Давам на студентите си погледа на практикатаКаузата България е била

...
Давам на студентите си погледа на практикатаКаузата България е била
Коментари Харесай

САМО В СТАНДАРТ:Ето наследника на основателя на УНСС

Давам на студентите си погледа на практиката Каузата България е била в сърцето на пра-прадядо ми, създателя на УНСС Стефан Бобчев Всички в моя жанр имат въодушевление към науката и историята, споделя доктор Константин Бобчев
Стефан Бобчев списва вестник, преди да е навършил 10 година

Някогашните интелектуалци са мислели единствено за просперитета на страната

С Пенчо Славейков спорели за Народната библиотека

- Д-р Бобчев, Вие сте правоприемник на Стефан Бобчев, който е патрон на УНСС - човек с неповторима биография. Разкажете малко повече за него - какво не се знае оттатък формалните обстоятелства?
- Това, което не е толкоз известно за него, че той се е занимавал със славянството, имал е концепция за панславянска просвета още преди Освобождението. Подобно на ранните възрожденци като Раковски и той е възприемал концепцията за конфедерация на Балканите, след това и за конфедерация на славяните. Бил е русофил по разбиране и затова е взел участие още във краткотрайното съветско ръководство директно след Руско-турската война както и след това в няколко русофилски държавни управления, което не е загадка. Въпросът е, че заради тези свои политически убеждения той в един миг изпада в недружелюбност и емигрира със фамилията си в Русия. когато свършват средствата, с които са разполагали, били безусловно принудени да живеят на едно таванче и той стартира да се занимава с преводаческа активност, с цел да може да устоя фамилията си. След като се оправя политическата конюнктура, се завръща в България, и още веднъж стартира да се занимава интензивно с политически живот. Тогава се оправдава.
Интересното при него е, че той от доста дребен се занимава и с журналистика. Започва да списва вестник още преди да е навършил 10 години, който издава, по детски, несъмнено. По-късно написа и доста учебници, и вестници, съчетава доста неща в себе си. Освен че написа, че се занимава с преподавателска и социална активност, с политика - т.е. е човек с много всестранна просвета. Наред с политическата и преподавателска активност е и деен правист, издига се до ръководител на Върховния административния съд на Източна Румелия. Бил извънредно почтен човек. Той не е оставил след себе си някакво голямо благосъстояние - всяко нещо, което е печелел, го е давал за облагодетелстването на обществото. Неслучайно, когато Христо и Евлоги Георгиеви учредяват фондация за основаването на Софийския университет, той е включен в инициативния комитет и в листата на хората, които да наблюдават за харченето на средствата, оставени от тях. Те назначават една група от интелектуалци, които имат положително име в обществото и са били известни с това, че не са корумпирани, с цел да могат да надзирават тази сума. Да основат Софийския университет и по-късно да се занимават с неговото ръководство. Стефан Бобчев е един от хората, които поради тези качества е определен да взе участие в групата. Като учител в Софийския университет е един от радетелите и в действителност създател на Свободния университет за политически и икономически науки, който последователно прераства в Икономическия университет и първи негов ректор.
- Доколкото знам, е бил и един от основоположниците на българската юридическа просвета, бил е министър на правораздаването в Източна Румелия.
- Да, по този начин е, само че по това време министрите са се наричали шефове. Като подобен доста е способствал за Съединението сред Източна Румелия и Княжество България. Той се е занимавал с история на правото. Написал е учебници и по славянско право. Както Ви споделих, бил е захласнат от концепцията, че славяните би трябвало да се обединят, доста е общувал с чехи, руснаци. Член на Българската академия на науките той в действителност прокарва първия закон за Българска академия на науките, наред с това той е и дописен член на Югославската академия на науките и Чешката академия на науките и изкуствата, Полското научно сдружение, един от главните радетели за академичното съдействие сред славянските висши учебни заведения. Занимавал се с релативно по-съвременна история на правото, главно с история на славянското и българското право, канонично право. Това е и преподавал.
- Знам, че преди правото е учил медицина в Цариград...
- Точно по този начин. Завършва Военомедицинското учебно заведение в Цариград. Той дълго е живял в Цариград и се е интересувал от тогавашните интелектуалци там - не тъкмо хъшове, само че хората, които още през Възраждането и преди Освобождението са желали посредством просветата и науката да повлияят за това, българският народ да укрепи духа си и идентичността си. Не толкоз с пушките и въстанията, а посредством знанията да намерим своето място. Впоследствие директно след Руско-турската война отпътува за Москва, където приключва и право.
- Познавал се е с Иван Вазов...
- Да, само че по това време интелектуалците в България са били, както споделяме през днешния ден, един файтон хора. Не са били доста и всички са се познавали. Имали са идентични визии, всички са желали най-хубавото за България. Има един следосвобожденски възторг - представете си тези хора, които са си заложили живота и свободата за бъдещето на България. Когато стартират да се занимават по-късно с ръководството на страната, те няма по какъв начин да имат манталитета на сегашните политици. Искали са единствено просперитета на страната. Няма по какъв начин да накараш подобен човек да вземе пет лв., с цел да си направи да вземем за пример ремонта у дома. Други са били и идеалите им, и философията им. Те са в действителност една шепа хора, които са " забъркани " в положителния смисъл на думата във всички позитивни неща от това време.  
С някои са имали разлики - Стефан Бобчев да вземем за пример е имал разлики с Пенчо Славейков. Например на тематика Народната библиотека. Но разликите от това време са били по разногласия, от които да се роди истината, а не някакво противоборство за користни цели. Те за някои неща не са се разбирали, само че в това време за други са си помагали.
- Пазят ли се в фамилията Ви забавни документи от архива на Стефан Бобчев?
- За жал нямаме доста неща от неговото време. Бяха останали доста малко и ние сме дарили главната част от тях на Софийския университет, на УНСС, на градската и Народна библиотека. Първите му бележници, първото детско вестниче, които е писал. Разбира се, те са доста детски с картинки, само че разбирате какво значи човек още на тази възраст да си е мислил за сходни неща.
Ще Ви опиша една преживелица, чута от татко ми, на който я разказал неговият татко и по този начин обратно по фамилна линия. Стефан Бобчев е имал двама братя, когато са били дребни, още на 7-8 години, си играели на бойци. Децата по принцип си играят на бойци с пушки, пистолетчета и по този начин нататък, а те са играели, като се опитвали да възпроизведат борбите на Наполеон. Представяте ли си сега да си играят в парка и да възпроизвеждат борбата при Ватерлоо? Други ползи са имали, от дребни са чели. Просто са от такова интелектуално семейство. Те са от Елена, от чорбаджийски жанр, още техният татко е бил преподавател. В Елена е имало по този начин наречената " даскалоливница " - учебно заведение за учители.
- А по какъв път потеглят наследниците на Стефан Бобчев?
- На мен дядо ми беше професор по архитектура и археология в настоящия УАСГ. Учил е в Германия и се е върнал у нас, като проектант е проектирал публични здания, църкви. Беше професор по история на архитектурата, труженик за старините на София, очевидно всички в рода имат някакво въодушевление по науката и историята. Нямаше някой да е бил да вземем за пример търговец, постоянно ги е увличала науката и образованието, даскалъка, университета. Братът на дядо ми бе професор по стопанска система отново в УНСС. Занимаваше се с вяра и просвета, както и с връзката сред тях, писал е доста учебници по тази тематика.
- Вие сте икономист и учител в същия университет, който е учреден от пра-прадядо Ви.
- Аз съм първо правист по обучение, имам магистратура по право с три специалности, направих специализации в чужбина отново по право. След това обаче животът ме откъсна от правото и ме насочи към вложенията в недвижими парцели, финансите, строителство. И оттова, дали тъй като дядо ми беше проектант, а родителите ми - инженери, животът ми се разви по различен метод. И видях, че в УНСС има тази доста забавна катедра по Недвижима благосъстоятелност. Тъй като тази тематика доста от дълго време ме вълнува, в символ на прочут тип последователност взех решение, че мога да напиша една дисертация и да се занимавам с нещо, което въпреки и леко настрана от специалността ми, в действителност е забавно и мисля, че мога да допринеса с нещо. За разлика от предците ми, които са се занимавали с просвета поради самата просвета, аз се занимавам с бизнес, само че виждам в него нещо, с което мога да допринеса на студентите си с неща, които не ги написа в учебниците. Когато аз съм бил студент, постоянно съм страдал от това, че с изключение на учебника, няма кой да ми каже по какъв начин се случват нещата на процедура. Това ме кара да се занимавам с преподаване - в случай че мога да им покажа на студентите погледа на процедура, научните неща, и да видя най-малко част от тях да гледат със светнали очи, това ме радва.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР