Продават къщата на Коста Цонев 9 години след смъртта му
Девет години след гибелта на Коста Цонев неговата вдовица Ели е оповестила за обмен къщата им в Бистрица на цена, която гони един милион лв.. Големият артист, който си отиде на 25 януари 2012-та, остави няколко парцела на дамите и децата си. Преди много време първата му брачна половинка Анахид Тачева продаде жилището им в столичния квартал Лозенец, платен преди десетилетия, когато Митко и Теодора Цоневи към момента са напълно дребни. Тогава Коста бърза да подреди фамилията със смислено жилище, откакто родената на пъпа на София Анахид дълго се мъчи във фамилната къща на Цоневи в Коньовица. Сега една от най-красивите дами през соца от дълго време живее в Америка при по-малката си щерка, Ани, чиито татко е към този момент също починалият Васил Тачев. За страдание, Анахид, която и на 80 наподобява впечатляващо, страда от начална фаза на деменция, отключена след гибелта на Митко Цонев. Внучката й Деси Цонева споделя, че спомените на баба й се губят и не постоянно познава незабавно хората към нея.
Анахид Тачева и Ели Цонева в никакъв случай не са били в другарски връзки. Митко Цонев беше този, който поддържаше дипломатическото равновесие в династията, само че откакто той умря, на дамите Цоневи дълго време им трябваше да се съвземат, разясняват в арт средите. Сестра му Теодора въпреки всичко съумя да излезе от депресията, довела я до опит за самоубийство, и да се погрижи за сина си, който е с нея в България, до момента в който щерка й живее с татко си в Америка.
Ели Цонева пък няма желание да остава за непрекъснато в България. Тя живее сред София и Париж, където е синът й.
„ Беше ми тъжно през първите 3-4 години след гибелта на Коста. Не общувах съвсем с никого. Чудех се по какъв начин да се измъкна от тази обстановка и в същото време се научих да плавам, да рисувам, да яхвам, вървях на курсове по пукотевица, имам позволение за оръжие.
Влюбих се в Коста още като ученичка, тъй като ми харесваха функциите му. После се омъжих, родих наследник, само че бракът не вървеше доста добре. На зрелище покрай Пловдив се срещнах с него. Връзката ни стартира още тогава. С мъжа ми живеехме дружно единствено поради детето, той също си имаше някакви връзки. С Коста Цонев заживяхме дружно четири години по-късно. Предполагам, че не съм била единствената жена в неговия живот през това време - той имаше популярност на плейбой. Аз знаех за още четири дами, само че няма да им споделям имената, тъй като са щастливо омъжени.
През 1986 година той бе за малко в Австралия. След това пристигна във видинския куклен спектакъл, където бях актриса, и сподели: „ Мислих доста в Австралия - ти си дамата за мен, ела в София. “ Съгласих се при изискване да нямаме странични връзки. Неговото изискване бе без брак и без да вършим деца. Така от края на 1986 година заживяхме дружно в Бистрица. Той беше на 57, а аз на 28 години. След няколко години, към този момент бях на 35, му предложих да се оженим, тъй като имах организация за недвижими парцели, печелех добре, само че беше доста мъчно да комбинирам бизнес в София с живеене в Бистрица. Тогава не карах кола и беше мъчно. Той ми отговори: „ Добре, бе, подготвяй документите “. Впоследствие даже забременях, само че не можах да задържа детето.
Коста Цонев беше доста прелестен събеседник - не толкоз непоколебим и суховат, както наподобява от функциите. Не се държеше като възрастен човек. Често обикаляхме планината. Залежа се едвам след интервенцията на сърцето - и то не поради нея, а тъй като падна и удари главата си. След това към този момент не можеше да пази равновесие. Отиде си бързо, за секунди. Докато четеше вестник във Военна болница, падна върху вестника и единствено сподели: „ Какво ми стана? “. Добре се разбираха със сина ми, който живее във Франция от години. За да няма търкания с роднините, Коста подари жилището на децата си, а къщата я продаде на майка ми. Сега се пробвам да я продам, тъй като е доста огромна. Трудно се поддържа и отоплява “, разказвала е Ели.
Анахид Тачева и Ели Цонева в никакъв случай не са били в другарски връзки. Митко Цонев беше този, който поддържаше дипломатическото равновесие в династията, само че откакто той умря, на дамите Цоневи дълго време им трябваше да се съвземат, разясняват в арт средите. Сестра му Теодора въпреки всичко съумя да излезе от депресията, довела я до опит за самоубийство, и да се погрижи за сина си, който е с нея в България, до момента в който щерка й живее с татко си в Америка.
Ели Цонева пък няма желание да остава за непрекъснато в България. Тя живее сред София и Париж, където е синът й.
„ Беше ми тъжно през първите 3-4 години след гибелта на Коста. Не общувах съвсем с никого. Чудех се по какъв начин да се измъкна от тази обстановка и в същото време се научих да плавам, да рисувам, да яхвам, вървях на курсове по пукотевица, имам позволение за оръжие.
Влюбих се в Коста още като ученичка, тъй като ми харесваха функциите му. После се омъжих, родих наследник, само че бракът не вървеше доста добре. На зрелище покрай Пловдив се срещнах с него. Връзката ни стартира още тогава. С мъжа ми живеехме дружно единствено поради детето, той също си имаше някакви връзки. С Коста Цонев заживяхме дружно четири години по-късно. Предполагам, че не съм била единствената жена в неговия живот през това време - той имаше популярност на плейбой. Аз знаех за още четири дами, само че няма да им споделям имената, тъй като са щастливо омъжени.
През 1986 година той бе за малко в Австралия. След това пристигна във видинския куклен спектакъл, където бях актриса, и сподели: „ Мислих доста в Австралия - ти си дамата за мен, ела в София. “ Съгласих се при изискване да нямаме странични връзки. Неговото изискване бе без брак и без да вършим деца. Така от края на 1986 година заживяхме дружно в Бистрица. Той беше на 57, а аз на 28 години. След няколко години, към този момент бях на 35, му предложих да се оженим, тъй като имах организация за недвижими парцели, печелех добре, само че беше доста мъчно да комбинирам бизнес в София с живеене в Бистрица. Тогава не карах кола и беше мъчно. Той ми отговори: „ Добре, бе, подготвяй документите “. Впоследствие даже забременях, само че не можах да задържа детето.
Коста Цонев беше доста прелестен събеседник - не толкоз непоколебим и суховат, както наподобява от функциите. Не се държеше като възрастен човек. Често обикаляхме планината. Залежа се едвам след интервенцията на сърцето - и то не поради нея, а тъй като падна и удари главата си. След това към този момент не можеше да пази равновесие. Отиде си бързо, за секунди. Докато четеше вестник във Военна болница, падна върху вестника и единствено сподели: „ Какво ми стана? “. Добре се разбираха със сина ми, който живее във Франция от години. За да няма търкания с роднините, Коста подари жилището на децата си, а къщата я продаде на майка ми. Сега се пробвам да я продам, тъй като е доста огромна. Трудно се поддържа и отоплява “, разказвала е Ели.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ