Делата или приключват с крах, по-голямата част не стигат до

Делата или завършват с провал, по-голямата част не стигат до съда. Най-голямата власт, която прокуратурата има, е опцията да не повдигне обвиняване на съответно лице. Това е огромната власт, която сега е безконтролна.

Ние създаваме механизъм, когато прокуратурата откаже да образува досъдебно произвеждане, заинтригуваното лице да може да апелира този отвод пред съда. Правото да се повдига обвиняване е на прокуратурата. Предвиждаме, когато прокуратурата отхвърля да образува досъдебно произвеждане, съдът да реши дали са обследвани всички условия и да върне преписката на прокурор.

Прокурорът споделя по какъв начин да се приложи закона. Тя не би могла да се оправдава или крие по отношение на други органи. За да има успеваемост на прокуратурата, би трябвало да се търси отговорност както от основния прокурор, по този начин и от всички в прокуратурата.

Конституционен съд уточни, че министърът на правораздаването има право да изиска основният прокурор да бъде предварително освободен. При нас има задоволително обстоятелства и условия против него, в това число и за уронване на престижа на правосъдната власт. Следващите дни отчетът ще го представим на вниманието на Висш съдебен съвет. Не си играя с календара. Целта не е да вършим сензация, нашата цел е да използван закона в цялата му суровост. Няма да приказвам с Висш съдебен съвет през медиите.

Част от данните са медийно известни, друга част не са. Има необятна палитра от доказателства, които ще представим пред Висш съдебен съвет.

Подхождам към използване на закона с цялата отговорност. Няма предрешена процедура. Не може да се подходи предумишлено към нито един проблем. Висш съдебен съвет се слага пред голям тест. Очаквам Съветът да приложат конституцията, по този начин както указва. Ако се провали на този тест, ще бъдат подхванати коригиращи дейности. Ситуацията е странна - имаме основен прокурор с 8% доверие. В същото време по формулировка, прокурорите работят от името и в полза на обществото. Тази обстановка е меко казано неприемлива.

Имаме два казуса, като по-големият е институционалният - статут на основния прокурор. Липсва механизъм за търсене на отговорност. Това е задача на законодателната и изпълнителната власт. Въпросът е личен. Във всеки случай, когато има магистрат, който нарушава отговорностите си и уронва престижа на правосъдната власт, той би трябвало да бъде отхвърлен. Главният прокурор пречи да се търсят решения на проблемите.

В България обществените средства би трябвало да се разходват обществено и дейно. И през днешния ден мъчно можем да кажем защо се разходват средствата за прокуратурата и освен там. Вземат се 20 млн. от прокуратурата, като от 354 млн. се вземат 20. По-малко от 6 %. Какво видях - на пленум на Висш съдебен съвет се разясняват разноски за почивните бази на правосъдната власт. Видях, че за почивните бази на прокуратурата се отделят два пъти повече средства от тези на съдилищата. Не мога да кажа дали става въпрос за брой почиващи, само че сигурно става въпрос за безспорни стойности. Става въпрос за огромни диспропорции. Вижда се, че бюджетът отделя за един обвинителен акт два пъти повече пари. Това са въпроси, на които би трябвало да се търси отговор.