Дете без панталони седи на стъпалата пред бараката. 24-годишната Андреа,

Ромите в Италия: Като бездомни кучета

Дете без панталони седи на стъпалата пред бараката. 24-годишната Андреа, с дълги черни коси и блуза с пайети, седи неподвижно и гледа към племенницата си. " И моята дъщеричка беше на една годинка, когато умря ", споделя внезапно Андреа. Но за какво е умряла? Андреа мълчи, не знае, а може би се пробва да не помни всичко. Сетне ненадейно споделя, че било простуда. " Докторите ѝ объркаха медикаментите. " Детето вдигнало температура и тя повикала кола за спешна помощ. Два часа по-късно момиченцето било мъртво.

Бараката от вътрешната страна: осем квадратни метра ламарина, ориенталски килим, походни кревати, котлон. Андреа е бременна в седмия месец, не желае да ни каже същинското си име. Тя е ромка, родена в Италия. Дъщеричката ѝ също била родена в Италия, само че тя нямало по какъв начин да я заведе на педиатър, тъй като няма достъп до държавното опазване на здравето. Това е по този начин, защото цялото семейство няма позволение за престояване в Италия, към този момент от десетилетия. Заедно с хиляди други роми в италианската столица Рим и Андреа живее в един от ромските полеви лагери в източната част на града, замислени в началото като краткотрайно решение. А се трансформирали в непрекъснато.

Пълна бедност

Преди двайсетина години страната конфигурирала бараките, закачили ги за електричество и тръбопровод, а на стените им изписали номера със спрей. Някои имат тоалетна, други се къпят на открито с маркуч. Ромите са от Румъния, България, Босна и Херцеговина, някои имат италиански паспорти, други нямат никакви. Понякога насам наминават роми от другите селища, едвам се скарат. На входа е спряна полицейска патрулка. Когато стане напечено, служителите на реда могат да се намесят.

Колкото и да се оглеждаш в близост, виждаш единствено едно: цялостна бедност. Възрастните хора са с развалени зъби и сълзящи очи, доста дами са бременни. Децата играят върху планини от боклук, остарели парцали и изпочупени електроуреди. Тук живеят към 300 души, а половината са деца. Вечерно време идват плъховете. " Виждаш ни на какво състояние сме ", споделя зълвата на Андреа. " Захвърлиха ни тук като бездомни кучета. "

В бараките на ромите край Рим царува голяма бедностСнимка: Lea Hensen/DW

Според филантропичната организация " Сдружение 21 юли " в Италия живеят към 180 000 роми, половината от които имат италианско поданство. Числото е несигурно, тъй като в страната е неразрешено при броене да се пита за етническия генезис. Десет % от ромите живеят в лагери, основно в огромните градове. И са бодил в очите на политиците. Едва ли има друга страна, в която нетолерантността към това малцинство да е толкоз висока. В рамките на едно допитване повече от половината интервюирани декларират, че ромите са заплаха за обществото, като в столицата Рим по този начин дават отговор две трети от хората.

Политиците към момента ги назовават " номади ", без да се преценяват с обстоятелството, че ромите към този момент близо 600 години живеят по Средиземноморието. И единствено три % от тези хора в Италия не са уседнали. За разлика от другите страни в Европейски Съюз, Италия няма категорично законодателство за протекция на ромското малцинство, въпреки че неведнъж е била призовавана да одобри такова.

Провалената тактика

Покрай бараките се задава един възрастен човек. Децата скандират името му: Марко Брацодуро. 83-годишният Марко към този момент от 30 години оказва помощ на ромските фамилии в града - най-вече в битката им с бюрокрацията. Днес множеството ромски деца вървят на учебно заведение, само че доста от възрастните не могат нито да четат, нито да пишат, камо ли да попълнят всякакви молби.

В италианското общество е публикувано мнението, че ромите са безотговорни. Преди пет години тогавашната кметица от ляво-популистката партия " Пет звезди " оповести нова тактика: бараките най-сетне да бъдат отстранени. Кметицата Вирджиния Раги очакваше от ромите да бъдат по-инициативни. Преди да дойдат багерите, ромите в лагера трябваше да подпишат нещо като съглашение с общината: който поеме уговорката да си търси работа и жилище, в продължение на две години ще получава общински помощи. Пет лагера изчезнаха, няколкостотин роми бяха настанени в обществени жилища и през 2021-а година общинските управляващи гордо оповестиха, че броят на ромите в лагерите е понижен на половина: от 4000 на 2000.

Професорът по социология Марко Брацодуро оказва помощ на ромите в битката им с бюрокрациятаСнимка: Lea Hensen/DW

" Това не беше никакъв триумф, беше неточност ", споделя Брацодуро и изяснява, че тези роми, които не са подписали контракта, са останали на улицата. " Какво стана с подписалите фамилии две години по-късно, когато финансовите помощи стопираха? Знаете ли какъв брой мъчно е за един ром да си откри работа или жилище? "

Има ли решение?

Възрастният човек стопира пред колиба, пред която е седнал 30-годишният Мирко. Той също е роден в Италия, живее в лагера от 16 години. " Искам най-сетне да си намеря естествена работа, а след това и дом за мен и фамилията ми ", споделя Мирко. Както множеството роми тук, към този момент и той си изкарва хляба с труд на черно - по градежите, с просташки услуги, със събиране на вторични първични материали, каквото пристигна. " Когато в Италия кажеш, че си ром, няма да ти дадат никаква същинска работа ", изяснява жена му Лаура. След няколко месеца тя ще роди близнаци, а фамилията към този момент има три деца. Излиза, че седем души ще живеят на 10 квадратни метра повърхност: децата в едната стая, родителите в другата с бебетата.

Мирко не може да си откри работа освен тъй като на ромите не се гледа с положително око. Родителите на Мирко са от Босна, само че след раждането не го записали като босненски жител, а италианско поданство не получил, тъй като в страната то се дава по генезис, не по месторождение. Той няма нито паспорт, нито виза за Италия - и по този начин към този момент от 30 години.

Новият кмет на Рим Роберто Гуалтиери на собствен ред се е амбицирал да реши казуса. Той споделя, че се търсят огромни решения на жилищния въпрос, а за плана към този момент са планувани 13 милиона евро - отчасти и от пакета против пандемията, провиснал от Европейски Съюз.

" Всичко се точи прекомерно дълго ", споделя Карло Стасола, президент на " Сдружение 21 юли ". Според него на първо място би трябвало да се оправят документите на тези хора, а след това да им се откри работа, която биха могли да правят. " Още преди две години представихме пред Народното събрание плана си, посредством който напълно сме интегрирали хората от ромските лагери в градове като Асти и Ферара ", изяснява Стасола. Неговото съдружие месеци наред работи дружно с професора по социология Марко Брацодуро и през днешния ден екипът се надява, че в границите на две години лагерът в Рим може да бъде закрит, а ромите - интегрирани. Техният план би коствал два пъти по-евтино от проектите на общината. Сега чакат отговор от кметството.

Вижте и това видео на Дъждовни води: