Възможни са три сценария за намаление на вредните емисии от производството на енергетиката до 2050 г.
„ Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022 –2050 година “ е тематиката на отчета, който показа Американската комерсиална камара у нас. Докладът е в две елементи. В първия са включени три сюжета за реализиране на цялостна декарбонизация на българската електроенергетика до 2050 година. Във втората част се предлага пакет от рекомендации за бъдещата капиталова среда и политики за равномерен и организиран енергиен преход, който да обезпечи сигурността на доставките ведно с задачите за декарбонизация на Европейски Съюз.
Американската комерсиална камара сплотява над 300 интернационалните компании, които включват, както консуматори, по този начин и производители на електрическа енергия, сподели в студиото на Радио София Лилия Чобанова - търговски шеф на „ КонурГлобал Марица Изток 3 “ и член на Комитета за енергетика и минерални запаси на Американската комерсиална камара в България.
„ Декарбонизацията значи понижение на нездравословните излъчвания от производството на енергетиката и от другите процеси в стопанската система. Европейският съюз одобри наложителна цел за понижение на излъчванията парникови газове с най-малко 55% до 2030 година, по отношение на 1990 година “, добави Лилия Чобанова.
По думите й, от трите вероятни сюжета, първият е по-скоро референтен и се употребява за база за съпоставяне. Основава се на последните стратегически документи, които са обществено налични и касаят енергийната политика на България. Този сюжет обаче не реализира нужното понижение на излъчванията до 2030 година, сподели Чобанова.
„ Другите два съществени сюжета са упорит и различен. И двата реализират цялостна декарбонизация на електроенергийния бранш до 2050 година в България, само че с постигането на друга междинна цел към 2030 година “, добави специалистът.
Алтернативният сюжет е най-щадящият и най-плавният път за реализиране на задачите за декарбонизация. В него цената на електрическата енергия се движи доста гладко за целия интервал и доближава цена под 80 евро за мегават час към края на 2050 година, Лилия Чобанова.
Тя добави, че рецесията в Украйна още веднъж е върнала на напред във времето тематиката за енергийната самостоятелност.
„ Тя би трябвало да върви „ ръка за ръка “ с климатичната резистентност и с ценовата търпимост. България е облагодетелствана от съществуването на локален запас. Лигнитните въглища – те не се въздействат от геополитическите катаклизми или от цените на международните пазари. Поради тази причина съществуващите въглищни централи в България са доста мощно натоварени последните месеци, по този метод обезпечават локалното ползване и способстват за износа към дефицитните прилежащи страни и то на предвидима цена “, сподели Лилия Чобанова .
Декрабонизацията, с изключение на екологичните изгоди, води и до енергийна самостоятелност, защото значително се основава на ВЕИ запаси, които употребяват локален запас. Необходимо е редом създаване на базови и гъвкави мощности – лигнитни, газови и нуклеарни централи , добави Лилия Чобанова.
Подробности можете да чуете в звуковия файл
Американската комерсиална камара сплотява над 300 интернационалните компании, които включват, както консуматори, по този начин и производители на електрическа енергия, сподели в студиото на Радио София Лилия Чобанова - търговски шеф на „ КонурГлобал Марица Изток 3 “ и член на Комитета за енергетика и минерални запаси на Американската комерсиална камара в България.
„ Декарбонизацията значи понижение на нездравословните излъчвания от производството на енергетиката и от другите процеси в стопанската система. Европейският съюз одобри наложителна цел за понижение на излъчванията парникови газове с най-малко 55% до 2030 година, по отношение на 1990 година “, добави Лилия Чобанова.
По думите й, от трите вероятни сюжета, първият е по-скоро референтен и се употребява за база за съпоставяне. Основава се на последните стратегически документи, които са обществено налични и касаят енергийната политика на България. Този сюжет обаче не реализира нужното понижение на излъчванията до 2030 година, сподели Чобанова.
„ Другите два съществени сюжета са упорит и различен. И двата реализират цялостна декарбонизация на електроенергийния бранш до 2050 година в България, само че с постигането на друга междинна цел към 2030 година “, добави специалистът.
Алтернативният сюжет е най-щадящият и най-плавният път за реализиране на задачите за декарбонизация. В него цената на електрическата енергия се движи доста гладко за целия интервал и доближава цена под 80 евро за мегават час към края на 2050 година, Лилия Чобанова.
Тя добави, че рецесията в Украйна още веднъж е върнала на напред във времето тематиката за енергийната самостоятелност.
„ Тя би трябвало да върви „ ръка за ръка “ с климатичната резистентност и с ценовата търпимост. България е облагодетелствана от съществуването на локален запас. Лигнитните въглища – те не се въздействат от геополитическите катаклизми или от цените на международните пазари. Поради тази причина съществуващите въглищни централи в България са доста мощно натоварени последните месеци, по този метод обезпечават локалното ползване и способстват за износа към дефицитните прилежащи страни и то на предвидима цена “, сподели Лилия Чобанова .
Декрабонизацията, с изключение на екологичните изгоди, води и до енергийна самостоятелност, защото значително се основава на ВЕИ запаси, които употребяват локален запас. Необходимо е редом създаване на базови и гъвкави мощности – лигнитни, газови и нуклеарни централи , добави Лилия Чобанова.
Подробности можете да чуете в звуковия файл
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ