Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на

Детството е вълшебно време. То е магията на фантазиите, на измисленото. Въображението на децата рисува света по-ярък и по- невероятен, всичко е чудновато и вълнуващо. Децата в никакъв случай не живеят единствено в една действителност. Чрез игрите и книгите те обитават толкоз доста светове и се вселяват в толкоз доста герои.

Без книгите детският свят не би бил цялостен. Нищо не подтиква по подобен метод въображението. Зад думите се крие цялото това невъобразимо чудо, което дава цвят, концепция, ентусиазъм. Нищо не подтиква и по този метод мисленето. Не логическото безусловно, само че мисленето със сърце, емпатията и чувството на връзките сред хората.

Сигурна съм, че и вие като мен сте расли с детските книжки от „ това време ” Спомням си все едно е пред очите ми първото издание на „ Пипи ”, което получих от Дядо Мраз или по какъв начин оцветих до една илюстрациите на " Лукчо ", тъй като нямаше доста книжки за оцветяване по това време, а те бяха толкоз красиви. Баща ми след това дълго ми се кара, тъй като в книги не трябва да се написа и рисува. Записах се на библиотека на 10 години, а там към този момент имаше Карл Май, Майн Рид, Жул Верн, сър Уолтър Скот.

Тези книги от нашето детство, изпълнили света ни с завършения, мъдрост и смях, в този момент събират прахуляк на село или на тавана. Днес множеството от тях се преиздават – по-шарени, с повече илюстрации, допълнени, истински, коя от коя по-атрактивни. Всички маркетинг трикове им прощавам на издателите, единствено и единствено децата да четат и детските книги- класики да не престават да се купуват.

А знаете, има детски книги, които въобще не са детски. Правило ми е усещане, посланията на „ Малкият принц ” се схващат доста по-ясно от деца, в сравнение с от възрастни, въпреки всяка дума в това книжле да е капка мъдрост, присъща сякаш за нас, по-големите. И когато щерка ми беше на 5 и й прочетох думите на лисицата: „ Ето моята загадка. Много е елементарна: същински се вижда единствено със сърцето. Същественото е невидимо за очите. ", тя сподели: „ Да, в случай че не обичаш музиката, в никакъв случай няма да видиш песента в птичката, а ще виждаш просто птичка ” Ние сме склонни да тълкуваме, да разнищваме до дъно думите, свързвайки ги с какво ли не, търсейки скрити символики и смисли – прелестните неща нормално са доста елементарни.

По случай Деня на детската книга и рождения ден на си разреших да извадя цитати от някои от най- хубавите детски книги, международната и българска класика за деца, без която всеки дом би бил по- печален и сив. Мисля, във всяка детска стая би трябвало да ги има.

" Най-важното за дребните деца е да знаят ред. Особено, в случай че сами си го дефинират. " - „ Пипи Дългото чорапче ” ()

" Много по-мъчно е да съдиш самичък себе си, в сравнение с да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си вярно, значи ти си същински влъхва " - „ Малкият принц ” (Антоан дьо Сент Екзюпери)

„ Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога би трябвало ти да вървиш при тях. ” - „ Мечо пух ” (А.А. Милн)

„ Кой път да поема от тук? - попита.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна.
- Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
-...стига да стигна някъде - добави.
- О, това сигурно ще се случи, сподели Котаракът, стига да вървиш задоволително дълго. " - " в страната на чудесата " (Луис Карол)

Всички прелестни приказки – На, Шарл Перо, Братя Грим, Оскар Уайлд. Всички неизброими национални приказки от целия свят. Помните ли изданията на „ Приказки на руските нации ”, „ Индийски приказки ”, „ Шезерезада ”?

Фют към Ян Бибиян първоначално: „ - Браво, отлично, Ян Бибиян! Ти в действителност си чудно момче. Виждам, че можем да бъдем другари. Ти устоя първия изпит. Направи зло на едно почтено животно, направи зло на приятеля си, комуто счупи главата. И освен това се смя от сърце тогава, когато аз плачех от болки. Ти си заслужен за приятел. " А Ян Бибиян към Фют в края на книгата: " - Фют, върви си по своя уговорен път! Научих се що е зло и положително и имам към този момент сили да се боря със злото. Ако опиташ да ме изкушаваш, знай, че ще бъдеш надвит и още веднъж ще бъде скъсана опашката ти! Кажи на всички дяволи във вашето царство, че аз ще науча хората къде ви е слабото място. " - „ Ян Бибиян ” (Елин Пелин)

" Тошко се зарадва доста, че може да хвърля дарове на всички живи твари около пътя. В една кошница откри узрели круши. Всичките ги изсипа върху главите на рояк деца в един учебен двор. Децата разграбиха плодовете и почнаха да викат ура. Тошко смъкна сламената шапка и ги поздрави тържествено. Автомобилът дигаше прахоляк. Изплашените кокошки хвърчаха с вик зад плетищата. А Тошко обилно раздаваше блага.
„ Нека всички запомнят по кое време съм минал оттука! “ — си мислеше той и пръскаше непознатите неща.
По един кон, впрегнат в шкаф, Тошко хвърли чифт бели ръкавици, на една патка спусна копринени чорапи, на едно теле — книга с картинки, на една сляпа старица, седнала на припек пред вратнята, хвърли в полата червило за устни. Изкара го от една чанта. На една овца сервира сватбения букет на младоженците, които седяха на последното седалище в рейса и подскачаха от благополучие. А едно магаре — вързано пред някаква пуста селска механа — получи сламената шапка, която беше на Тошковата глава. Магарето се усмихна, сподели хубавите си зъби и изяде шапката. Додето автомобилът стигна Тодориното село — Тошко изпразни кошниците и торбичките, развърза вързопите. ” - „ Тошко Африкански ” ()

„ Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде доста признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, само че перата й са постоянно живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава загатна на нашия живот, а го съживявайте! ” - „ Ние, врабчетата ” ( )

„ Та по този начин, Смехурко. Мене отново ме биха. Но дребните братя ме поутешиха. Боят като мина, те отново се разсмяха, при мене пристигнаха, засмяно споделиха: " Нищо, че ни биха, бате Патилане! Боят се не помни, смехът ще остане! ” - " Патиланско царство " (Ран Босилек)

Всички мъдри български национални приказки. „ Неволята ”, „ Който не работи, не би трябвало да яде ”, „ Лошата дума ” и още, и още. Всички съвременни приказки – на Валери Петров, историите за деца на Емилиян Станев, римуваните - на Галина Златина и други съвсем непознати от книжките с твърди страници за най- дребните.

Четете на децата от бебета, купувайте им повечко книжки – те по този начин или другояче могат да играят с всичко. Водете по- огромните в книжарници, обсъждайте с тях книгите,. Запишете се и редом с тях, в случай че нямате картон – персоналният образец е най- значим. Да си водят читателски дневник - това не е въобще безсмислено в детска възраст. Ако родителите сме уверени в полезността на книгите с разсъдъка си, те ще бъдат уверени също, само че по детски - със сърцето си, и по този начин ще намерят същинско богатство и приятел за цялостен живот.