Депресията е сложно за лечение заболяване, отчасти защото все още

Депресията е комплицирано за лекуване заболяване, частично тъй като към момента няма тъкмо схващане за протичащото се в мозъка на хора с такива нарушавания (снимка: CC0 Public Domain)

Невролози от Медицинския лицей Бейлър в Тексас създадоха система, наречена “декодер на настроението ”, която може да диагностицира и лекува меланхолия благодарение на ток.

Екипът на неврохирурга Самир Шет е провел проучване с петима доброволци със признаци на меланхолия, неподатливи на медикаментозно лекуване. По време на опита в мозъка на доброволците са вградени 14 електрода, по 7 във всяко полукълбо, заяви MIT Technology Review.

Дълбоката мозъчна стимулация (DBS) с импулси на електрически ток се употребява от много време за симптоматично лекуване на избрани болести, като да вземем за пример епилепсия или паркинсон. Но депресията е по-сложно за лекуване заболяване, частично тъй като към момента няма тъкмо схващане за протичащото се в мозъка на хора с такива нарушавания.

От десетилетия медиците се пробват да лекуват меланхолия с електроди и електрически ток, като някои резултати са даже обнадеждаващи, само че към момента не е реализиран постоянен триумф. В началото на 2020 година стартира опит с “декодер на настроението ” – технология, която разрешава на невролозите да дефинират настроението на пациента като просто наблюдават мозъчната му интензивност.
още по темата
Учените се надяват, че потреблението на сходна технология ще им разреши да схванат по-добре какъв брой дълбока е депресията на пациента и по-прецизно да слагат електродите за реализиране на оптимален резултат.

Самир Шет счита, че резултатите от опита са извънредно обещаващи. Той и сътрудниците му са съумели освен да свържат характерна мозъчна активност с настроението, само че и да я подобрят с електрически ток. „ Това е първата проява на сполучливо и стабилно декодиране на настроението на хората в тези области на мозъка ”, сподели неврохирургът.

Технологията DBS нормално включва слагане на един или два електрода надълбоко в мозъка, с цел да доставят електрически импулси до тъкмо избрани области. Учените се пробват да схванат по какъв начин сходни техники могат да се употребяват за лекуване освен на паркинсон, само че и на болести като обсесивно-компулсивни разстройства, хранителни разстройства и меланхолия.

За страдание, редица проучвания, извършени през новия век, не дават постоянни резултати при пациенти, резистентни към антидепресанти. След като две огромни изследвания в тази област се оказаха несполучливи, тестванията бяха значително лимитирани – потвърдено ефикасна технология към момента не съществува.

Екипът на Самир Шет е прибягнал до техника, която от време на време се употребява при лекуването на епилепсия, неподатлива на медикаменти. В такива случаи лекарите вграждат електроди в разнообразни елементи на мозъка, с цел да дефинират къде тъкмо стартират пристъпите. След това се прави или електрическа стимулация на мозъчните области, или тяхното премахване.

Депресията обаче не поражда в една избрана област, тъй че екипът на Шет е трябвало да вгради 7 електрода във всяко полукълбо (някои временно), с цел да дефинира мозъчните „ модели ”, присъщи за несъмнено въодушевление. Изследователите са опитали също с разнообразни типове и активност на стимулацията.

Операцията по имплантиране на електрод е осъществена на първия доброволец под обща упойка. Два непрекъснати DBS електрода са вградени в тези области на полукълбата, които се смятат за свързани с меланхолия. Други пет краткотрайни електрода са вградени в области на полукълбата, виновни за настроението и когнитивните качества.

Според обявата на MIT, по време на интервенцията пациентът постоянно е питан по какъв начин се усеща. След 9 дни екипът отстранява 10 краткотрайни електрода, оставяйки единствено 4, които са били свързани към вграден в гърдите източник на сила (с опция за презареждане) – стимулацията в действителност помога за поддържане на настроението на пациента.

Учените считат, че откритият от тях способ няма да се употребява необятно, защото е доста инвазивен, лишава време и е безценен, до момента в който милиони хора страдат от меланхолия единствено в Съединени американски щати. Вместо това остава вярата да се намерят модели в местата на “локализация ” на депресията и да се употребяват по-малко на брой DBS електроди за лекуване.

Изследователите се надяват, че ще бъдат създадени неинвазивни способи за сканиране, които не изискват имплантиране на голям брой електроди за диагностика и намиране на оптималното място за имплантиране, което разрешава да се оцени освен съществуването на меланхолия, само че и нейната степен. Самият участник в опита твърди, че лекарите безусловно са му избавили живота.

При всички случаи сходен вид диагностика и лекуване на меланхолия са свързани с редица проблеми – като се стартира от невъзможността за точна диагноза, заради разликите в човешките организми, до етични въпроси. Тепърва учените и медицината ще би трябвало да вземат решение комплицирани провокации.