква история, да описвам за доста по-големи неща, а не просто моите прекарвания.
- Какво, съгласно Вас, би трябвало да се направи като предварителна защита, като осъзнаване на отговорността на всеки от нас, с цел да не позволяваме повече тази безсмислена и жестока загуба на животи?
- Със сигурност би трябвало да демонстрираме по-голяма емпатия на пътя и глобите за такива закононарушения би трябвало да са доста по-категорични, по-стряскащи обществото, с цел да се внесе някакъв ред и боязън по отношение на сходни катастрофи и безотговорното държание зад кормилото. В момента хората нямат никакъв боязън, тъй като знаят, че за 200 лв. може да им се размине без проблем и това би трябвало да се предотврати. Но ще стане доста постепенно, смяната би трябвало да пристигна от самите нас. Не може да чакаме политиката или каквато и да е гражданска институция да се промени, в случай че не се трансформират самите жители.
- Как виждате бъдещето на кино лентата - да бъде прожектиран пред младежи, да стане предмет на полемики с присъединяване на възпитаници, родители, политици, институции?
- Бих се радвал всичко това да се случи. Това е филм, който не съм желал да върша като за фестивална аудитория, за чужбина или да се опитаме да създадем някакъв възторг. Напротив, това е филм за България, който визира български проблеми, българска тематика, български персонажи, и мисля, че най-силно би се усетил тук. Затова се надявам да се гледа от допустимо най-вече хора в България. Отворен съм и съм подготвен за всевъзможни прожекции, полемики, диалози и всичко, което би помогнало да промени нещо в хората във връзка с този тежък проблем.
- В " Това, което остава " до Вас стои мощен екип от креативен персони. Често чуваме, че най-важното за един филм е хубавата, въздействаща история. Какво още е нужно?
- Ако нямаме добра основа, от която да тръгнем, няма по какъв начин да разкажем кинематографично историята. Киното е език, който има правила, би трябвало да се научат, да се владеят и по-късно да се нарушават по някакъв метод, в случай че историята или режисурата изискват това. Според мен в България едно от най-важните неща, които имаме, са екипът и приятелите. Киното е изкуство, което не може да се случи от двама индивида, прави се от екип от доста хора. Така че за мен най-важното е хората, с които се обграждаш, да обичат киното. Защото в случай че киното се приема просто като работа, незабавно се усеща. Смятам, че най-важното не са нито парите, нито историята, а хората, с които се събираш, с цел да я разкажеш.
- Вече имате опит и с пълнометражно игрално кино - с кино лентата " Татко ". Кога ще го забележим в кината?
- Да, той също имаше премиера на " София филм фест ", уповавам се да има разпространяване в края на годината. Това е моят първи пълнометражен опит, само че защото е без никакво държавно финансиране, беше извънредно комплицирано и дълго време лиши неговата реализация, премиерата и всичко, което продължава в някаква степен да изисква старания. Надявам се и той да се срещне с по-широка аудитория. Това е филм, който още веднъж се основава на фамилна история, само че потегля в много по-крайна и ексцентрична посока.
- Късото кино има своите преимущества, само че пълнометражното може по-задълбочено да споделя истории. Как смятате да продължите с филмовото си творчество?
- Винаги съм имал интерес към игралното кино. На този стадий не мисля, че към този момент мога да описвам историите си в късометражна форма, даже нямам предпочитание. В момента чакам резултати от Националния кино център за финансиране на идващия ми пълнометражен план, още веднъж дружно с Марий Росен, с който имаме проекти за три пълнометражни плана. И се надявам да получим поддръжката и опцията да ги осъществяваме.
- Кои са тематиките, връзките, явленията, които Ви занимават като създател и режисьор и бихте желали да претворите във филмите си?
- Всеки план изисква друг взор и метод на слагане като проблем. Проектът, с който сега се занимавам, демонстрира резултатите от абдикиралата държавна система, при която хората на някои места са принудени да живеят на ръба на оцеляването. Много ме влече да разгадавам тази невъзможност, безизходност, тежка обществена среда. Проектът преглежда една много мрачна история, случила се в нашата българска реалност преди към 2-3 години, която шокира обществото, само че бързо беше забравена. Става въпрос за хора, които укриват натрупа на своя родител, с цел да живеят от неговата пенсия. За мен това беше толкоз шокиращо като събитие и изобщо да схвана, че има хора, които са принудени да вземат такова решение, заради каквито и да е аргументи, че пожелах да проуча и да се занимая с този проблем. Така разбрах, че това не е изолиран случай в нашата страна. Но колкото и мрачни неща да се случват, ние сме общество, което има възприятие за комизъм и много парадоксални реакции. Винаги се стремя, даже в такива тежки обстановки, да има светлина, възприятие за комизъм и забавни неща, в които всеки да се припознае и даже да се стресне на моменти.
- Какво друго съставлява креативен интерес за Вас отвън киното и основаването на филми? Снимали сте клипове, реклами и така нататък
- Снимал съм реклами, всевъзможни акции, само че в нашата специалност, с цел да се устоя човек, не може да снима единствено филми. Понякога с цел да се осъществя един филм, се чака 3-4 години. Също по този начин един филм в никакъв случай не може да ни разреши да живеем обикновено. На този стадий към момента не съм спечелил нито един лев от моите филми, по тази причина съм осигурявал бита си най-вече от клипове, реклами, както и всички мои сътрудници. Направих доста клипове на познати български реализатори, мисля, че дадох задоволително от себе си на музикалния и на рекламния бизнес. Затова взех решение да се концентрирам напълно в киното и от година и половина виждам да отхвърлям всевъзможни комерсиални планове. Макар че всеки план, даже най-малкият клип или корпоративна реклама, ме научи на разнообразни неща - механически, креативен, на този стадий към този момент желая да се изучавам от по-големите хора. Затова за идващия си пълнометражен филм се обкръжавам с живописен екип от едно потомство, с което креативен не съм обменял нищо до момента. А и самата история, която възпроизвеждам, изисква по-зрял креативен живописен самоуверен взор. Винаги се стремя да провокирам и себе си, и екипа, с който работя.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ