Десетилетия българите от Западните покрайнини воюваха за българските символи в

Десетилетия българите от Западните околности водиха война за българските знаци в Сърбия, за нещо, което ще им припомня за държавата-майка. Факт е, че известното „ стопляне на контактите “ сред Белград и София докара до слагане на монументи на Васил Левски в Босилеград и на Христо Ботев в Цариброд.

Сега вицепрезидентът на България Илияна Йотова ще открие бюст-паметник на Христо Ботев в учебното заведение, което носи неговото име в Цариброд. Това е нещо значимо за българското съзнание на нашите сънародници, които години наред са раздрани сред сръбската асимилация и техните опити да запазят своите български корени. Сърбия и нейната надмощие искаше да ги направи дърво без корени. Факт е, че толкоз българи одобриха сръбски имена. И са останали към 20 000 в тъжните и стопански забравените региони, които носят в сърцата си името България. Така по принцип Сърбия реализира задачата си.

България понякога се сещаше за тях – преди избори и за печелени на политически дивиденти. Сръбският сюжет не беше по-различен, единствено по-нагъл и по-драматичен с полицейския и политически напън. А българите в Западните околности се мъчеха да оцелеят от Тито през Милошевич, та до момента...

Колко от тях съумяха виждаме в този момент по резултатите от политическата и икономическата игра към Западните околности. Празниците, визитите на политиците в тези региони, даже еуфорията, че българското малцинство е пристигнало в дневния ред на партийните водачи са нещо хубаво и медийно потребно. Но до тук.

Не бих желала да се мисли, че съм черногледа, медийно пристрастна, антисръбски, пробългарски или още какво ли не насочена. Нашият балкански речник има тежки думи за това. Аз съм реалистка, по средата на барикадата съм и имам желанието нещата да се трансформират. България е в Европа, а Сърбия пътува към Европа или най-малко по този начин споделя. Това изцяло трансформира националните полезности и метод към политическото, културно и икономическо отношение към българското малцинство, затворено в клопката на предишното - без значение че българите в Сърбия за 100 години са намалели с 80 %. Те са изтощени от обещания за учебници, обучение на български, за изповедание на майчин език, монументи, български знаци, медии. Всичко върви толкоз постепенно, като че ли се вземат решение трагични международни проблеми, а не обезпечените от Конституцията права.

Напредък има. Забравена е великосръбската шовинистична концепция, че българите в Сърбия не приказват български, а шопски, който трябваше по времето на Милошевич да бъде разгласен за формален език. Управляващите към този момент не изясняват, че самите българи в Западните околности не желаят да са българи.

Това обаче не попречи на сръбския президент Александър Вучич през февруари, когато към момента беше министър председател, в своята националистическа реторика за Топличкото въстание да произнесе една тирада, която бе жлъчна ода против българските окупатори, убийства на хиляди сърби и насилствена българизация, настройвайки българи и сърби един против различен. А те би трябвало да приказват за национално помиряване в една Европа през 21 век.

Изглежда, че е по-лесно да се ненавиждаме, в сравнение с да се обичаме. Сърбизация, българизация... Дали Европа ще разбере този език? Сигурно, българите от Западните околности, които са привикнали да бъдат жертва на всевъзможни политически нервности, го усещат на своя тил. Първо стопански, тъй като нито от нервност, нито от еуфория може да се живее. Да попитаме: за какво Западните околности бяха и в този момент към момента са най-неразвитите региони в Сърбия. Те са обречени на недостиг, безработица и безизходност. Босилеград е община с над 50% небогати хора. Цариброд има 1200 безработни. Не инцидентно постоянно се предизвестява, че българите в Сърбия са на изгубване. Районите с българи обезлюдяват, демографската картина е трагична. Пред очите на България това население понижава, обречено на цялостна невъзможност. Западните околности са в безвъздушното пространство сред Сърбия и България и се трансформират в една сериозна заплаха да бъдат забравени и от Белград, и от София. Превръщат се в район, който няма никакъв късмет да се европеизира.

Тук би трябвало да бъде основна помощта от България – нови вложения, нови хрумвания за приобщаване на нашите сънародници към европейските полезности и закони. Българите обичат да споделят, че отиват в Цариброд и Босилеград на сръбска скара. Все още на всички места може и да се пуши. Това е един от най-големите парадокси, с който се сблъскваме. Жителите на Цариброд, а и на Пирот се хвалят, че живеят добре от великодушните български посетители. На фона на тази туристическа и икономическа действителност всички би трябвало да се сетим, че сме един народ. Колко е хубаво, когато чуем от нашите сънародници някоя старинна, забравена българска ария, която те са запазили надълбоко в сърцата си.

На българите в Сърбия не са задоволителни българските паспорти, които им отварят вратата към Европа. Трагичното е, че те не им отварят вратата към Сърбия. Обещанията не са задоволителни. Не инцидентно българските партии в Сърбия се надяват, че след подписването на контракта сред България и Република Македония те идват на дневен ред. Той е опорна точка за решаването на техните проблеми като неделима част от процеса на стабилизиране и трайно омиротворяване на Западните Балкани, създаване на добросъседски връзки сред Белград и София.

Най-важното е оцеляването и напредъкът на българското малцинство. Договорът сред София и Скопие не съответствува с политическия усет на сръбските политици. Те мъчно могат да се примирят с новите европейски действителности. За това на този стадий може би най-верният път за българското малцинство в Сърбия ще бъдат напъните на българското държавно управление да трансформира Западните околности в самобитен еврорегион, който да бъде обвързван както с българските, по този начин и с европейските пазари. В него би трябвало освен стопански, само че и политически да са в действие европейските закони за цялостно съблюдаване правата на нашите сънародници във всички области. Така можем да помогнем и на Сърбия освен декларативно да я поддържаме по пътя й към Европа. Така тя ще види по какъв начин наподобява бъдещият модел за европеизация на страната, в която са в действие не партийните, а европейските закони. /БГНЕС

---------------

Ели Юрукова, сътрудник на Агенция БГНЕС в Белград.