Война в затвора: Десислава Иванчева бита неколкократно, най-големият й враг – злата акушерка Ковачева
Десислава Иванчева, която лежи в Сливенския женски затвор след неоправдателната си присъда за получен рушвет, извънредно доста се тормозила за здравето си, което напоследък било разтърсено от проблем с белите дробове.
Имало моменти, в които някогашната кметица на столичния регион „ Младост ” изпитвала зной, отмалялост, кашлица и липса на въздух. Направените проучвания посочили, че мотивите й за терзание са повече от съществени, тъй като Десислава въпреки всичко е и майка на малко момче, което и без друго пораства без нея.
Като цяло тя гледала да опази душeвността си, само че явно свръх мобилизацията е дала резултат върху дихателните й органи, оповестява „ Уикенд ”, базирайки се на достоверни източници.
На 14 декември 2023 година Иванчева излежала тъкмо половин година от престоя си в женската пандела в Сливен и се надявала, че президентът Румен Радев ще я помилва и освободи предварително, тъй като нямала съвсем никакви прегрешения.
Искрено вярвала, че той изцяло я схваща като самотна майка, която би трябвало да бъде до невръстното си дете, тъй като то не може да е непрекъснато под грижите и опеката на 81-годишната си баба Любка. Адвокатите на Иванчева подали молба за освобождение, само че към този момент отговор нямало.
Иванчева чакала с неспокойствие решението на президента и се надявала това да бъде най-големият й подарък през новата 2024-а, каквато алтернатива съществувала.
Животът в Сливенския бил същински сървайвър. Кражбите и побоищата били ежедневие. Самата Деси няколко пъти била нападана, само че не си разрешавала да удари някого, тъй като за всяко деяние наказванията били жестоки, описват нейни другари. Пандизчийки я заобикаляли в кръг, крещели, обиждали и пробвали да я смачкат душевен. Каквото и да чуела по свои адрес, мълчала, водена от концепцията, че ще бъде освободена предварително, с цел да се радва на дребния Валентин – Александър.
Сред най-големите й врагини била акушерката Емилия Ковачева, която се прочу с това, че на 18 април 2015 година грубо преби невръстното кърмаче Никол в болница „ Токуда ”. Двете ВИП-затворнички били на нож. Акушерката непрекъснато дишала във врата на Иванчева и следяла всяка нейна стъпка, въпреки че екс кметицата нямала огромен късмет за разходка и периметъра й бил стеснен сред килията и коридора, където бъкало от други дами, лишени от независимост. Емилия Ковачева пускала доноси против Иванчева и гледала да я предизвика, с цел да стъжни още повече дните й.
Надзирателката на затворничките, излежаващи тежък режим, била двуметрова жена, тежаща над 100 кг. Тя не се тормозила да раздава правораздаване, когато се постанова. Била извънредно строга и съвсем толкоз обективна, само че от време на време оставяла дамите да си скубят косите и гледала сеир. Понякога по този начин крещяла, че крадлите се тормозили да не им се спукат тъпанчетата.
Повечето пандизчийки нямали главно обучение. Провинението им било, че крали на дребно от магазини, сергии и хора суми от към 50-60 лв.. Според закона, за такова действие им се полагало по 6 месеца зад решетките – време, което те прекарвали с наслада там, тъй като им подсигурило топлота и храна, без да се постанова да работят. След излизането си били хрисими няколко месеца, само че по-късно още веднъж правили кражбите по този начин, че да бъдат хванати и наказани.
В Сливенския затвор им се полагали превъзпитателни курсове, имащи за цел да ги образоват най-малко малко на четмо и писмо.
Оказало се, че писането на букви и сричането не е лесна работа. Поради тази причина им раздавали книжки за оцветяване, с цел да се образува някакво възприятие за хармония, логическо мислене и вероятно научаване на част от писмеността и изписване на трите персонални имена. Имало и такива затворнички, които изпитвали боязън от срещата с външния свят. Чувствали се комфортно в килията и не бързали да излизат. Те се радвали на свободен лек режим. Имали право да се разхождат в двора на пандиза, нещо за което Десислава Иванчева можела единствено да мечтае.
За да не изпада в депресивни мисли, тогавашната кметица на столичния регион „ Младост ” наблягала на работата си като кухненски асистент. Белела картофи и лук с килограми, режела домати, краставици. Да влезе в ролята на готвач се тормозила, тъй като не знаела по какъв начин ще се оправи, готвейки за близо 200 индивида. Пред сходно предизвикателство в живота си не смеела да се изправи.
Говори се, че тя на два пъти пробвала да съди управлението на пандиза, тъй като не й позволяват да се лекува. И двата пъти съдът не дал ход на съвещанията, а арбитър Шишкова се явявала и на делото в Сливен, и на делото в София, въпреки че съдиите се избирали на инцидентен принцип и сходно повтаряне е съвсем невероятно да се случи.
В последно време единствената й вяра оставал президента Румен Радев, от който завесело да се върне час по-скоро при сина си. Малкият Валентин към този момент ходел на детска градина. Бил извънредно мирен и дисциплиниран.
За празниците даже получил подарък от Дядо Коледа към кварталната черква в „ Младост ”. Добрият дъртак му занесъл подаръка на крайници по стратегия, която радвала малчугани в неравностойно състояние от няколко години насам. Дарове получил и от близки на семейство Иванчеви. Десислава не съумяла да го води по празниците, тъй като коледен отпуск не й се полагал.
Единствената й връзка с роднините и другари била карта за „ Булфон ”. Обаждания се разрушавали рядко. Но когато въпреки всичко имало разрешение, затворничките се редели на опашка, с цел да приказват с околните си. Сред тях имало и такива, които преднамерено се навъртали към говорещата, с цел да слушат какво приказва и да рапортуват на охранителите на пандиза.
Припомняме, че Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова попаднаха в пандиза по обвинявания за изнудване на строителния бизнесмен Александър Ваклин и рушвет от 75 000 евро. Двете дами бяха наказани дейно надлежно на 6 и ы5 години отнемане от независимост.
Имало моменти, в които някогашната кметица на столичния регион „ Младост ” изпитвала зной, отмалялост, кашлица и липса на въздух. Направените проучвания посочили, че мотивите й за терзание са повече от съществени, тъй като Десислава въпреки всичко е и майка на малко момче, което и без друго пораства без нея.
Като цяло тя гледала да опази душeвността си, само че явно свръх мобилизацията е дала резултат върху дихателните й органи, оповестява „ Уикенд ”, базирайки се на достоверни източници.
На 14 декември 2023 година Иванчева излежала тъкмо половин година от престоя си в женската пандела в Сливен и се надявала, че президентът Румен Радев ще я помилва и освободи предварително, тъй като нямала съвсем никакви прегрешения.
Искрено вярвала, че той изцяло я схваща като самотна майка, която би трябвало да бъде до невръстното си дете, тъй като то не може да е непрекъснато под грижите и опеката на 81-годишната си баба Любка. Адвокатите на Иванчева подали молба за освобождение, само че към този момент отговор нямало.
Иванчева чакала с неспокойствие решението на президента и се надявала това да бъде най-големият й подарък през новата 2024-а, каквато алтернатива съществувала.
Животът в Сливенския бил същински сървайвър. Кражбите и побоищата били ежедневие. Самата Деси няколко пъти била нападана, само че не си разрешавала да удари някого, тъй като за всяко деяние наказванията били жестоки, описват нейни другари. Пандизчийки я заобикаляли в кръг, крещели, обиждали и пробвали да я смачкат душевен. Каквото и да чуела по свои адрес, мълчала, водена от концепцията, че ще бъде освободена предварително, с цел да се радва на дребния Валентин – Александър.
Сред най-големите й врагини била акушерката Емилия Ковачева, която се прочу с това, че на 18 април 2015 година грубо преби невръстното кърмаче Никол в болница „ Токуда ”. Двете ВИП-затворнички били на нож. Акушерката непрекъснато дишала във врата на Иванчева и следяла всяка нейна стъпка, въпреки че екс кметицата нямала огромен късмет за разходка и периметъра й бил стеснен сред килията и коридора, където бъкало от други дами, лишени от независимост. Емилия Ковачева пускала доноси против Иванчева и гледала да я предизвика, с цел да стъжни още повече дните й.
Надзирателката на затворничките, излежаващи тежък режим, била двуметрова жена, тежаща над 100 кг. Тя не се тормозила да раздава правораздаване, когато се постанова. Била извънредно строга и съвсем толкоз обективна, само че от време на време оставяла дамите да си скубят косите и гледала сеир. Понякога по този начин крещяла, че крадлите се тормозили да не им се спукат тъпанчетата.
Повечето пандизчийки нямали главно обучение. Провинението им било, че крали на дребно от магазини, сергии и хора суми от към 50-60 лв.. Според закона, за такова действие им се полагало по 6 месеца зад решетките – време, което те прекарвали с наслада там, тъй като им подсигурило топлота и храна, без да се постанова да работят. След излизането си били хрисими няколко месеца, само че по-късно още веднъж правили кражбите по този начин, че да бъдат хванати и наказани.
В Сливенския затвор им се полагали превъзпитателни курсове, имащи за цел да ги образоват най-малко малко на четмо и писмо.
Оказало се, че писането на букви и сричането не е лесна работа. Поради тази причина им раздавали книжки за оцветяване, с цел да се образува някакво възприятие за хармония, логическо мислене и вероятно научаване на част от писмеността и изписване на трите персонални имена. Имало и такива затворнички, които изпитвали боязън от срещата с външния свят. Чувствали се комфортно в килията и не бързали да излизат. Те се радвали на свободен лек режим. Имали право да се разхождат в двора на пандиза, нещо за което Десислава Иванчева можела единствено да мечтае.
За да не изпада в депресивни мисли, тогавашната кметица на столичния регион „ Младост ” наблягала на работата си като кухненски асистент. Белела картофи и лук с килограми, режела домати, краставици. Да влезе в ролята на готвач се тормозила, тъй като не знаела по какъв начин ще се оправи, готвейки за близо 200 индивида. Пред сходно предизвикателство в живота си не смеела да се изправи.
Говори се, че тя на два пъти пробвала да съди управлението на пандиза, тъй като не й позволяват да се лекува. И двата пъти съдът не дал ход на съвещанията, а арбитър Шишкова се явявала и на делото в Сливен, и на делото в София, въпреки че съдиите се избирали на инцидентен принцип и сходно повтаряне е съвсем невероятно да се случи.
В последно време единствената й вяра оставал президента Румен Радев, от който завесело да се върне час по-скоро при сина си. Малкият Валентин към този момент ходел на детска градина. Бил извънредно мирен и дисциплиниран.
За празниците даже получил подарък от Дядо Коледа към кварталната черква в „ Младост ”. Добрият дъртак му занесъл подаръка на крайници по стратегия, която радвала малчугани в неравностойно състояние от няколко години насам. Дарове получил и от близки на семейство Иванчеви. Десислава не съумяла да го води по празниците, тъй като коледен отпуск не й се полагал.
Единствената й връзка с роднините и другари била карта за „ Булфон ”. Обаждания се разрушавали рядко. Но когато въпреки всичко имало разрешение, затворничките се редели на опашка, с цел да приказват с околните си. Сред тях имало и такива, които преднамерено се навъртали към говорещата, с цел да слушат какво приказва и да рапортуват на охранителите на пандиза.
Припомняме, че Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова попаднаха в пандиза по обвинявания за изнудване на строителния бизнесмен Александър Ваклин и рушвет от 75 000 евро. Двете дами бяха наказани дейно надлежно на 6 и ы5 години отнемане от независимост.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ