Как да разпознаем депресията, когато погледне в детските очи
Депресията е камшик на нашето съвремие. Темата се неглижира, а цялата тази лекомисленост и замитане на проблемите под килима води и до съдбовни последствия. Пореден образец за това е гибелта на 15-годишния Виктор, който почина, след рухване от третия етаж на гимназия в Русе.
Появиха се изказвания, че става дума за самоубийство. Не е наша работа да ровим в гроба на едно дете. Не е наша работа да бъркаме в раната на едно българско семейство. Но е наша работа да приказваме за действителни проблеми.
Възрастовият предел на хората, страдащи от меланхолия, продължава да пада. Днес от ден на ден деца и юноши попадат в статистиките. България устойчиво се изкачва в класацията на страните по брой самоубийства на деца под 18 години.
Според данни на СЗО от февруари 2017 година животът на над 300 милиона души в целия свят е обиден от разнообразни форми на меланхолия. Въпреки съществуването на одобрени способи за лекуване и предварителна защита на депресивно разстройство, едвам към 10% от хората търсят помощ.
В същото време самоубийствата са втората най-честа причина за смъртност в групата 15 - 29 години. В отчет от 2012 година СЗО назовава депресията " международна рецесия " и оповестява, че до 2030 година тя ще се трансформира в най-разпространеното недоволство.
Снимка: доктор Маргарита Бакрачева
“Статистиките в никакъв случай не са точни. страните регистрират и е значимо дали има нарастване, или не. Това, което е значимо, с цел да не се всява непотребна суматоха, е какъв е процентът на случаите по отношение на общата популация. Процентът на децата в действителност е дребен, само че всеки един живот е доста скъп и е по-важно какви са аргументите и по какъв начин депресията рефлектира освен върху самите деца, само че и хората към тях. Депресията има две проявления и едното от тях е агресията”, разяснява пред FrogNews психологът Маргарита Бакрачева.
Изглежда обаче, че прогнозата е много точна, а обществото се е плъзнало по повърхност, която води надолу и за жалост ситуацията е сходно в световен мащаб, освен в народен. Стои въпросът обаче за какво младите са депресирани и за какво се стига до самоубийства.
“Не става въпрос за една страна, това се следи на всички места. Новата доктрина е, че до 29 години е по този начин наречената настъпваща зрялост. Това е нещо, което родителите не могат да схванат. На 29 години правиш това, което в миналото се е очаквало от тях на 18. Това се случва заради две аргументи.
“Едната от тях е, че сега пред младежите има доста благоприятни условия - могат да учат и да работят на всички места. Това е един интервал, който ги слага в стрес. От друга страна пък би трябвало да покрият и доста повече критерии”, счита Бакрачева.
За тази тематика интензивно се приказва повече на Запад. У нас нещата не стоят тъкмо по този начин. Да приказваш за депресията се приема за срамно, а на младите не им е разрешено да са тъжни, тъй като в обществото ни битува схващането, че животът “не ги е очукал достатъчно”, че да имат същински проблеми.
Родителите могат да имат доста значима роля, безапелационен е психологът.
Снимка: Кадър от видео на УНИЦЕФ против детската експанзия
“Не желая да упрекваме родителите. Те имат доста огромна отговорност, само че вършат грешките си от най-хубави усеща и не позволяват, че децата им са под стрес. Има наръчници и е добре да бъдат осведомени. Най-важното е да знаят, че това не е тяхна неточност. Децата изживяват доста неща и вървят по собствен личен път.
Грешката, която може да направи един родител, е да не бъде на място и да не се приспособява към измененията на детето. И тук не става въпрос за напълно другарски връзки или другата прекаленост, а детето да знае, че родителят постоянно е там и ще го поддържа и в грешките. Важно е да се следи и за физическите знаци. Отдават се на възрастта доста неща като това детето да си стои непрекъснато в стаята и родителят може да пропусне доста неща”, изясни още Бакрачева.
“Хубавият миг е, че при над 90% от всички тези случаи на самоубийство има индикации преди този момент. Хубаво е ние да ги разпознаем”, счита още психологът.
“Гледаме и следим за смяна в държанието. Става дума за устойчива смяна, която продължава най-малко три седмици. Обикновено това са проблеми със съня, храненето, пренебрегване на външния тип. Най-важното е загубата на смисъл в живота - нещата, които са ме радвали преди, към този момент не ме радват. Индикатор за сюицидно държание е неналичието на дълготрайни и краткосрочни планове”, изясни доктор Бакрачева.
“Важно е като общество да не се одобряваме толкоз насериозно и да признаем пред себе си, че вършим неточности. Важно е какво ще създадем макар тях. Много е просто, само че опонира на народопсихологията ни. Нещата в действителност могат да станат доста по-различни”, счита психологът.
Отговорността несъмнено е споделена - сред родители, учители, другарски кръг. Носим я всички като общество. Защото знаци за депресията има, въпреки че постоянно избираме да затворим очите си пред тях от боязън, че депресията ще огледа през нас и ще се настани в личната ни душа. Защото тя се прокрадва неканено и безшумно, а когато се усетим, тя към този момент е там и се е настанила напълно комфортно. Можем да помогнем, да я забележим и изпъдим. Стига да желаяме. Стига да сме задоволително смели.
Джесика Вълчева
Появиха се изказвания, че става дума за самоубийство. Не е наша работа да ровим в гроба на едно дете. Не е наша работа да бъркаме в раната на едно българско семейство. Но е наша работа да приказваме за действителни проблеми.
Възрастовият предел на хората, страдащи от меланхолия, продължава да пада. Днес от ден на ден деца и юноши попадат в статистиките. България устойчиво се изкачва в класацията на страните по брой самоубийства на деца под 18 години.
Според данни на СЗО от февруари 2017 година животът на над 300 милиона души в целия свят е обиден от разнообразни форми на меланхолия. Въпреки съществуването на одобрени способи за лекуване и предварителна защита на депресивно разстройство, едвам към 10% от хората търсят помощ.
В същото време самоубийствата са втората най-честа причина за смъртност в групата 15 - 29 години. В отчет от 2012 година СЗО назовава депресията " международна рецесия " и оповестява, че до 2030 година тя ще се трансформира в най-разпространеното недоволство.
Снимка: доктор Маргарита Бакрачева
“Статистиките в никакъв случай не са точни. страните регистрират и е значимо дали има нарастване, или не. Това, което е значимо, с цел да не се всява непотребна суматоха, е какъв е процентът на случаите по отношение на общата популация. Процентът на децата в действителност е дребен, само че всеки един живот е доста скъп и е по-важно какви са аргументите и по какъв начин депресията рефлектира освен върху самите деца, само че и хората към тях. Депресията има две проявления и едното от тях е агресията”, разяснява пред FrogNews психологът Маргарита Бакрачева.
Изглежда обаче, че прогнозата е много точна, а обществото се е плъзнало по повърхност, която води надолу и за жалост ситуацията е сходно в световен мащаб, освен в народен. Стои въпросът обаче за какво младите са депресирани и за какво се стига до самоубийства.
“Не става въпрос за една страна, това се следи на всички места. Новата доктрина е, че до 29 години е по този начин наречената настъпваща зрялост. Това е нещо, което родителите не могат да схванат. На 29 години правиш това, което в миналото се е очаквало от тях на 18. Това се случва заради две аргументи.
“Едната от тях е, че сега пред младежите има доста благоприятни условия - могат да учат и да работят на всички места. Това е един интервал, който ги слага в стрес. От друга страна пък би трябвало да покрият и доста повече критерии”, счита Бакрачева.
За тази тематика интензивно се приказва повече на Запад. У нас нещата не стоят тъкмо по този начин. Да приказваш за депресията се приема за срамно, а на младите не им е разрешено да са тъжни, тъй като в обществото ни битува схващането, че животът “не ги е очукал достатъчно”, че да имат същински проблеми.
Родителите могат да имат доста значима роля, безапелационен е психологът.
Снимка: Кадър от видео на УНИЦЕФ против детската експанзия
“Не желая да упрекваме родителите. Те имат доста огромна отговорност, само че вършат грешките си от най-хубави усеща и не позволяват, че децата им са под стрес. Има наръчници и е добре да бъдат осведомени. Най-важното е да знаят, че това не е тяхна неточност. Децата изживяват доста неща и вървят по собствен личен път.
Грешката, която може да направи един родител, е да не бъде на място и да не се приспособява към измененията на детето. И тук не става въпрос за напълно другарски връзки или другата прекаленост, а детето да знае, че родителят постоянно е там и ще го поддържа и в грешките. Важно е да се следи и за физическите знаци. Отдават се на възрастта доста неща като това детето да си стои непрекъснато в стаята и родителят може да пропусне доста неща”, изясни още Бакрачева.
“Хубавият миг е, че при над 90% от всички тези случаи на самоубийство има индикации преди този момент. Хубаво е ние да ги разпознаем”, счита още психологът.
“Гледаме и следим за смяна в държанието. Става дума за устойчива смяна, която продължава най-малко три седмици. Обикновено това са проблеми със съня, храненето, пренебрегване на външния тип. Най-важното е загубата на смисъл в живота - нещата, които са ме радвали преди, към този момент не ме радват. Индикатор за сюицидно държание е неналичието на дълготрайни и краткосрочни планове”, изясни доктор Бакрачева.
“Важно е като общество да не се одобряваме толкоз насериозно и да признаем пред себе си, че вършим неточности. Важно е какво ще създадем макар тях. Много е просто, само че опонира на народопсихологията ни. Нещата в действителност могат да станат доста по-различни”, счита психологът.
Отговорността несъмнено е споделена - сред родители, учители, другарски кръг. Носим я всички като общество. Защото знаци за депресията има, въпреки че постоянно избираме да затворим очите си пред тях от боязън, че депресията ще огледа през нас и ще се настани в личната ни душа. Защото тя се прокрадва неканено и безшумно, а когато се усетим, тя към този момент е там и се е настанила напълно комфортно. Можем да помогнем, да я забележим и изпъдим. Стига да желаяме. Стига да сме задоволително смели.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ