Децата са любопитни по природа и как иначе - те

Децата са любопитни по природа и по какъв начин другояче - те имат потребност от това любознание, с цел да опознаят заобикалящия ги свят. Този натурален ентусиазъм за познания, опит да си изясняват света и оформянето на лични показа има потребност от опора - родителите, само че постоянно бива подценен от нас. Така последователно той замира и детето по този начин и не се научава да бъде дейна страна в оформянето на мисленето си.

Разнообразието от детски въпроси, заливащи родителите в интервала след втората годинка на малчугана, има тясна връзка с развиването на мисленето. Въпросите стартират от почтеното „ Какво е това? и безконечното " Защо? ", само че могат да се развият до степен такава, че в действителност да затруднят възрастния, от който детето чака отговор. И това може единствено да ви радва. За да остане живо, детското любознание се нуждае от своите отговори.

Безпомощност пред лавината въпроси. Не се тормозете, в случай че не сте готови с подготвени отговори. Истинската сърдечност, която показвате към желанието на детето си да научи нещо ново, ще бъде оценена от него, даже да не можете незабавно да му отговорите на въпроса „ Какво “, „ Защо “ или „ Как “. Нещо повече - използвайте момента, с цел да потърсите дружно информация по тази тематика. Ако въпросът е заложен в несъответствуващ миг, запишете си го в тефтерче пред детето и обещайте по-късно да проучите по какъв начин стоят нещата. Така ще постигнете и още нещо - то ще се почувства значимо и ще построи позитивна самокритика. Защото отводът да коментирате и да отговаряте на детския въпрос е удар освен за него самото - без да усетите, вашето отвращение да отговаряте на „ глупавите “ детски въпроси ще се пояснява от него като отвращение за разговор. То пита вас, тъй като ви цени като престиж, вие сте прочувствено важен в неговите очи.

“Задаването на въпроси и приемането на отговори, поднесени по съответен метод, заздравява връзката сред децата и родителите им. ”

Задавайте въпроси на собствен ред. Това е метод да преодолеете раздразнението от несекващите въпроси, а в това време сами да махнете границите на мисленето и въображението си. За да помогнете на детето си да види света в цялата му цялост, разгледайте го дружно. Денят ви няма да се провали, в случай че погледате за минутка калинката, кацнала на детската ръчичка - питайте го и вие нещо за нея. Къде мисли, че отива тя, знае ли с какво се храни калинката, в случай че може, дано преброи точките и...За да помогнете на детето да развие личното си мислене, използвайте неговото любознание и го питайте постоянно „ А ти по какъв начин мислиш? “. Стигнете дружно до отговора на следващия въпрос.

Стимулиране на въображението и асоциативното мислене. Детското мислене е без рестриктивните мерки на нашето, то е прочувствено и свободно за тълкования и това е мощ, която би трябвало да бъде употребена. Благодатна игра за развиване на въображението и асоциативното мислене е наблюдаването на облаците - описвайте дружно с детето другите фигури, които си показва всеки. Обикновената страна на нещата е невероятна, зад тривиалното се крият чудеса и свободата да ги показва е значима за всичко по-нататък в живота му.



Обръщайте внимание на динамичността на света.Денят има начало и край - изследвайте дружно признаците, по които личи, че скоро ще се стъмни. Росата заран, звездите нощем - всички тези феномени са плодородна почва за поникване на куп въпроси, които оказват помощ за осмислянето на логическите връзки в този голям свят. Малко време и доста въображение са ви нужни, с цел да измислите в действителност забавни игри със своя дребен любопитко. В взаимозависимост от възрастта му, можете да създадете свои лични трансформации, чиито промени да наблюдавате. Можете да засадите растение и да наблюдавате измененията, през които то минава. Можете да извършите домашни опити с оцет и сода за самун, с разтваряща се във вода сол, с топящо се кубче лед.

Използвайте всяка минута за диалог. Ясно е, че не постоянно имате сили да се настроите на детските честоти - работещите родители са изключително пострадали от неналичието на време. Затова и го използвайте оптимално. Позволете си от време на време да забавите темпото и да смалите света си, с цел да го видите през очите на едно малко дребосъче. Когато сте на разходка, описвайте нещата, които виждате, предназначението им и вие също му задавайте въпроси.

“Интересувайте се от мнението на детето за нещата, които вършиме дружно или които се случват към вас. ”

Възпитавайте в почитание и приемливост. Независимо, какво мисли и приказва вашето дете, изслушвайте го и покажете почитание към мнението му, зачитайте и ценете го. Ако е на неверен път - поправяйте с приемливост и коригирайте единствено фактологията. Вие също му разказвайте за вашето всекидневие. Разказите за битови обстоятелства и случки оказват помощ на хлапето да осъзнае разликата, само че и приликата сред измислената история и действителната преживелица, зареждат го с информация за заобикалящия го свят и му дават визия за страстите, които другите изпитват.

Усилието и старанието ви сигурно ще бъдат възнаградени - няма да усетите по какъв начин вашето малко, безпомощно дребосъче, се трансформира в независимо мислещо, мъдро дете, жадно за нови познания и готово за нови отговори. Критичното мислене и асоциациите, буйното въображение и смелостта да се показват свободно - това са все качества и умения, които пораждат доста рано, само че един ден постоянно ще го отличават от масата.