Диагнозата увеит обобщава различни състояния, причинени от възпаления среден слой

Диагнозата увеит обобщава разнообразни положения, породени от възпаления междинен пласт на окото и близките тъкани, които нормално са породени от вируси или бактерии. Тази офанзива поврежда тъканите на окото и човек стартира да изпитва болежка, очите му се зачервяват, а зрението му става замъглено. Специалистите показват, че може да бъде наранено едното или и двете очи и акцентират, че това е петата водеща причина за загуба на зрение.

Средната обвивка на окото се назовава увея и се състои от три елементи – ирис, ресничесто (цилиарно) тяло и съдовица. Както към този момент стана ясно, диагнозата увеит съставлява група от възпалителни положения, засягащи точно тази междинна обвивка на окото. От възпалението обаче могат да бъдат наранени други елементи на окото като стъкловидното тяло, лещата, ретината, зрителният нерви тъй наречените

Според структурите, които обгръща инфекцията, болестта може да се раздели на челен увеит, който включва ириса (ирит), само че може да обхване и междинната част – цилиарното тяло (иридоциклит). А когато засегне съдовицата, се получава така наречен заден увеит. Възможно е възпалението да засегне и цялата междинна обвивка на окото, като в този случай се развива панувеит.

Децата, младежите и възрастните до 35-годишна възраст по-често са наранени от челен увеит. Конкретни причинители на болестта не са открити, само че се счита, че вируси (като тези, причиняващи херпес, морбили, грип и така нататък, могат да доведат до подобен вид инфектиране. Бактерии от вида на тези, които предизвикват туберкулозата, също могат да са възможни причинители на очното инфектиране. Рядко, само че въпреки всичко е допустимо, някои гъбички и паразити също да са в основата на това заболяване.

В някои случаи увеитът съпровожда автоимунни болести – като болест на Бехтерев, продължителен ювенилен артрит, болест на Райтер, саркоидоза и така нататък

В други случаи повода за появяването на казуса не е ясна и се счита, че има имунна назадничавост по отношение на структурите на увеята, т.е. приказва се за автоимунно заболяване, засягащо очите.

Симптомите зависят от това коя част на увеята е наранена от възпалението. Предният увеит може да протече остро или хронично. Симптоматиката, която се следи в острата си форма, е мощно зачервяване на окото, болежка, сълзене и нараснала сензитивност към светлина. Ако болестта е хронично, първоначално няма клинично проявяване, т.е. пациентът не усеща някакъв проблем с окото. Когато напредне обаче е допустимо болният да вижда снежинки, светкавици или сенки. При децата хроничният челен увеит дълго време остава неусетен.

Офталмологът постоянно открива болестта при обикновен обзор на очите. Средният и задният увеит в множеството случаи протичат хронично и също като предната хронична форма дават признаци прекомерно късно. Очите наподобяват естествени, без зачервяване и болежка. Болните обаче оповестяват, че виждат сенки, както и структури, сходни на конци, които стоят на едно място или се движат. По принцип, когато човек вижда такива „ мушици, не подхваща лекуване и не счита, че положението е рисково. Но като стане ясно, че има някакъв проблем, сходни плуващи форми будят терзание. Може би тъй като се появяват и при очно инфектиране (а също и при отлепване на ретината). Ето за какво постоянно, когато ненадейно се появят сходни „ снежинки “, човек би трябвало да се съветва с очен експерт.

Подценяването на сходен здравословен проблем може да докара до някои затруднения. При продължителен челен увеит е допустимо ирисът и намиращата се зад него леща да залепнат. Това са така наречен синехии, които водят до смяна във формата на зеницата. При междинния и задния увеит пък е допустимо да се развие оток на макулата, което значи, че се събира течност сред пластовете, изграждащи макулата. Това утежнява зрението, настояват експертите.

И трите форми на очното заболяване могат да доведат до глаукома, в случай че вътреочното налягане се увеличи. Също по този начин се ускорява потъмняването на лещата и се получава катаракта. Най-тежкото затруднение е загубата на зрението, предизвестяват офталмолозите. По думите им тези затруднения не са чести, само че въпреки всичко пациентът би трябвало да бъде внимателен и да търси лекарска помощ постоянно когато забележи нещо неестествено в зрителното си поле.

Лечението на очното инфектиране също по този начин зависи от формата, която се е развила, както и от това дали пациентът има друго прилежащо заболяване. Терапията включва кортикостероиди, предписвани под формата на капки, в случай че увеитът е челен, защото работят локално. Ако се касае за другите две форми, се назначават инжекции. Ако казусът е имунен, се подхваща имуносупресивно лекуване.

Заболяването може да бъде предотвратено посредством съблюдаване на по-добра хигиена на очите, както и на навременното диагностициране и лекуване на главното заболяване (било то алергично, редовно, автоимунно, инфекциозно или друго). Важно е след навършване на 45-годишна възраст да се взимат постоянно хранителни добавки и витамини за очи, които се оферират от години в аптеките по света, а към този момент и у нас.

Инфо: Уикенд