Помощ за печатните медии: Да ползват държавни имоти без търг
Депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков дружно със свои сътрудници внесе предложение за изменение на Закона за държавната благосъстоятелност, което ще даде опция на печатните медии да могат да получават без конкурс пространства, които са държавна благосъстоятелност. Целта е да бъде подкрепят този все по-застрашен от изгубване бизнес.
В претекстовете към плана е записано, че страната, в лицето на другите ведомства и регионални управи, би трябвало да основава условия за несмущавано издаване на печатни произведения, като дава на техните издатели парцели чартърен, които са частна държавна благосъстоятелност, без конкурс или търг.
Ето какво написа в претекстовете:
" Печатът, като една класическа медия, е в основата на цялата построена върху него система на медии и основополагащ фактор за образуване на самостоятелното и публичното мнение, а оттова и крайъгълен камък на праровия ред. През последните години печатът е подложен на изключителна конкуренция от електронните и други медии, като редица печатни произведения бяха принудени от пазарните условия да преустановят активността си. Това се отнася освен до дребните обитаеми места, само че и до регионални центрове, които на процедура останаха без печатни издания. Същото се отнася и до национално популяризираните печатни издания. Би било неправилно това да се изяснява с нормалните пазарни процеси и да се приема за естествено, защото с всяко прекратило активността си печатно издание заглъхва една естрада, посредством която обществото може да получава цялостна картина на значимите информации, отзиви и гледни точки. Не по-малко значим е въпросът, че печатните творби, които добре контролирани от законодателството, съставляват и предприятия, които основават работни места и способстват за общото развиване на стопанската система на страната, посредством заплащаните от тях налози, осигурителни вноски и други заплащания към бюджета.
Същевременно, точно заради спешната обстановка на пазара на печатните творби, тяхната функционалност на икономически субекти от ден на ден отстъпва на назад във времето пред тяхната обществена и културна функционалност. Няма да е пресилено да се каже, че печатните творби, които към момента излизат, имат повече характера на осъществяване на социална задача, в сравнение с бизнес, какъвто печатното дело от доста време насам е единствено официално.
Няма европейска страна, в която печатните медии да не употребяват една или друга форма на поддръжка и поощрение. Само преди няколко седмици Гърция е получила позволение от Европейска комисия да даде на своите печатни и други медии държавна помощ в размер на 20 млн. евро, като директни заплащания на заплати и други разноски. България е може би единствената страна, в която извънредно изостреното схващане за печата като ординерен бизнес докара до упоменатите неподходящи трендове. Очевиден факт е, че това схващане се отрази толкоз разрушително върху общия медиен пейзаж. Дали от това не страда и политическата система като цяло е към този момент риторичен въпрос.
С актуалното изменение и допълнение на едно изречение от една алинея на Закона за държавната благосъстоятелност се планува издателите на печатни творби да могат да употребяват чартърен парцели - частна държавна благосъстоятелност без търг и конкурс. С това те биват приравнени на неправителствените орагнизации, регистрирани за активност в социална изгода. Защо печатните творби могат и следва да бъдат приравнени на структурите на гражданското общество се изяснява със скицраната нагоре тяхна функционалност на медиатор и фактор във образуването на публичното мнение, без което другите структури не биха могли да извършват оптимално своите задания.
Предвижда се този омекотен режим да се употребява от издатели, които извършват изискванията на Закона за наложителното складиране на печатни и други творби, с което косвено се предизвикват съответните издателски предприятия, а не всяка парамедийна конструкция.
В последна сметка законопроектът не задължава страната и нейните органи да дават държавни парцели на издатели на печатни творби. Той просто насочва вниманието върху обстоятелството, че локалният, районен и народен щемпел имат изключително значение за демократичния правов ред и да нещо доста повече от ординерен бизнес.
Доколкото този законопроект е придружаван от подобен законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската благосъстоятелност, се надяваме, че би била подтиквана една позитивна конкуренция сред държавните и общинските управляващи за поддръжка на печатните медии. От която биха спечелили всички, а най-много обществото ".
Вносители:
Радомир Чолаков, Тома Биков, Десислава Атанасова, Томислав Дончев, Костадин Ангелов, Деница Сачева.
В претекстовете към плана е записано, че страната, в лицето на другите ведомства и регионални управи, би трябвало да основава условия за несмущавано издаване на печатни произведения, като дава на техните издатели парцели чартърен, които са частна държавна благосъстоятелност, без конкурс или търг.
Ето какво написа в претекстовете:
" Печатът, като една класическа медия, е в основата на цялата построена върху него система на медии и основополагащ фактор за образуване на самостоятелното и публичното мнение, а оттова и крайъгълен камък на праровия ред. През последните години печатът е подложен на изключителна конкуренция от електронните и други медии, като редица печатни произведения бяха принудени от пазарните условия да преустановят активността си. Това се отнася освен до дребните обитаеми места, само че и до регионални центрове, които на процедура останаха без печатни издания. Същото се отнася и до национално популяризираните печатни издания. Би било неправилно това да се изяснява с нормалните пазарни процеси и да се приема за естествено, защото с всяко прекратило активността си печатно издание заглъхва една естрада, посредством която обществото може да получава цялостна картина на значимите информации, отзиви и гледни точки. Не по-малко значим е въпросът, че печатните творби, които добре контролирани от законодателството, съставляват и предприятия, които основават работни места и способстват за общото развиване на стопанската система на страната, посредством заплащаните от тях налози, осигурителни вноски и други заплащания към бюджета.
Същевременно, точно заради спешната обстановка на пазара на печатните творби, тяхната функционалност на икономически субекти от ден на ден отстъпва на назад във времето пред тяхната обществена и културна функционалност. Няма да е пресилено да се каже, че печатните творби, които към момента излизат, имат повече характера на осъществяване на социална задача, в сравнение с бизнес, какъвто печатното дело от доста време насам е единствено официално.
Няма европейска страна, в която печатните медии да не употребяват една или друга форма на поддръжка и поощрение. Само преди няколко седмици Гърция е получила позволение от Европейска комисия да даде на своите печатни и други медии държавна помощ в размер на 20 млн. евро, като директни заплащания на заплати и други разноски. България е може би единствената страна, в която извънредно изостреното схващане за печата като ординерен бизнес докара до упоменатите неподходящи трендове. Очевиден факт е, че това схващане се отрази толкоз разрушително върху общия медиен пейзаж. Дали от това не страда и политическата система като цяло е към този момент риторичен въпрос.
С актуалното изменение и допълнение на едно изречение от една алинея на Закона за държавната благосъстоятелност се планува издателите на печатни творби да могат да употребяват чартърен парцели - частна държавна благосъстоятелност без търг и конкурс. С това те биват приравнени на неправителствените орагнизации, регистрирани за активност в социална изгода. Защо печатните творби могат и следва да бъдат приравнени на структурите на гражданското общество се изяснява със скицраната нагоре тяхна функционалност на медиатор и фактор във образуването на публичното мнение, без което другите структури не биха могли да извършват оптимално своите задания.
Предвижда се този омекотен режим да се употребява от издатели, които извършват изискванията на Закона за наложителното складиране на печатни и други творби, с което косвено се предизвикват съответните издателски предприятия, а не всяка парамедийна конструкция.
В последна сметка законопроектът не задължава страната и нейните органи да дават държавни парцели на издатели на печатни творби. Той просто насочва вниманието върху обстоятелството, че локалният, районен и народен щемпел имат изключително значение за демократичния правов ред и да нещо доста повече от ординерен бизнес.
Доколкото този законопроект е придружаван от подобен законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската благосъстоятелност, се надяваме, че би била подтиквана една позитивна конкуренция сред държавните и общинските управляващи за поддръжка на печатните медии. От която биха спечелили всички, а най-много обществото ".
Вносители:
Радомир Чолаков, Тома Биков, Десислава Атанасова, Томислав Дончев, Костадин Ангелов, Деница Сачева.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ