Докато бях на гости при сестра ми, децата продадоха жилището ми с измама
Децата от дълго време ми предлагаха да продам жилището, в който са израснали, в който сме ги отгледали с починалия ми брачен партньор. Вероятно не сме ги възпитали добре, не знам по какъв начин другояче да си обясня мерака им.
Всичко в този апартамент ми е скъпо, познавам всички пукнатини по стените и, затваряйки очи, мога да ви кажа какви дървета и цветя порастват пред прозорците…
Нито синът ми, нито щерка ми споделят възприятията ми към фамилното ни гнездо. Да, несъмнено, за мен, пенсионерката, три стаи в необятен апартамент от едно време са доста, само че не желая да се деля с тях. Тук изпратих брачна половинка си, тук желая да си отида и аз…
Синът ми и щерка ми нееднократно се опитваха да ме убедят да продам жилището и да си разделим парите. Напоследък даже се базират на някакви юридически обстоятелства, съгласно които имат част от жилищната повърхност.
Съседката ми работеше като адвокат; един ден, в диалог на кафе, я попитах за основателността на претенциите на децата към жилището и съседката ме успокои – единствено аз имам право да се заповядвам с жилището.
След известно време описах на децата за „ юридическата “ консултация и тогава настана същински скандал.
Децата ме укоряваха в лакомия и коравосърдечие, споделяха, че в никакъв случай повече няма да видя внуците си, изговориха куп гадости, даже дума не можех да продумам, просто седях и преглъщах сълзите си.
След като си потеглиха, сърцето ми се сви, обадих се на съседката и прекарахме остатъка от вечерта сами.
Съседката още веднъж ме успокои за правата върху жилището, предложи да остане да преспи при мен, само че аз отхвърлих, като взех решение да отида при сестра ми на идващия ден, да я видя, да трансформира малко ситуацията и да се успокоя.
Нямаше ме повече от две седмици, а когато се върнах, с изненада открих, че вратата на жилището не е заключена – зад нея се чуваха тихи гласове, които обсъждаха нещо.
Страхувах се да вляза, безшумно почуках на съседката, тя се обади в полицията и половин час по-късно всичко се обясни.
Един от служителите на реда отвори внезапно вратата и подреди на всички да легнат на пода. Още трима служители на реда изтичаха след него и когато влязохме, видяхме две дами и един мъж да лежат с ръце на главите. По лицата им се четеше същински смут от протичащото се.
Оказва се, че са купувачи и техният брокер. Докато съм била на посетители при сестра ми, децата фалшифицирали документите и оповестили жилището за обмен.
Не им лишило доста време да намерят искащи, само че купувачите нямали визия за вътрешните ни фамилни кавги. Полицията ме попита дали ще подам тъжба против децата си 0 естествено, аз отказах…
Още не мога да се съвзема от шока от случилото се. Сега даже не знам дали ще мога да ги погледна след всичко случило се…
