Децата са радост за родителите, а момиченцата – красота и

Децата са наслада за родителите, а момиченцата – хубост и наслада на квадрат. Какво наслаждение е да обличаш в най-прекрасни роклички дребната пеперудка, да й гласиш буклите и да връзващ панделки, шнолички и всевъзможни разноцветни финтифлюшки. Да изпълняваш всяко предпочитание на прелестното схващане, което незабелязано пораства с убеждението, че целият свят би трябвало да се върти към него, да извършва желанията му още щом се появат в дребната му главица или най-късно щом бъдат изречени.

Неусетно принцесата пораства и става госпожица, а след това жена, която продължава да живее с увереността, че светът й е задължен за нещо си, че всички в него би трябвало да са й признателни, че ги удостоява с наличието си. Това не е единствено и само типичното капризно момиченце. Не. Принцесата изисква особено внимание, неотложно осъществяване на нейните капризи. Тя отива в магазина, показва и споделя: „ Това “. Не се интересува има ли сега финансова опция посоченото от нейното пръстче да бъде купено. Това за нея са маловажни детайлности. И като същинска принцеса не прави взаимни отстъпки – желае или посоченото „ това “, или нищо. Ако не е пожеланото от нея ядене в пожелания ресторант, в случай че не е желаната отмора във въпросния курорт, в случай че не е дрехата, която тя е поискала, е подготвена да да не яде, въобще да не върви на почивки и да не си купува нови облекла.

Обикновено тя е красива, кокетна, кралица на флирта и момчетата й се лепят, тъй като си е завладяване да си съумял да привлечеш вниманието не на какъв да е, а на принцесата. Още повече, че тя с такава лекост отблъсква младежите, които не са подготвени да бъдат нейни правилни пажове и да й служат, че си е същинско завладяване да я спечелиш. Ала всичко е въпрос на време. Ако за бясно влюбения или единствено горделив от успеха мъж е елементарно да извършва заповеди и стремежи, скоро той елементарно се уморява от отредената му роля. А и влюбването в такава жена мъчно прераства в обич – дълбока и трайна. Просто, тъй като принцесата обича единствено своето лично величество, а за останалите е предназначен ролята, която са изпълнявали в детството родителите й – да я боготворят, да я считат за неповторима, да извършват разпорежданията й и то наложително с неописуема наслада.

Тя си няма и разбиране, че животът е труд и старания, взаимни отстъпки на правилото две напред едно обратно, че пътят към триумфа, е посипан от дребни дребни неуспехи. Няма си визия, че трайните и дълбоки взаимоотношения се основават единствено, когато хората са равностойни и се одобряват такива, каквито са, че може да очакваш различен човек да направи нещо огромно за теб, единствено в случай че и ти си направил за него. Не. Тя живее в света на своите детски илюзии, където принцесата е обгрижвана, боготворена не поради някакви съответни заслуги, а единствено тъй като се е родила на този свят. Ако по някаква щастлива случайност дъщеричката-принцеса си откри брачен партньор, който да размени мама и тате в обгрижването, почти добре. Макар че по този сюжет и в фамилната институция се устоя до време. Не успее ли - остава й да бъде нещастна, неразбрана в огромния неприятния свят, постоянно търсеща някакъв си принц, който да одобри ролята на възторгнат от наличието й прислужник. Нерадостна орис за неоценени принцеси.