Деца, помнете, в този живот всичко се повтаря. Всичко!
Деца, помнете, в този живот всичко се повтаря. Всичко!
Стар татко седял до прозореца и пишел писмо на сина си, тъй като в този миг желал да приказва с някого. А синът бил надалеч. Посещавал татко си рядко. И старецът бил печален. Наистина му липсвал. И с цел да се занимава с нещо, решил да напише писмо до сина си.
„ Мое дете, животът ми не беше елементарен.А в този момент е още по-трудно от преди. Значително по-трудно.
Някога хората са били по-бедни, само че сърцата им са били по-благи.Били са изпълнени с обич и почитание към околните си. Всеки имал своето място: майките били майки, а родителите били родители.
Днес доста хора не знаят какво е благополучие.
Аз също от дълго време не съм изпитвал наслада и мир. Някога се смеех откровено, от сърце.
Мога да кажа за личния си живот, че беше като всеки различен. Нямах нищо изключително в живота си. Децата ми ме правеха благополучен. Желанието ми е да се усещат добре в този живот.
Сега вие живеете живота си. Имате свои фамилии, свои деца, свои проблеми. Те ме посещават, когато могат. Винаги ми доставят наслада, когато дойдат.
Постоянно ги очаквам. Сядам до прозореца и очаквам. Все отново те в този момент са най-голямата ми наслада. А тази наслада се случва толкоз рядко.
Те имат работа и доста проблеми, тъй че идват доста рядко и не за дълго. Но се веселя. Щом дойдат, незабавно бързат да си тръгнат. Разбирам ги и се веселя, че са пристигнали.
Мисля, че в този миг всичко в живота се повтаря. Всичко върви в кръг. В последна сметка децата се отнасят с мен по този начин, както аз в миналото се отнасях с родителите си.
Днес сме мощни, а на следващия ден сме слаби, а след това сме безпомощни старци. Никой не знае какво го чака в бъдеще.
Някога и аз бях изпълнен с наслада и мощ.
Някога родителите ми също седяха до прозореца и чакаха по кое време ще ги посетя.
Да, синко, всичко в живота се повтаря. Всичко! “
