Детските ми спомени не са от най-хубавите. Все още не

...
Детските ми спомени не са от най-хубавите. Все още не
Коментари Харесай

„Това е и моето жилище. Искам да получа своя дял“, заяви ми най-нагло баща ми

Детските ми мемоари не са от най-хубавите. Все още не мога да се отърва от спомените, когато родителите ми се разведоха.

Родителите ми непрекъснато се караха и най-после се разведоха. По време на бракоразводния развой майка ми раздели всичко на половина, изчислявайки до сантиметър.

Дето се вика и чаршафите разряза на две, с цел да не се постанова да дава нищо на татко ми. В отговор баща трансферира цялото си имущество на новата си жена, с която даже не беше публично женен.

В цялата тази история най-вече постраддах аз. Татко беше сърдит на мама, само че отмъсти на мен. Така нямах право на неговото завещание.

Тогава не разбирах какво значи това, само че по-късно ми стана в действителност обидно. За благополучие баба ми, майката на татко ми, взе страната на майка ми и мен. Тя съвсем не общуваше със сина си, а още приживе трансферира жилището си на мен.

Наскоро дамата, която живееше с татко ми през цялото това време, умря. Законово всичко, което притежаваше, отиде при децата й, а татко ми остана без нищо, макар че в действителност всичко беше негово.

Точно по този начин, в един миг бумерангът се върна при него и той загуби всичко. Децата на тази жена просто го изхвърлиха на улицата. Сега татко ми е на 59 години.

Къде да отиде? Как да живее? Изведнъж той се сети за мен. А аз още помнех думите му, че не съм му щерка, че майка ми просто е забременяла с мен от различен и ме е натрапила на него. Бащинството беше потвърдено посредством съда и това беше неприятна процедура за мен.

Като станах стара постоянно посещавах терапевт, с цел да се отърва от контузията от детството. Тези сесии ми помогнаха.

Миналата седмица татко ми звънна на вратата на жилището ми. Откъде знаеше адреса? Все отново беше израснал в това жилище. Съпругът ми беше на работа, тъй че не чу началото на диалога.

— Здравей, дъще. по какъв начин си Ще пуснеш ли баща у дома?

Поканих го в кухнята. Първо, ми беше забавно да чуя защо е пристигнал, и второ, въпреки всичко не беше чужд.

— Защо си пристигнал?

— Как за какво? Това е и моят апартамент! Искам да получа своя дял. Може да ми платиш в брой. Аз съм правоприемник на майка ми, тъй че имам цялостното право да бъда тук.

В този миг брачният партньор ми се върна от работа. Помолих го да изхвърли този човек през вратата.

А след това се обадих на майка си. След развода тя се омъжи повторно, вторият ми татко се оказа доста добър човек. Имам полубрат, който учи в Европа. Мама и брачният партньор й се реалокираха да живеят в различен град преди доста време.

Можей да й опиша историята си единствено по телефона. Тя ми сподели даже да не си помислям да се опасявам от него, познава добър юрист, в случай че се наложи.

Лично аз не съжалявах, че постъпих по този начин с този човек; даже не мога да го нарека баща.

Източник: svobodnazona.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР