„Сине, помни, че в този живот всичко се повтаря. Всичко!“. Горчивите думи на един баща
Дете, запомни, в този живот всичко се повтаря. Всичко!
Старият татко седял до прозореца и писал писма на сина си, тъй като в този миг желал да приказва с някого. А синът бил надалеч. Посещавал татко си рядко.
И старецът бил печален. Наистина му липсвал. И с цел да се занимава с нещо, решил да напише писмо до сина си.
В думите му има доста житейска истина:
„ Сине, животът ми не беше елементарен. А в този момент е още по-трудно от преди. Значително по-трудно.
Някога, макар че хората бяха по-бедни, сърцата им бяха по-добри. Те бяха изпълнени с обич и почитание към околните си. Всеки имаше своето място: майките бяха майки, родителите бяха родители, а децата бяха почтени деца.
Днес доста хора не знаят какво е благополучие.
Аз също не съм изпитвал наслада и покой отдавна. Не помня по кое време за последно се смях – откровено, от сърце.
За своя живот мога да кажа, че беше като всеки различен. Не съм имал нещо особено в живота си. Децата ми ме правеха благополучен. Моето предпочитание в този момент е те да се усещат добре в този живот.
Сега живеете живота си. Имате свои фамилии, свои деца, свои проблеми. Посещавате ме постоянно, когато могат. Доставяте ми огромна наслада, когато дойдете.
А аз непрекъснато ви очаквам. Сядам до прозореца и очаквам. Все отново в този момент вие сте най-голямата ми наслада. И тази наслада се случва толкоз рядко.
Имате работа и доста проблеми, тъй че идвате доста рядко и не за дълго. Но се веселя. Щом пристигнете, незабавно бързате да си тръгнете. Разбирам ви и се веселя, че дойдохте.
Мисля, че всичко в живота се повтаря. Всичко се върти в кръг. И децата се отнасят с мен по този начин, както аз в миналото се отнасях с родителите си.
Днес сме мощни, а на следващия ден сме слаби и тогава сме безпомощни старци. Никой не знае какво го чака в бъдеще.
Някога и аз бях изпълнен с наслада и мощ.
Някога родителите ми също седяха до прозореца и чакаха по кое време ще ги посетя.
Да, синко, всичко в този живот се повтаря. Всичко! “
Посещавайте родителите си по-често.
