Музиката не е професия за всеки
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА приключва магистърска степен по арфа в НМА " Проф. П. Владигеров " в София, като в същото време специализира две години при световноизвестната проф. Елизабет Бинош в Ница, Франция. От 2006 година е солист-арфист в Софийската опера и балет. Наред със театралната си активност развива дейна концертна кариера като солист и камерен реализатор в България и чужбина. Репертоарът й обгръща типичен творби и модерна музика. Лауреат е на Първия интернационален конкурс " Вера Дулова " в Москва (2000). Носителка е на Първа премия от Международния конкурс " UFAM " в Париж (2005), Втора премия от състезанието " Revelation Muses 2005 ", проведен от операта в Ница, Втора премия от Международния конкурс " Музиканти на идващото хилядолетие " в Скопие (2004). През февруари т.г. завоюва Първа премия на Международния конкурс по арфа в Лимож, Франция.
- Госпожо Димитрова, честито следващо интернационално самопризнание! Арфата се слави като най-красивия и лиричен музикален инструмент. Но сякаш е и един от най-тежките - в директния смисъл на думата. А има и внушителни размери.
- Теглото на концертната и най-тежка арфа, на която работя и експортирам концерти, варира сред 35 и 38 кг. Теглото на инструмента е уравновесено сред две опорни точки в нашето тяло (дясно рамо и колене) и приключва подпряно на пода, тъй че, за благополучие, не се постанова покачване, а единствено подпиране на инструмента върху тялото ни по време на свирене. Трудността на свиренето е многоизмерна, а тежестта на инструмента е единствено част от нея. Позицията на ръцете е в контраст с гравитационните закони. Дясната ръка може да си отпочива отчасти, с подпиране върху арфата, само че лявата е позиционирана във въздуха сходно на балетна стойка. Звукоизвличането се случва чрез двойно придвижване - слагане и издърпване на струните от групи пръсти, като от всички 10 пръста ние, арфистите, си служим с 8 (не употребяваме кутрето).
Няма да укривам, за мен мъжете арфисти са по-добри инструменталисти, въпреки инструментът да е обичайно желан от дами. Причината за преимуществото в сръчността на мощния пол - съответно в арфовото музициране - се корени разумно в тяхното физическо предимство, устойчивост и по-голяма резистентност на дълготрайно физическо натоварване. При дамите е жизненоважно преди всичко вярното позициониране на инструмента по отношение на тялото, както и умелото систематизиране на силите в процеса на работа. Важен е общият здравословен статус на дамата арфист, който не е директно обвързван с растеж и тегло. Важно е познанията за консолидиране на начини за звукоизвличане от преподавателя по арфа да бъдат навременно подадени при първичното позициониране на ръцете на детето върху инструмента и последващите жизненоважни привички за успеваемост на труда, които да приближат женското музициране оптимално към качествата на мъжкото - мощ, устойчивост, артикулация, баланс, разпределяне и мн. др.
> Отстрани наподобява, че да се свири на арфа не е мъчно, само че по този начин ли е в реалност? Вас какво Ви притегли към нея, когато трябваше да си избирате инструмент?
- Арфата се смята за втория по компликация инструмент, който съществува. Първият е органът. Освен компликациите, свързани с нейното тегло, спецификата на позициониране на ръцете, големия разход на време и сила поради двойното придвижване - слагане - издърпване, провокациите пред качественото звукоизвличане, се прибавят и следните други особености на инструмента:
арфата има 47 струни и 7 педала, като за всеки звук от гамата има по един педал, а всеки педал има по три степени за повишение и намаление на височината на тона. Както споделям постоянно на хората, които се пробват да си показват арфата: може да сте талант в ръцете, само че да се сгреши даже един от стотиците педали, които се реалокират в една пиеса, би могло да значи невъзвратима неточност, която да докара до прекъсване на музицирането при неспособност да овладее протичащото се в краката, което нормално няма доста общо с ръцете.
Аз започнах да изсвирвам на пиано на 8-годишна възраст, с желанието на родителите ми това мое занятие да бъде за обща просвета. Когато бях на 12, баба ми видя, че изсвирвам старателно и музикално, и че го върша по свое лично предпочитание. Баба изяви пред родителите ми своята концепция да бъда прослушана от учител в Музикалното учебно заведение. Заради разликата в степента на компликация на материала на пианистите с децата, които занапред доближиха до концепция за музикално обучение година и половина преди приемен изпит след седми клас, ме посъветваха да сменя инструмента с подобен, който тогава се започваше на по-късен стадий - арфа или контрабас. Аз бях дребна и слабичка. Баба сподели, че ще вляза в контрабаса, само че в никакъв случай няма да изсвирвам на него и самоуверено ми избра инструмент, още по-голям и два пъти по-тежък - арфата.
- Известни са много неща за фамозните майстори на цигулки, само че сякаш имената на лютиерите на арфи не са толкоз известни.
- Независимо от обстоятелството, че арфата е първият струнен инструмент и нейни праобрази съществуват още 3000 година прочие Хр., актуалният тип на инструмента датира отпреди едвам два века. Още през XV век я измества фамилията на лютните, защото арфата е била диатоничен инструмент. Не са били изпълними полутоновете. За незапознатия четец, който се пита какво имам поради, мога да дам друго съпоставяне, с което си послужвам, с цел да онагледя казуса. Ако арфата би била пиано, то това пиано е имало единствено бели клавиши. Едва през 1811 година френският занаятчия Себастиян Ерар основава арфа със седем педала и троен педален механизъм. Дотогава всички арфи са били постепенен преход на огромен брой лютиери, датирал от момента на развиване на музиката през XVI до началото на XIX век.
> Много композитори през разнообразни столетия са били изкушени от арфата, само че може би французите имат максимален принос за нейното развиване и разпространение. А през днешния ден има ли доста създатели, които основават творби за този инструмент?
- Франция, по ред аргументи, е люлката на арфата. Било то поради популяризирането на инструмента в кралския двор, поради високо отдадените, неуморни майстори лютиери, които измислят решение на предизвикването полутонове на арфа, на въодушевените и високо образовани композитори, които се окриляват от нейния магичен тон и новооткрити благоприятни условия, и не на последно място - традицията на арфовото свирене, която в огромна степен се популяризира и основава доста арфови школи по света, започвайки от Франция.
Най-добре композират за инструмента, с изключение на световноизвестните на класическата музика имена, арфистите, надарени, с изключение на с изпълнителски, и с композиторски качества. Често се смята, че поради сходния метод на изписване на нотния текст за арфата се написа като за пиано. Това обаче е правилно единствено до известна степен. Ако беше изцяло правилно, на арфистите нямаше да ни се постанова да " попренаписваме " Рихард Щраус, Рихард Вагнер, Клод Дебюси, Панчо Владигеров и мн. други При пианото да вземем за пример промяната на акомпанимент се случва чрез механично и не толкоз комплицирано пренасяне на ръцете от група тонове на друга група тонове, без огромно значение какви знаци за намаление и повишение са изписани преди тона. При арфата всеки звук е педал. Осем разнообразни тона в границите на 2 секунди могат да значат, с изключение на преместването на ръцете, цяла поредност образно объркващи изпълнителя размени на бемол с диез (това, което назоваваме енхармонична замяна), в комбиниране с 4, 5, 6 педални смени. По тази причина първият взор над чужд нотен текст на пианиста е няколко секунди, а при арфиста е главоболие...
Известни композитори за арфа са: Марсел Гранжани, Хенриет Рение, Марсел Турние, Жан-Мишел Дамаз, Елиас Периш-Алварс, Карл Райнеке, Франсоа-Адриен Боалдио, Феликс Годефроа и мн. други Отскоро си имаме и български Концерт за соло арфа и симфоничен оркестър от Румен Бояджиев-син.
- Кои произведения или създатели изпълнявате с най-голямо наслаждение?
- Изпълнявам с най-голямо наслаждение музиката, написана за арфа от френски композитори, само че смятам, че евентуално моето най-силно амплоа е актуалната музика, където постоянно сполучвам да вникна в наличие, оставащо настрана от въображението на доста арфисти, които протягат ръка към тази музикална хармония.
> - Имате сериозен опит в работата с оперни и симфонични оркестри у нас и в чужбина, само че и с камерни сформира. С кои принадлежности арфата звучи най-хармонично? А с човешкия глас?
- Арфата звучи най-добре в дуо с флейта, в трио с флейта и виола, в дуо с човешки глас. Аз персонално доста одобрявам дуо с пиано, само че колкото и да ме въодушевява концепцията за това, на това дуо давам 4 от 5 звезди поради звуковата неравностойност. Лекото допиране до клавишите за пианист е еднакво на сериозна артикулация и физическо изпитание за сходен звуков резултат от арфист. Макар със актуалните извънредно звучни арфи тази разлика да става все по-малко осезаема. Предизвикателство е дуото с цигулка.
Цигулката е сопранов инструмент с изнесена, солистична мелодичност и дълготрайност на тона с огромен интензитет поради лъка и вибратото. Арфата звучи добре в избрани музикални творби, написани с чудесно музикално знание за спецификите на инструментите от великите майстори на композиторското изкуство. Пример за гениално написано дуо сред тези два, другояче изначално съвсем неравностойни, инструмента е Фантазията за цигулка и арфа от Камий Сен-Санс. Висш пилотаж на камерното композиране за моя инструмент.
- Дъщеря Ви свири на арфа - това неин избор ли беше? Вие като майка, само че и като неин възпитател - по-взискателна ли сте или по-разбираща?
- Дъщеря ми Емма постоянно е проявявала внимание и отношение към арфата, примесено с готовност за себеизява и даже до известна степен - състезание с мен. Това бе напълно нейна самодейност и предпочитание, които одобрих със смесени усеща. От една страна, за една майка е огромен комплимент нейната щерка да изиска да усвои музикален инструмент, който е нейна специалност, прехранване и житейски път. От друга страна, музиката не е специалност за всеки. Тя ни дава доста. Но и ни лишава още толкоз. Дава ни наслада, когато сме тъжни, приятелско рамо, когато сме самотни и неразбрани, смисъл, когато подобен не наподобява да съществува. Но ни взема детството, юношеството, както и огромна част от живота ни на зрели хора. Ако не съумеем да открием верен баланс - при започване на голямо, редовно старание, а след това - на пространство за персонален живот, занимание, удовлетворяващи ни действия и градивни взаимоотношения, тази специалност може да бъде ограбваща.
Мотив срещу концепцията на щерка ми за мен е бил и фактът, че от позиция инвестиция - време, старания, жертви, инвестиране, тази специалност е прекомерно постоянно финансово неизгодна, в случай че човек тегли чертата и си послужи с елементарна аритметика.
Конкретно във връзка с щерка ми Еми, гордея се с многочислените й интернационалните самопризнания и оценки. Подкрепям я по всяка стъпка на нейния път с арфата. Не съм срещу концепцията тя да унаследи музиката като специалност от мен. Но това зависи напълно от нея. Това е нейният живот. Моята работа е да дам образец, съвет, насоки и да я поддържа, в случай че тя реши, че желае да даде знак за тъждество сред арфата и своя житейски път.
- Започнахте годината с огромен интернационален триумф. Какво следва нататък - още състезания, нови планове, гастроли?
- Ще се оставя на интуицията си за точност, която ме заведе до този висок професионален връх, да ме води във връзка с преценките ми за евентуални бъдещи състезания за солист.
Предстоят ми изяви на 16 март в Хеликон арт институт - София, на 29.03. на Малката сцена в Софийската опера и балет, два концерта като солист в Добрич на 22 и 23 април, концерт на 13 май с Кварто квартет на сцената на зала " България ", камерен концерт с флейтиста Николай Стойков на 18 май в Хеликон арт институт и доста значима изява в Софийската опера и балет, около множеството други спектакли през идните месеци. На 14 юни ще извърша операта " Танхойзер " от Рихард Вагнер, в която арфата има централна солистична роля и високо виновна изява. Заповядайте!
- Госпожо Димитрова, честито следващо интернационално самопризнание! Арфата се слави като най-красивия и лиричен музикален инструмент. Но сякаш е и един от най-тежките - в директния смисъл на думата. А има и внушителни размери.
- Теглото на концертната и най-тежка арфа, на която работя и експортирам концерти, варира сред 35 и 38 кг. Теглото на инструмента е уравновесено сред две опорни точки в нашето тяло (дясно рамо и колене) и приключва подпряно на пода, тъй че, за благополучие, не се постанова покачване, а единствено подпиране на инструмента върху тялото ни по време на свирене. Трудността на свиренето е многоизмерна, а тежестта на инструмента е единствено част от нея. Позицията на ръцете е в контраст с гравитационните закони. Дясната ръка може да си отпочива отчасти, с подпиране върху арфата, само че лявата е позиционирана във въздуха сходно на балетна стойка. Звукоизвличането се случва чрез двойно придвижване - слагане и издърпване на струните от групи пръсти, като от всички 10 пръста ние, арфистите, си служим с 8 (не употребяваме кутрето).
Няма да укривам, за мен мъжете арфисти са по-добри инструменталисти, въпреки инструментът да е обичайно желан от дами. Причината за преимуществото в сръчността на мощния пол - съответно в арфовото музициране - се корени разумно в тяхното физическо предимство, устойчивост и по-голяма резистентност на дълготрайно физическо натоварване. При дамите е жизненоважно преди всичко вярното позициониране на инструмента по отношение на тялото, както и умелото систематизиране на силите в процеса на работа. Важен е общият здравословен статус на дамата арфист, който не е директно обвързван с растеж и тегло. Важно е познанията за консолидиране на начини за звукоизвличане от преподавателя по арфа да бъдат навременно подадени при първичното позициониране на ръцете на детето върху инструмента и последващите жизненоважни привички за успеваемост на труда, които да приближат женското музициране оптимално към качествата на мъжкото - мощ, устойчивост, артикулация, баланс, разпределяне и мн. др.
> Отстрани наподобява, че да се свири на арфа не е мъчно, само че по този начин ли е в реалност? Вас какво Ви притегли към нея, когато трябваше да си избирате инструмент?
- Арфата се смята за втория по компликация инструмент, който съществува. Първият е органът. Освен компликациите, свързани с нейното тегло, спецификата на позициониране на ръцете, големия разход на време и сила поради двойното придвижване - слагане - издърпване, провокациите пред качественото звукоизвличане, се прибавят и следните други особености на инструмента:
арфата има 47 струни и 7 педала, като за всеки звук от гамата има по един педал, а всеки педал има по три степени за повишение и намаление на височината на тона. Както споделям постоянно на хората, които се пробват да си показват арфата: може да сте талант в ръцете, само че да се сгреши даже един от стотиците педали, които се реалокират в една пиеса, би могло да значи невъзвратима неточност, която да докара до прекъсване на музицирането при неспособност да овладее протичащото се в краката, което нормално няма доста общо с ръцете.
Аз започнах да изсвирвам на пиано на 8-годишна възраст, с желанието на родителите ми това мое занятие да бъде за обща просвета. Когато бях на 12, баба ми видя, че изсвирвам старателно и музикално, и че го върша по свое лично предпочитание. Баба изяви пред родителите ми своята концепция да бъда прослушана от учител в Музикалното учебно заведение. Заради разликата в степента на компликация на материала на пианистите с децата, които занапред доближиха до концепция за музикално обучение година и половина преди приемен изпит след седми клас, ме посъветваха да сменя инструмента с подобен, който тогава се започваше на по-късен стадий - арфа или контрабас. Аз бях дребна и слабичка. Баба сподели, че ще вляза в контрабаса, само че в никакъв случай няма да изсвирвам на него и самоуверено ми избра инструмент, още по-голям и два пъти по-тежък - арфата.
- Известни са много неща за фамозните майстори на цигулки, само че сякаш имената на лютиерите на арфи не са толкоз известни.
- Независимо от обстоятелството, че арфата е първият струнен инструмент и нейни праобрази съществуват още 3000 година прочие Хр., актуалният тип на инструмента датира отпреди едвам два века. Още през XV век я измества фамилията на лютните, защото арфата е била диатоничен инструмент. Не са били изпълними полутоновете. За незапознатия четец, който се пита какво имам поради, мога да дам друго съпоставяне, с което си послужвам, с цел да онагледя казуса. Ако арфата би била пиано, то това пиано е имало единствено бели клавиши. Едва през 1811 година френският занаятчия Себастиян Ерар основава арфа със седем педала и троен педален механизъм. Дотогава всички арфи са били постепенен преход на огромен брой лютиери, датирал от момента на развиване на музиката през XVI до началото на XIX век.
> Много композитори през разнообразни столетия са били изкушени от арфата, само че може би французите имат максимален принос за нейното развиване и разпространение. А през днешния ден има ли доста създатели, които основават творби за този инструмент?
- Франция, по ред аргументи, е люлката на арфата. Било то поради популяризирането на инструмента в кралския двор, поради високо отдадените, неуморни майстори лютиери, които измислят решение на предизвикването полутонове на арфа, на въодушевените и високо образовани композитори, които се окриляват от нейния магичен тон и новооткрити благоприятни условия, и не на последно място - традицията на арфовото свирене, която в огромна степен се популяризира и основава доста арфови школи по света, започвайки от Франция.
Най-добре композират за инструмента, с изключение на световноизвестните на класическата музика имена, арфистите, надарени, с изключение на с изпълнителски, и с композиторски качества. Често се смята, че поради сходния метод на изписване на нотния текст за арфата се написа като за пиано. Това обаче е правилно единствено до известна степен. Ако беше изцяло правилно, на арфистите нямаше да ни се постанова да " попренаписваме " Рихард Щраус, Рихард Вагнер, Клод Дебюси, Панчо Владигеров и мн. други При пианото да вземем за пример промяната на акомпанимент се случва чрез механично и не толкоз комплицирано пренасяне на ръцете от група тонове на друга група тонове, без огромно значение какви знаци за намаление и повишение са изписани преди тона. При арфата всеки звук е педал. Осем разнообразни тона в границите на 2 секунди могат да значат, с изключение на преместването на ръцете, цяла поредност образно объркващи изпълнителя размени на бемол с диез (това, което назоваваме енхармонична замяна), в комбиниране с 4, 5, 6 педални смени. По тази причина първият взор над чужд нотен текст на пианиста е няколко секунди, а при арфиста е главоболие...
Известни композитори за арфа са: Марсел Гранжани, Хенриет Рение, Марсел Турние, Жан-Мишел Дамаз, Елиас Периш-Алварс, Карл Райнеке, Франсоа-Адриен Боалдио, Феликс Годефроа и мн. други Отскоро си имаме и български Концерт за соло арфа и симфоничен оркестър от Румен Бояджиев-син.
- Кои произведения или създатели изпълнявате с най-голямо наслаждение?
- Изпълнявам с най-голямо наслаждение музиката, написана за арфа от френски композитори, само че смятам, че евентуално моето най-силно амплоа е актуалната музика, където постоянно сполучвам да вникна в наличие, оставащо настрана от въображението на доста арфисти, които протягат ръка към тази музикална хармония.
> - Имате сериозен опит в работата с оперни и симфонични оркестри у нас и в чужбина, само че и с камерни сформира. С кои принадлежности арфата звучи най-хармонично? А с човешкия глас?
- Арфата звучи най-добре в дуо с флейта, в трио с флейта и виола, в дуо с човешки глас. Аз персонално доста одобрявам дуо с пиано, само че колкото и да ме въодушевява концепцията за това, на това дуо давам 4 от 5 звезди поради звуковата неравностойност. Лекото допиране до клавишите за пианист е еднакво на сериозна артикулация и физическо изпитание за сходен звуков резултат от арфист. Макар със актуалните извънредно звучни арфи тази разлика да става все по-малко осезаема. Предизвикателство е дуото с цигулка.
Цигулката е сопранов инструмент с изнесена, солистична мелодичност и дълготрайност на тона с огромен интензитет поради лъка и вибратото. Арфата звучи добре в избрани музикални творби, написани с чудесно музикално знание за спецификите на инструментите от великите майстори на композиторското изкуство. Пример за гениално написано дуо сред тези два, другояче изначално съвсем неравностойни, инструмента е Фантазията за цигулка и арфа от Камий Сен-Санс. Висш пилотаж на камерното композиране за моя инструмент.
- Дъщеря Ви свири на арфа - това неин избор ли беше? Вие като майка, само че и като неин възпитател - по-взискателна ли сте или по-разбираща?
- Дъщеря ми Емма постоянно е проявявала внимание и отношение към арфата, примесено с готовност за себеизява и даже до известна степен - състезание с мен. Това бе напълно нейна самодейност и предпочитание, които одобрих със смесени усеща. От една страна, за една майка е огромен комплимент нейната щерка да изиска да усвои музикален инструмент, който е нейна специалност, прехранване и житейски път. От друга страна, музиката не е специалност за всеки. Тя ни дава доста. Но и ни лишава още толкоз. Дава ни наслада, когато сме тъжни, приятелско рамо, когато сме самотни и неразбрани, смисъл, когато подобен не наподобява да съществува. Но ни взема детството, юношеството, както и огромна част от живота ни на зрели хора. Ако не съумеем да открием верен баланс - при започване на голямо, редовно старание, а след това - на пространство за персонален живот, занимание, удовлетворяващи ни действия и градивни взаимоотношения, тази специалност може да бъде ограбваща.
Мотив срещу концепцията на щерка ми за мен е бил и фактът, че от позиция инвестиция - време, старания, жертви, инвестиране, тази специалност е прекомерно постоянно финансово неизгодна, в случай че човек тегли чертата и си послужи с елементарна аритметика.
Конкретно във връзка с щерка ми Еми, гордея се с многочислените й интернационалните самопризнания и оценки. Подкрепям я по всяка стъпка на нейния път с арфата. Не съм срещу концепцията тя да унаследи музиката като специалност от мен. Но това зависи напълно от нея. Това е нейният живот. Моята работа е да дам образец, съвет, насоки и да я поддържа, в случай че тя реши, че желае да даде знак за тъждество сред арфата и своя житейски път.
- Започнахте годината с огромен интернационален триумф. Какво следва нататък - още състезания, нови планове, гастроли?
- Ще се оставя на интуицията си за точност, която ме заведе до този висок професионален връх, да ме води във връзка с преценките ми за евентуални бъдещи състезания за солист.
Предстоят ми изяви на 16 март в Хеликон арт институт - София, на 29.03. на Малката сцена в Софийската опера и балет, два концерта като солист в Добрич на 22 и 23 април, концерт на 13 май с Кварто квартет на сцената на зала " България ", камерен концерт с флейтиста Николай Стойков на 18 май в Хеликон арт институт и доста значима изява в Софийската опера и балет, около множеството други спектакли през идните месеци. На 14 юни ще извърша операта " Танхойзер " от Рихард Вагнер, в която арфата има централна солистична роля и високо виновна изява. Заповядайте!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ