Диана Добрева – рекордьорката работохолик
Диана Добрева, чиито два спектакъла „ Дебелянов и ангелите “ в Пловдив и „ Бащата “ в Народния по драматургичните текстове на Александър Секулов и Флориан Зелер, имаха 9 номинации за „ Аскеер “ в разнообразни категории и получиха 5 от тях, е шампионката на сезона и поради „ Одисей “. Софиянката с парижка тапия направи следващата си премиера под тепетата – толкоз огромна и грандиозна, колкото са и самите тематики по Омир: борбата на индивида против боговете, пътуването му към себе си, превъзмогването на личните му демони. На сцената в Драмата е цялата натрупа плюс още 25 млади актьори, които печелят умишлен кастинг. В ролята на Одисей е надареният и гръмък Константин Еленков – синът на Добрева и сценариста Ангел Еленков. А самата Диана дирижира зрелището като истински Херберт декор Караян на театъра. Може би тя в действителност е супер работохоликът измежду дамите в арт гилдията, макар че и малко мъже съумяват да устоят на темпото й, захване ли се с нов план. През последните няколко години Диана вадеше премиера след премиера, като две от тях бяха
жестоки и кървави за душата й
„ Къщата на гнева “ по Лорка – друга режисура отличник в премиите – тя посвети на майка си Елизабет Карагеоргиева от спектакъл „ Възраждане “, която си отиде без време от гадна диагноза. Татко й - Стойно Добрев от Сатирата, пък си потегли от земната сцена дни преди „ Бащата “ да се завърти за първи път предходната есен. За Диана беше доста ужасно, тъй като в тези дни не дочака прошка нито от живота, нито от изкуството – Алцхаймерът на Стойно се преливаше в този на основния воин Андре в толкоз нашумелия театър. „ Благодарна съм на Владо Пенев и всички останали, които като че ли споделиха скръбта с мен, с цел да я понеса малко по-леко, в случай че това изобщо е допустимо. Всяка персонална драма, всяка персонална покруса е урок и тестване, които те карат да отвориш сърцето си за обичта и вярата, които напомнят кой си и накъде си тръгнал “, призна тогава тя след гръмогласните аплодисменти на първите представления. Неотдавна беше откровена и за още нещо: може би повече няма да бъде актриса, с цел да се отдаде изцяло /има накъде още/ единствено на режисурата, на основаването на персоналните светове. Защото Диана до неотдавна играеше и в „ Слугините “ в Народния, и в „ Саломе “ на Армията.
Всъщност тя постоянно е знаела, че
няма по какъв начин да избяга от Съдбата
макар че Стойно Добрев упорства да се захване с нещо друго – като „ Френска лингвистика “ в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ и „ История на изкуствата “ в Сорбоната. Тя обаче си взима дипломите и след това тайничко влиза в „ Любен Гройс “, където Цветана Манева и компания не могат да й се нарадват. Мята се на първия кастинг в „ Сфумато “ и печели роля в „ Черното руно “ - планът на Иван Добчев и Маргарита Младенова, обиколил света. После – „ Медея “: хем играе, хем слага. Следва „ Казанова “ – предупреден триумф във Франция, нашенско неглижиране в България, дребна, само че към този момент простена невярност на страхотния в облика Владо Карамазов... И началото на края на майка й. Елизабет Карагеоргиева отлита към небесата по време на подготовките, а Диана избира специфични стихове за мига, в който остарелият Казанова също се насочва към безкрайните вселения. „ Казанова “ е за любовта. За индивида, който постоянно търси изгубения парадайс. Клетките на тялото ни го помнят, желаят го и ние неумишлено продължаваме да го търсям. За страдание, не можем да го намерим. Но до момента в който се убедим в това, пропадаме и затъваме в пошлото. Правим от ден на ден неточности, тъй като желанието за парадайса става все по-мъчително. Така стигаме до тъмната страна ", била е безапелационна Диана. Тя и всички от „ Казанова “ печелят обаче светлата страна на публиката в Авиньон. През първата вечер имат единствено 50 фенове, само че това не ги „ панира “ – всеки божи ден играят на живот и гибел и до края на паметния фестивал се трансформират в една от сензациите му. Критиците класират „ Казанова “ в топ 3 – от 1500 заглавия. Но когато от Париж желаят 20-дневен гастрол, се оказва, че Карамазов ще снима в „ Дървото на живота “. Той безусловно се срутва от неналичието на потребен ход – не може да изневери на Диана, само че няма по какъв начин да подведе и Евтим Милошев. Продуцентът го пуска за първите 6 представления – само че дотук. След заглъхването на оня безразсъден интервал в връзките им Диана още веднъж се кани да предложи персонаж на Владо, само че той стартира „ Дяволското гърло “. Затова пък Деян Донков е на първа линия за „ Калигула “ – другият успех на Диана в Народния. За постановката си тя споделя:
Умората от идеологиите ражда робия
Нуждата на тиранията от идеология я унищожава. Докато няма идеология отвън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто принуждение, тиранията е невидима, допустима и неуязвима.
Колкото повече се усилва нагонът за гибел у диктатора, толкоз повече режимът му на ръководство се трансформира в норма, в обичан канон, в единствена доктрина за поданиците. Сегашният историческият момент прави изключително годно разбирането на Камю, че животът на индивида е драматичен опит да се пребори с безспорната празнина. Смъртта не взема решение нищо - и животът продължава в ненарушима тишина и празнина ”. Въобще за Добрева театърът би трябвало да връща светлината, смисъла и морала в хаоса. В случая с „ Дебелянов и ангелите “ – да върне и българския дух, който е задължен да победи нихилизма.
„ Театърът пречиства душата и може да избави живота ", е уверена дамата, за която публицист от „ Варайъти " написа в Кан: „ Актрисата с огромни тъжни очи и лице като модел на Модилиани ".
В киното Диана пък потвърждава, че като че ли е родена и за седмото изкуство. За своята Лукреция в „ Маймуни през зимата ” на Милена Андонова беше оповестена за номер едно през 2006-а, взе и „ Златна роза “. В два доста положителни кино лентата си партнира с двама страхотни мъже – с балканския лъв Мики Манойлович в „ Краят на морето ” на Нора Хопе и с именития рокаджия Джон Лоутън в „ Love.net “ на Илиян Джевелеков. За продукцията на американката даже измества от към този момент съвсем подписания контракт някаква италианска хубавица. След единствен диалог в Берлин въпросната Нора Хопе избира българката за тъжната история на емигрантката от Иран и самотника от Сърбия, които се срещат в Триест. Той я намира
полужива в сандък
в морето, прибира я в апартамент и от самото начало те са сред стените му. В „ Пазачът на мъртвите “ Диана е с двама доста обичани хора – Ицко и Санчо Финци.
Извън сцената и екрана у Диана няма нищо звездно – не обича шопинга, не си пада по женски сбирки, не размята предписания из медиите, не качва фотоси в обществените мрежи. Чете непрестанно пиеси – до момента в който се вдъхновни, до момента в който се отвори третото й око. Няма време, а и не може да готви – кулинарът у тях е брачният партньор й, Ангел Еленков. Тяхната история е в топ 10 на най-романтичните от 90-те. Тя е единствено на 19, когато го среща инцидентно пред НДК, а той й изяснява по какъв начин един прекрасен ден ще стане негова брачна половинка. Разделят се без даже да разменят номерата на телефоните си – към момента стационарни. След време той я вижда от тролея, за секунди слиза от него – някъде към Попа, с цел да й подаде листче със съответните числа, до момента в който тя стои изумена под дъжда. Затова пък първа му се обажда. А когато тя отива да учи в Сорбоната на Париж, а той в Духовната академия в Москва, харчат луди пари за скъпи диалози. Докато Диана не му споделя: „ Това не може да продължава повече - среща на аерогарата в София “.
жестоки и кървави за душата й
„ Къщата на гнева “ по Лорка – друга режисура отличник в премиите – тя посвети на майка си Елизабет Карагеоргиева от спектакъл „ Възраждане “, която си отиде без време от гадна диагноза. Татко й - Стойно Добрев от Сатирата, пък си потегли от земната сцена дни преди „ Бащата “ да се завърти за първи път предходната есен. За Диана беше доста ужасно, тъй като в тези дни не дочака прошка нито от живота, нито от изкуството – Алцхаймерът на Стойно се преливаше в този на основния воин Андре в толкоз нашумелия театър. „ Благодарна съм на Владо Пенев и всички останали, които като че ли споделиха скръбта с мен, с цел да я понеса малко по-леко, в случай че това изобщо е допустимо. Всяка персонална драма, всяка персонална покруса е урок и тестване, които те карат да отвориш сърцето си за обичта и вярата, които напомнят кой си и накъде си тръгнал “, призна тогава тя след гръмогласните аплодисменти на първите представления. Неотдавна беше откровена и за още нещо: може би повече няма да бъде актриса, с цел да се отдаде изцяло /има накъде още/ единствено на режисурата, на основаването на персоналните светове. Защото Диана до неотдавна играеше и в „ Слугините “ в Народния, и в „ Саломе “ на Армията.
Всъщност тя постоянно е знаела, че
няма по какъв начин да избяга от Съдбата
макар че Стойно Добрев упорства да се захване с нещо друго – като „ Френска лингвистика “ в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ и „ История на изкуствата “ в Сорбоната. Тя обаче си взима дипломите и след това тайничко влиза в „ Любен Гройс “, където Цветана Манева и компания не могат да й се нарадват. Мята се на първия кастинг в „ Сфумато “ и печели роля в „ Черното руно “ - планът на Иван Добчев и Маргарита Младенова, обиколил света. После – „ Медея “: хем играе, хем слага. Следва „ Казанова “ – предупреден триумф във Франция, нашенско неглижиране в България, дребна, само че към този момент простена невярност на страхотния в облика Владо Карамазов... И началото на края на майка й. Елизабет Карагеоргиева отлита към небесата по време на подготовките, а Диана избира специфични стихове за мига, в който остарелият Казанова също се насочва към безкрайните вселения. „ Казанова “ е за любовта. За индивида, който постоянно търси изгубения парадайс. Клетките на тялото ни го помнят, желаят го и ние неумишлено продължаваме да го търсям. За страдание, не можем да го намерим. Но до момента в който се убедим в това, пропадаме и затъваме в пошлото. Правим от ден на ден неточности, тъй като желанието за парадайса става все по-мъчително. Така стигаме до тъмната страна ", била е безапелационна Диана. Тя и всички от „ Казанова “ печелят обаче светлата страна на публиката в Авиньон. През първата вечер имат единствено 50 фенове, само че това не ги „ панира “ – всеки божи ден играят на живот и гибел и до края на паметния фестивал се трансформират в една от сензациите му. Критиците класират „ Казанова “ в топ 3 – от 1500 заглавия. Но когато от Париж желаят 20-дневен гастрол, се оказва, че Карамазов ще снима в „ Дървото на живота “. Той безусловно се срутва от неналичието на потребен ход – не може да изневери на Диана, само че няма по какъв начин да подведе и Евтим Милошев. Продуцентът го пуска за първите 6 представления – само че дотук. След заглъхването на оня безразсъден интервал в връзките им Диана още веднъж се кани да предложи персонаж на Владо, само че той стартира „ Дяволското гърло “. Затова пък Деян Донков е на първа линия за „ Калигула “ – другият успех на Диана в Народния. За постановката си тя споделя:
Умората от идеологиите ражда робия
Нуждата на тиранията от идеология я унищожава. Докато няма идеология отвън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто принуждение, тиранията е невидима, допустима и неуязвима.
Колкото повече се усилва нагонът за гибел у диктатора, толкоз повече режимът му на ръководство се трансформира в норма, в обичан канон, в единствена доктрина за поданиците. Сегашният историческият момент прави изключително годно разбирането на Камю, че животът на индивида е драматичен опит да се пребори с безспорната празнина. Смъртта не взема решение нищо - и животът продължава в ненарушима тишина и празнина ”. Въобще за Добрева театърът би трябвало да връща светлината, смисъла и морала в хаоса. В случая с „ Дебелянов и ангелите “ – да върне и българския дух, който е задължен да победи нихилизма.
„ Театърът пречиства душата и може да избави живота ", е уверена дамата, за която публицист от „ Варайъти " написа в Кан: „ Актрисата с огромни тъжни очи и лице като модел на Модилиани ".
В киното Диана пък потвърждава, че като че ли е родена и за седмото изкуство. За своята Лукреция в „ Маймуни през зимата ” на Милена Андонова беше оповестена за номер едно през 2006-а, взе и „ Златна роза “. В два доста положителни кино лентата си партнира с двама страхотни мъже – с балканския лъв Мики Манойлович в „ Краят на морето ” на Нора Хопе и с именития рокаджия Джон Лоутън в „ Love.net “ на Илиян Джевелеков. За продукцията на американката даже измества от към този момент съвсем подписания контракт някаква италианска хубавица. След единствен диалог в Берлин въпросната Нора Хопе избира българката за тъжната история на емигрантката от Иран и самотника от Сърбия, които се срещат в Триест. Той я намира
полужива в сандък
в морето, прибира я в апартамент и от самото начало те са сред стените му. В „ Пазачът на мъртвите “ Диана е с двама доста обичани хора – Ицко и Санчо Финци.
Извън сцената и екрана у Диана няма нищо звездно – не обича шопинга, не си пада по женски сбирки, не размята предписания из медиите, не качва фотоси в обществените мрежи. Чете непрестанно пиеси – до момента в който се вдъхновни, до момента в който се отвори третото й око. Няма време, а и не може да готви – кулинарът у тях е брачният партньор й, Ангел Еленков. Тяхната история е в топ 10 на най-романтичните от 90-те. Тя е единствено на 19, когато го среща инцидентно пред НДК, а той й изяснява по какъв начин един прекрасен ден ще стане негова брачна половинка. Разделят се без даже да разменят номерата на телефоните си – към момента стационарни. След време той я вижда от тролея, за секунди слиза от него – някъде към Попа, с цел да й подаде листче със съответните числа, до момента в който тя стои изумена под дъжда. Затова пък първа му се обажда. А когато тя отива да учи в Сорбоната на Париж, а той в Духовната академия в Москва, харчат луди пари за скъпи диалози. Докато Диана не му споделя: „ Това не може да продължава повече - среща на аерогарата в София “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ