„Пластмаса в тялото“ – кои български звезди се включиха в кампанията
Десет български известни персони се подложиха на особено проучване за съществуване на рискови химикали в резултат на използването на пластмасови опаковки за храни и питиета. Актрисите Деси Бакърджиева, Илияна Лазарова, артистът Христо Мутафчиев, певиците Веси Бонева и Маги Джанаварова, спортистите Магдалена Малеева и Невяна Владинова и шеф-готвачът Дани Спартак станаха част от самодейността „ Пластмаса в тялото “ по план от Европейската мрежа за нулеви боклуци в партньорство със „ За Земята “ (България) и още четири европейски страни. Кампанията поддържаха и двама медицински експерти – акушер-гинекологът доктор Добринка Петрова, както и естетичният кожен лекар доктор Снежана Атанасова.
Изследванията, направени през месец октомври в лаборатория на Норвежкия институт за публично здраве, демонстрират еднопосочно, че остатъчни субстанции от пластмасовите опаковки се срещат постоянно в човешкия организъм. В пробите от България са открити следи от 17 типа фталати и феноли, измежду които моноетил фталат и метилпарабен с най-високите равнища от всички участващи страни.
Оказва се, че пластмасата освен вреди на околната среда, само че също по този начин заплашва човешкото здраве. Пластмасите, присъстващи в опаковките на храните, съдържат рискови субстанции, които минават в храната и проникват в телата ни. Според експертите част от тези субстанции се натрупват в организма и могат да доведат до разнообразни болести като диабет, хормонални разстройства, хипотиреоидизъм, неплодородие и други.
Затова е значимо да понижим потреблението на пластмасови опаковки за еднократна приложимост, а самодейността има за цел да увеличи прозрачността и контрола върху химикалите в питателните опаковки с еднообразно високи стандарти за необработени и рециклирани материали и възбрана за потреблението на най-опасните субстанции за пакетиране на храни.
Три лесни метода да ограничите пластмасата в живота си
Изследванията, направени през месец октомври в лаборатория на Норвежкия институт за публично здраве, демонстрират еднопосочно, че остатъчни субстанции от пластмасовите опаковки се срещат постоянно в човешкия организъм. В пробите от България са открити следи от 17 типа фталати и феноли, измежду които моноетил фталат и метилпарабен с най-високите равнища от всички участващи страни.
Оказва се, че пластмасата освен вреди на околната среда, само че също по този начин заплашва човешкото здраве. Пластмасите, присъстващи в опаковките на храните, съдържат рискови субстанции, които минават в храната и проникват в телата ни. Според експертите част от тези субстанции се натрупват в организма и могат да доведат до разнообразни болести като диабет, хормонални разстройства, хипотиреоидизъм, неплодородие и други.
Затова е значимо да понижим потреблението на пластмасови опаковки за еднократна приложимост, а самодейността има за цел да увеличи прозрачността и контрола върху химикалите в питателните опаковки с еднообразно високи стандарти за необработени и рециклирани материали и възбрана за потреблението на най-опасните субстанции за пакетиране на храни.
Три лесни метода да ограничите пластмасата в живота си
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ