Децата днес имат много сложен живот. Смешно звучи, но е

Децата през днешния ден имат доста комплициран живот. Смешно звучи, само че е по този начин. Ако сте родител, замислете се какъв брой от вашето време е концентрирано в тях. От храненето до облеклата, от свободното време до ученето. Все по-умни, стимулирани, развити, конкурентноспособни и изявени, децата въплъщават това, което сме ние - едно безпределно съревнование, в което има спечелили и победени. И по-рядко - щастливи.

“Ние щастливи ли сме в това съревнование и в случай че въвличаме децата - желаеме да са по-успешни от нас в нашето съревнование или желаеме просто да съумеят в търсене на своето благополучие? ”

Защо когато желаеме най-хубавото за децата си, свързваме скъпото с нашите полезности? Нима техният ден ни принадлежи?! Нима ние дефинираме какво ще е скъпо в тяхното всекидневие? Колко самоуверено...Нашият личен ден се изплъзва, какво остава за техния?

Ако желаете детето ви да е щастливо, научете го да бъде умерено, когато му е скучно, когато е единствено и когато нещата са елементарни. Дори и цялата трудност на света да се стовари от горната страна му, то ще има база, на която да стъпи. Основа, която няма да го съобщи. Освобождавайки детето от въздействията към него, тласъците, вие му осигурявате комфорт да откри себе си, да разгърне своя капацитет, а друг, който ние, с нашия делник, му имплицираме.

Освободете пространство. Минималистичният интериор подсказва, че колкото е по-празно едно пространство, толкоз сме по-способни да го осъществим със себе си. Но не материалистично - с нови движимости, а ментално, духовно. Освободете детето си от цялата тази пластмаса, непотребна хартия, играчки и анимационни герои в тапетите, пердетата, стикерите. Нека стаята е неговият остров на мир и успокоение, а не следващото място, в което то да е предизвиквано да е интензивно.

Ограничете малкия екран и компютърните/смарт занимавки. Технологията не трябва да бъде демонизирана, само че колкото повече децата са ангажирани със свръхсетивните, интерактивни тласъци, толкоз по-малко време имат за ненасочвана, неконтролирана игра. Оставете ги те сами да намерят своята игра, да я изобретят и разработят, вместо тя да им пристигна наготово.

Опростете режима им. Особено значимо е за по-големите деца. Днес е значимо децата да са конкурентноспособни, да владеят езици, на практика умения, просвета, изкуства. Освен ангажиращото учебно заведение, има извънкласни занимания, състезания, надпревари, кръжоци. Една безкрайна скица, която цели да ги развива, само че напряга тях и нас. Нека детето единствено поведе свободното си време. Вслушвайте се, говорете и не изисквайте невъзможното.

Научете детето да поддържа връзка с природата. Тя е източник на ентусиазъм и разтуха, тя е която ни смирява и провокира вътрешно. Бездомните животни пред блока или огромната гора. Морето и планината. Кварталната площадка или пътешестване до екзотични места. Когато човек излезе от вкъщи си и се втурне в премеждие, то уголемява границите му, изважда същинските неща, които постоянно са елементарни, и го учи да схваща другите. Точно колкото най-малко да разбере, че те са като него самия.

Разговаряйте с децата. Давайте им една концепция по-дълбоко, по-ясно, по-замислящо виждане за света. Простотата идва от осмисляне на комплицираното, от превъзмогване на сложното. Говорете с тях като с равни, като с откриватели. Не си придавайте значимост в обстановки, когато това не се изисква. Слезте на равнището им, на едвам стъпили прага на познанието и вижте вашия комплициран живот с техните очи. Само по този начин ще видите какъв брой вие самите усложнявате нещо, което е безпределно просто. Щастието.