Предстоят промени, свързани с личните карти!
Депутати от ГЕРБ внесоха план за промени в закона за персоналните документи, с които се отстранява опцията за издаване на безсрочни персонални карти, които сега получават всички български жители над 58 години. Според данните на Национален статистически институт българите над тази възраст са близо 2 млн. души.
Измененията са импортирани от ръководителя на вътрешната комисия в Народно събрание Маноил Манов и от някогашните вътрешни министри Христо Терзийски и Младен Маринов.
Тримата аргументират предлагането си с Регламент на Европейския съюз 2019/1157 и с рекомендация на ICAО Doc 9303, в които се планува, че персоналните карти би трябвало да имат не повече от 10 години годност " с оглед лимитираната продължителност на документите за пътешестване и изменящия се тип на неговите притежатели с течение на времето ".
В момента в закона за персоналните документи (ЗЛД) е записано, че персоналните карти на българските жители са срочни и безсрочни. Срочни персонални карти се издават на лица от 14- до 18-годишна възраст със период на годност 4 години и на лица от 18- до 58-годишна възраст със период на годност 10 години. Предвидено е, че на лицата, навършили 58-годишна възраст, се издават безсрочни персонални карти.
С измененията се предлага отпадане въобще на опцията за безсрочни карти. Правилата за от 14 до 18 години се резервират. Веднага по-късно обаче се записва, че от 18 години нагоре персоналните карти са с 10 години годност.
Депутатите оферират въпреки всичко да има опция на лицата над 70 години да може да се издават персонални карти с годност 30 години. Това ще може да става единствено по тяхно искане. Ако няма такова искане, то тогава и за тях валидността на персоналните карти, които са освен документ за идентичност, само че и документ за пътешестване зад граница, остава 10 години.
Вносителите аргументират опцията за 30-годишна годност още веднъж с регламента на Европейски Съюз, в който имало обща норма, която разрешава на страните да плануват за над 70-годишните да се разрешава повече от 10 години годност, като е оставена всяка страна да преценя какъв брой тъкмо да избере. В претекстовете си депутатите показват, че като се одобри по-дълъг период, то България ще би трябвало да уведоми граничните управляващи на всички страни от Европейски Съюз. Те категорично означават и че ще би трябвало да се уведомят жителите над 70 години, че имат право на карти с годност 30 години годност, само че че след приключването на 10 години е " допустимо да имат усложнения при прекосяване на границата ".
От импортирания законопроект не е ясно дали българските жители, които в този момент са с безсрочни персонални карти, ще би трябвало да ги сменят незабавно или след 10 години от издаването им, или пък смяната ще е единствено за навършващите 58 години след влизането на закона в действие.
В същия ден и съвсем в същия час план за промени в същия ЗЛД е импортиран и от депутати от ПП-ДБ. Сред подписалите го са Божидар Божанов, Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев, Даниел Лорер, Антоанета Цонева.
С промените те оферират в Министерство на вътрешните работи да не се съхраняват пръстовите отпечатъци на лицата, които те са дали при заявяване на български персонални документи, в случай че лицата не дадат категорично единодушие в заявката. Те показват, че европейските регламенти не дават съображение да има бази данни с биометрични данни на национално равнище. По тези регламенти пръстовите отпечатъци са особена категория персонални данни. И в случай че фотосите може да се съхраняват, то за отпечатъците това не важи, аргументират се вносителите.
В общи линии тяхната теза е, че събраните за персонални документи отпечатъци не може да се употребяват за нищо друго, с изключение на за граничен надзор. Сега те се събират в централизирано звено и това основава опасности да се употребяват и за друго. Дава се и образец по какъв начин от частна компания са изтекли пръстови отпечатъци на над 1 млн.души. И в случай че примерно може да се сменят пробити пароли, то отпечаъците са биометрични данни, които са непроменими. Затова и се предлага Министерство на вътрешните работи да не може да има централна база данни с тях.
Депутатите от ПП-ДБ оферират и две ограничения за понижаване на тежестта за жители при заявяване на персонални документи. Първото е, в случай че едно лице има към този момент публикуван персонален документ, то да може да се разпознава с него за издаване на следващ подобен, а не с уверение за раждане, даже същия да е с изминал период на годност. Пример за такава обстановка било възобновяване на паспорт на дете, на което предходния паспорт е изминал. Паспортът е доста по-сигурно доказателство от удостоверението за раждане, най-малкото тъй като има и фотография и защитни детайли, аргументират се депутатите.
Второто облекчение пък било посредством предлагането на хората да не им се желаят преписи от уверение за раждане, тъй като хората, които не носели такива били пращани да ги вършат по книжарници против възнаграждение, а и не постоянно те работели, пише " Сега ".
Измененията са импортирани от ръководителя на вътрешната комисия в Народно събрание Маноил Манов и от някогашните вътрешни министри Христо Терзийски и Младен Маринов.
Тримата аргументират предлагането си с Регламент на Европейския съюз 2019/1157 и с рекомендация на ICAО Doc 9303, в които се планува, че персоналните карти би трябвало да имат не повече от 10 години годност " с оглед лимитираната продължителност на документите за пътешестване и изменящия се тип на неговите притежатели с течение на времето ".
В момента в закона за персоналните документи (ЗЛД) е записано, че персоналните карти на българските жители са срочни и безсрочни. Срочни персонални карти се издават на лица от 14- до 18-годишна възраст със период на годност 4 години и на лица от 18- до 58-годишна възраст със период на годност 10 години. Предвидено е, че на лицата, навършили 58-годишна възраст, се издават безсрочни персонални карти.
С измененията се предлага отпадане въобще на опцията за безсрочни карти. Правилата за от 14 до 18 години се резервират. Веднага по-късно обаче се записва, че от 18 години нагоре персоналните карти са с 10 години годност.
Депутатите оферират въпреки всичко да има опция на лицата над 70 години да може да се издават персонални карти с годност 30 години. Това ще може да става единствено по тяхно искане. Ако няма такова искане, то тогава и за тях валидността на персоналните карти, които са освен документ за идентичност, само че и документ за пътешестване зад граница, остава 10 години.
Вносителите аргументират опцията за 30-годишна годност още веднъж с регламента на Европейски Съюз, в който имало обща норма, която разрешава на страните да плануват за над 70-годишните да се разрешава повече от 10 години годност, като е оставена всяка страна да преценя какъв брой тъкмо да избере. В претекстовете си депутатите показват, че като се одобри по-дълъг период, то България ще би трябвало да уведоми граничните управляващи на всички страни от Европейски Съюз. Те категорично означават и че ще би трябвало да се уведомят жителите над 70 години, че имат право на карти с годност 30 години годност, само че че след приключването на 10 години е " допустимо да имат усложнения при прекосяване на границата ".
От импортирания законопроект не е ясно дали българските жители, които в този момент са с безсрочни персонални карти, ще би трябвало да ги сменят незабавно или след 10 години от издаването им, или пък смяната ще е единствено за навършващите 58 години след влизането на закона в действие.
В същия ден и съвсем в същия час план за промени в същия ЗЛД е импортиран и от депутати от ПП-ДБ. Сред подписалите го са Божидар Божанов, Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев, Даниел Лорер, Антоанета Цонева.
С промените те оферират в Министерство на вътрешните работи да не се съхраняват пръстовите отпечатъци на лицата, които те са дали при заявяване на български персонални документи, в случай че лицата не дадат категорично единодушие в заявката. Те показват, че европейските регламенти не дават съображение да има бази данни с биометрични данни на национално равнище. По тези регламенти пръстовите отпечатъци са особена категория персонални данни. И в случай че фотосите може да се съхраняват, то за отпечатъците това не важи, аргументират се вносителите.
В общи линии тяхната теза е, че събраните за персонални документи отпечатъци не може да се употребяват за нищо друго, с изключение на за граничен надзор. Сега те се събират в централизирано звено и това основава опасности да се употребяват и за друго. Дава се и образец по какъв начин от частна компания са изтекли пръстови отпечатъци на над 1 млн.души. И в случай че примерно може да се сменят пробити пароли, то отпечаъците са биометрични данни, които са непроменими. Затова и се предлага Министерство на вътрешните работи да не може да има централна база данни с тях.
Депутатите от ПП-ДБ оферират и две ограничения за понижаване на тежестта за жители при заявяване на персонални документи. Първото е, в случай че едно лице има към този момент публикуван персонален документ, то да може да се разпознава с него за издаване на следващ подобен, а не с уверение за раждане, даже същия да е с изминал период на годност. Пример за такава обстановка било възобновяване на паспорт на дете, на което предходния паспорт е изминал. Паспортът е доста по-сигурно доказателство от удостоверението за раждане, най-малкото тъй като има и фотография и защитни детайли, аргументират се депутатите.
Второто облекчение пък било посредством предлагането на хората да не им се желаят преписи от уверение за раждане, тъй като хората, които не носели такива били пращани да ги вършат по книжарници против възнаграждение, а и не постоянно те работели, пише " Сега ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ