Радецки - нарязан на скрап и построен наново
Деца събирали пари, с цел да се възвърне именития транспортен съд, който пази загатна за Ботев и неговата чета Кабинетът даде 500 000 лева за ремонт на светинята
Тези дни още веднъж се заприказва за кораба „ Радецки ”, закотвен на козлодуйския бряг. Там е дебаркирал изключително през май 1876 година, с цел да слязат участниците в четата на Христо Ботев и да поемат към своето величие. Наскоро кабинетът отпусна половин милион лв. за планов обзор и главен ремонт. Нещо, което до този миг не се е случвало.
Корабът от дълго време се нуждаше от подобен ремонт, показа кметът на града Маринела Николова. След седем години постоянни пътувания по реката към Козлодуй, той към този момент беше и с изтекло позволение да прави късите плавания. Всяка година тържествата за 2 юни – денят на гибелта на Христо Ботев, започваха от кораба. Тази година обаче " Радецки " остана закотвен на пристана си.
Кметът срещнал персонално премиера Бойко Боирсов с проблемите на общината, а измежду тях е и потребността от средства за ремонта на кораба. " Благодаря му, че незабавно откликна ", сподели Маринела Николова. Всички се прекланяме пред подвига на Ботев, всички свързваме името му с „ Радецки ”, декларирал Борисов преди съвещанието, на което е взето решението. И правилен на стила си, министър председателят разкритикувал приватизацията на корабостроителницата в Русе, където е издигнат плавателния съд. Сега тя не може да го ремонтира, по тази причина историческият транспортен съд би трябвало да отплава за ремонт в Румъния.
„ Радецки ” е с героична, а преди този момент – и с сантиментална история . Построен е през 1851 година в цех „ Обуда ” в Будапеща като благосъстоятелност на Първо привилигировано имперско и кралско сдружение на Австроунгарската империя. Бил е предопределен за постоянни автобуси от Галац до Оршова.
Негов патрон става фелдмаршал Йозеф Венцислав Радецки – славянин, аристократ от кралство Бохемия .
Роден е през 1766 година и за своя 91-годишен живот построява забележителна кариера на военноначалник и админ. Участвал е в австро-турската война, сражавал се е в Нидерландия и на Рейн. През 1821 година към този момент е военачалник от кавалерията, комендант на крепостта на Оломоуц. Почитан и до през днешния ден е от монархически настроените австрийци. Умира през 1858 година в Милано, а корабът е кръстен на негово име още приживе. За него огромният композитор Йохан Щраус – татко, основава „ Радецки марш ”, а Франц Грилпарцер – поемата „ Австрия е в твоя лагер ”. На носа на кораба – и на оригинала, и на копието, стои бюстът на Радецки.
Та този транспортен съд на 29 май 1876 превзема четата на Христо Ботев и принуждава капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. 205-те четници, облечени като градинари, се качват от разнообразни пристанища в Румъния, с цел да не будят подозрение за задачата на пътуването си. Малко по-късно капитанът Дагаберт Енглендер разказва картината на кораба и слизането на четата по този начин:
”Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свято отечество и която скоро щеше да ги поеме в себе си . Сцената беше велика и трогателна – Ботев застана на високо и стартира да приказва тирада. ”Ура, да живее България... ”
В мемоари на други пасажери Ботев се е обърнал към кораба и извикал: „ Да живее капитанът... ”, което изключително зарадвало Еглендер.
„ Радецки ” „ остарява ” и през 1918 година стопира да пътува. Родолюбиви българи упорстват пред правителстовото да бъде изплатен от императорското дунавско параходство – Виена, и да бъде закотвен след превръщането на река Текир дере в ръкав на Дунав. Идеята получава отвод. Никола Обретенов – наследник на именитата баба Тонка, договаря като частно лице за закупуване на кораба, даже обезпечава заем от европейски банки в размер на 142 млн. лева Но и той получава отвод от държавното управление. Патриоти от Свищов пишат писмо със същата молба до цар Борис, само че отзив още веднъж няма.
Станал непотребен, през 1924 година корабът е нарязан за скрап.
През 1925 година в България идват непокътнати реликви от него – копие от писмото на Ботев до капитана и пасажерите /на френски език/, две дъски от борда – едната е от мястото, от което Ботев принуждава капитана да спре изключително на българския бряг.
От 1906 година е концепцията за превръщаенто на кораба в музей на подвига на Ботев и четата. Малко знае се, че поданици на Козлодуй вършат първата възстановка на слизането на четата единствено две години след събитието – т.е. през 1878. Но дълги години концепцията за музей е забравена, едвам през 1964 година възкръсва. Лиляна Лозанова, журналистка от детския вестник „ Септемврийче ”, предлага българските даца да съберат пари за изграждане на нов „ Радецки ”. На 6 ноември 1964-а тя открива и банкова сметка с първите 2,50 лева.
Един милион и 200 000 деца прегръщат идеята и стартират да събират пари за новия транспортен съд . Предават вторични първични материали, главно хартия, и внясат всяко левче за възобновяване на светинята. Интресно е, че и за идващите прегледи и поправки също се събират пари от дарения.
Второто създаване на кораба стартира в същата 1964 година в корабостроителницата в Русе. Това става на основата на един влекач, създаден през 1951 година в същия цех „ Обуда ” в Будапеща. Той имал размерите на „ Радецки ” и се задвижвал със странични гребни колела. Данни за истинския транспортен съд са събрани в завода-производител, както и от албума на бояджията на кораба Кирали Йожеф. Корабът е приключен през 1966 година със стойност на направата 523 000 лева Дълъг е 57,40 м, необятен - 17,50 м. Кабините на капитана и екипажа са като истинските.
На 28 май 1966 вторият „ Радецки ” е спуснат тържествено на вода, а два дни по-късно акустира на козлодуйския бряг. Събитието е отдадено на 90-тата годишнина от гибелта на Ботев. На борда участва и бояджията Кирали – човек на напреднала възраст. Корабът прави корабоплаване до Виена и Будапеща, след което остава на козлодуйския бряг. Разрешено е да прави къси плавания, с цел да си спомнят пасажерите му за Христо Ботев и да усетят националния дух, превзел светинята през 1876 година. През 1982 година е трансфорат в музей, който може да се посещава от деца и възрастни. От 2004 година е филиал на Националния исторически музей, изяснява Людмила Дамянова, шеф на кораба-музей. Входът за възрастни е 2 лева, а за възпитаници и пенсионери – 1 лева На кораба се подписват и цивилен бракове – цената на ритуала е 80 лева.
Какво могат да видят посетителите на кораба?
Кабината на капитана, машинното поделение, каютите. Срещу 8 лева може се преспи в тях, броят на леглата е 46. Салонът първа класа е експозиционна зала - могат да видят масата, на която Христо Ботев е написал писмото до околните си, знамето на ботевата чета, униформи на ботеви четници. Запазени са мастилницата и перодръжката на капитана. Малко знае се, че на кораба по време на Ботевото пътешестване е била сестрата на Ангел Кънчев – Иванка. Заедно със брачна половинка си Димитър Горов е пътувала от Гюргево за Бекет. Лично Горов придвижва последните писма на Христо Ботев. В музея може да се види и копие на спомените на капитана Дагаберт Енглендер. Сред тази конюнктура се организират срещи, разисквания, диалози по разнообразни тематики. Организирането им става по предварителна поръчка. {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
Тези дни още веднъж се заприказва за кораба „ Радецки ”, закотвен на козлодуйския бряг. Там е дебаркирал изключително през май 1876 година, с цел да слязат участниците в четата на Христо Ботев и да поемат към своето величие. Наскоро кабинетът отпусна половин милион лв. за планов обзор и главен ремонт. Нещо, което до този миг не се е случвало.
Корабът от дълго време се нуждаше от подобен ремонт, показа кметът на града Маринела Николова. След седем години постоянни пътувания по реката към Козлодуй, той към този момент беше и с изтекло позволение да прави късите плавания. Всяка година тържествата за 2 юни – денят на гибелта на Христо Ботев, започваха от кораба. Тази година обаче " Радецки " остана закотвен на пристана си.
Кметът срещнал персонално премиера Бойко Боирсов с проблемите на общината, а измежду тях е и потребността от средства за ремонта на кораба. " Благодаря му, че незабавно откликна ", сподели Маринела Николова. Всички се прекланяме пред подвига на Ботев, всички свързваме името му с „ Радецки ”, декларирал Борисов преди съвещанието, на което е взето решението. И правилен на стила си, министър председателят разкритикувал приватизацията на корабостроителницата в Русе, където е издигнат плавателния съд. Сега тя не може да го ремонтира, по тази причина историческият транспортен съд би трябвало да отплава за ремонт в Румъния.
„ Радецки ” е с героична, а преди този момент – и с сантиментална история . Построен е през 1851 година в цех „ Обуда ” в Будапеща като благосъстоятелност на Първо привилигировано имперско и кралско сдружение на Австроунгарската империя. Бил е предопределен за постоянни автобуси от Галац до Оршова.
Негов патрон става фелдмаршал Йозеф Венцислав Радецки – славянин, аристократ от кралство Бохемия .
Роден е през 1766 година и за своя 91-годишен живот построява забележителна кариера на военноначалник и админ. Участвал е в австро-турската война, сражавал се е в Нидерландия и на Рейн. През 1821 година към този момент е военачалник от кавалерията, комендант на крепостта на Оломоуц. Почитан и до през днешния ден е от монархически настроените австрийци. Умира през 1858 година в Милано, а корабът е кръстен на негово име още приживе. За него огромният композитор Йохан Щраус – татко, основава „ Радецки марш ”, а Франц Грилпарцер – поемата „ Австрия е в твоя лагер ”. На носа на кораба – и на оригинала, и на копието, стои бюстът на Радецки.
Та този транспортен съд на 29 май 1876 превзема четата на Христо Ботев и принуждава капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. 205-те четници, облечени като градинари, се качват от разнообразни пристанища в Румъния, с цел да не будят подозрение за задачата на пътуването си. Малко по-късно капитанът Дагаберт Енглендер разказва картината на кораба и слизането на четата по този начин:
”Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свято отечество и която скоро щеше да ги поеме в себе си . Сцената беше велика и трогателна – Ботев застана на високо и стартира да приказва тирада. ”Ура, да живее България... ”
В мемоари на други пасажери Ботев се е обърнал към кораба и извикал: „ Да живее капитанът... ”, което изключително зарадвало Еглендер.
„ Радецки ” „ остарява ” и през 1918 година стопира да пътува. Родолюбиви българи упорстват пред правителстовото да бъде изплатен от императорското дунавско параходство – Виена, и да бъде закотвен след превръщането на река Текир дере в ръкав на Дунав. Идеята получава отвод. Никола Обретенов – наследник на именитата баба Тонка, договаря като частно лице за закупуване на кораба, даже обезпечава заем от европейски банки в размер на 142 млн. лева Но и той получава отвод от държавното управление. Патриоти от Свищов пишат писмо със същата молба до цар Борис, само че отзив още веднъж няма.
Станал непотребен, през 1924 година корабът е нарязан за скрап.
През 1925 година в България идват непокътнати реликви от него – копие от писмото на Ботев до капитана и пасажерите /на френски език/, две дъски от борда – едната е от мястото, от което Ботев принуждава капитана да спре изключително на българския бряг.
От 1906 година е концепцията за превръщаенто на кораба в музей на подвига на Ботев и четата. Малко знае се, че поданици на Козлодуй вършат първата възстановка на слизането на четата единствено две години след събитието – т.е. през 1878. Но дълги години концепцията за музей е забравена, едвам през 1964 година възкръсва. Лиляна Лозанова, журналистка от детския вестник „ Септемврийче ”, предлага българските даца да съберат пари за изграждане на нов „ Радецки ”. На 6 ноември 1964-а тя открива и банкова сметка с първите 2,50 лева.
Един милион и 200 000 деца прегръщат идеята и стартират да събират пари за новия транспортен съд . Предават вторични първични материали, главно хартия, и внясат всяко левче за възобновяване на светинята. Интресно е, че и за идващите прегледи и поправки също се събират пари от дарения.
Второто създаване на кораба стартира в същата 1964 година в корабостроителницата в Русе. Това става на основата на един влекач, създаден през 1951 година в същия цех „ Обуда ” в Будапеща. Той имал размерите на „ Радецки ” и се задвижвал със странични гребни колела. Данни за истинския транспортен съд са събрани в завода-производител, както и от албума на бояджията на кораба Кирали Йожеф. Корабът е приключен през 1966 година със стойност на направата 523 000 лева Дълъг е 57,40 м, необятен - 17,50 м. Кабините на капитана и екипажа са като истинските.
На 28 май 1966 вторият „ Радецки ” е спуснат тържествено на вода, а два дни по-късно акустира на козлодуйския бряг. Събитието е отдадено на 90-тата годишнина от гибелта на Ботев. На борда участва и бояджията Кирали – човек на напреднала възраст. Корабът прави корабоплаване до Виена и Будапеща, след което остава на козлодуйския бряг. Разрешено е да прави къси плавания, с цел да си спомнят пасажерите му за Христо Ботев и да усетят националния дух, превзел светинята през 1876 година. През 1982 година е трансфорат в музей, който може да се посещава от деца и възрастни. От 2004 година е филиал на Националния исторически музей, изяснява Людмила Дамянова, шеф на кораба-музей. Входът за възрастни е 2 лева, а за възпитаници и пенсионери – 1 лева На кораба се подписват и цивилен бракове – цената на ритуала е 80 лева.
Какво могат да видят посетителите на кораба?
Кабината на капитана, машинното поделение, каютите. Срещу 8 лева може се преспи в тях, броят на леглата е 46. Салонът първа класа е експозиционна зала - могат да видят масата, на която Христо Ботев е написал писмото до околните си, знамето на ботевата чета, униформи на ботеви четници. Запазени са мастилницата и перодръжката на капитана. Малко знае се, че на кораба по време на Ботевото пътешестване е била сестрата на Ангел Кънчев – Иванка. Заедно със брачна половинка си Димитър Горов е пътувала от Гюргево за Бекет. Лично Горов придвижва последните писма на Христо Ботев. В музея може да се види и копие на спомените на капитана Дагаберт Енглендер. Сред тази конюнктура се организират срещи, разисквания, диалози по разнообразни тематики. Организирането им става по предварителна поръчка.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ