Денков е не само политически престъпник. Той е литературен гангстер.

Денков е освен политически нарушител. Той е книжовен разбойник. Защото от дълго време ми е писнало от тази тъпота на градските сектанти да се гаврят с паметта на Елин Пелин и на един от най-симпатичните, смели, обществени и жизнеутвърждаващи герои в неговото творчество…
Андрешко не е знак на българската ловкост. Той е знак на класовата взаимност. Героят, който избавя своя съселянин от безпощадните ръце на бирника. За Елин Пелин Андрешко е не просто позитивен воин, той е изразител на тихата мощ на един народ, който не подвига революции, само че намира всевъзможни други способи, с цел да накаже самозабравилите се тъпаци, които са узурпирали властта.
Андрешко и Бай Ганьо няма по какъв начин да съществуват в едно изречение, с изключение на, в случай че не са артикул на създателя на „ Съвършеното блокче сапун “. Това са герои антагонисти.
Ако през днешния ден Алеко беше жив, новата версия на Бай Ганьо щеше да пие соево лате, да употребява британски думи, да върви на маникюр и да гласоподава за ПП/ДБ.
Андрешко въпреки това е овеществения призрачен сън на градските елитаристи. Това е народът, който най-сетне демонстрира своята мощ. Това е тихият воин, който зарязва „ елитът “ в блатото.
Тоест Денков има за какво да се опасява. Както и цялата му каста.
От Facebook профила на някогашния народен представител от Българска социалистическа партия и публицист Александър Симов