30 години Национален литературен салон Старинният файтон
Датата е 23 март 1995 година В дома на Дядото, в къщата музей " Димитър Благоев " в София, Велин Георгиев показва " Птичка Божия ", втората си лирическа книга след Промяната. И богатствата новина полетяла в навечерието на Благовещение: " Чудо на чудесата в годините на разгром над българската литература и просвета, във времената на огромното обществено-политическо блуждаене и разгар! Роди се книжовен салон! Слава във висините на нашата нематериалност! И във всичко, захванато от него нататък, богатства удача! "
* * *
Самият основател на Салона тогава бе на 61 години. Един от същинските дисиденти преди 1989-а, който в никакъв случай след Промяната не злоупотреби с този факт. Напротив! Тъкмо когато мнозина чакаха да се развихри като подобен, той през 1990-а стана член на Българска социалистическа партия, до момента в който предходните му гонители се разбягваха от нея. " Цели десетилетия бях в зоната на здрача - споделя в изявление от 2012 година. - И защото десетилетия не ми беше дадена думата, както прилича, след оня хребет на промяна на една система с друга, взех решение да си дам думата самичък. И започнах да представям книги на модерни създатели. Започнах с моята " Птичка Божия ", да не злепоставя някой различен. Получи се. Валери Петров седеше на първия ред. А на 100 и петдесетото издание на Салона се хвана за главата: по какъв начин е допустимо да се създадат толкоз доста министър председатели на новоизлезли книги. "
* * *
Новооткритият книжовен салон пристигна с името си: " Старинният файтон " или Файтона, както галено започнахме с времето да го назоваваме. Велин Георгиев го назова по този начин, с цел да издигне мост от предишното към бъдното, тъй като в къщата музей към момента е разполагаем файтонът на Дядото. А и самата къща е попила аромата на предишното в стените си, във въздуха, в черчеветата и стълбите. Духът на тогавашното витае из стаите и основава неповторимата атмосфера на Салона. Зад рамото ти като че са се стаили сенките на Димитър Благоев и Георги Бакалов, живели тук, и след момент като че ли ще се материализират из въздуха, а гласовете на Христо Смирненски и другарите му, поети и художници, идвали тук и споделяли пред огромните своите нови произведения, аха-аха - ще зазвучат още веднъж, съзвучно с гласовете на новите, днешните генерации създатели.
" Още първоначално разбрах - споделя по-късно Велин Георгиев, - че салонът е нравствен оазис, щом на рождения ден на Ефрем Каранфилов сътворих такава топла и задушевна атмосфера, че ученият не съумя да сдържи сълзите си... Друго сходно нещо се случи в Дядовата къща отново на рожден ден, този път на огромния Александър Геров. След моето слово бе рециталът на артиста Георги Геров, брат на поета. Публиката бе напряко зашеметена от спектакъла. Поетът Сашо Геров изпуши цяла кутия цигари, до момента в който седеше като господ на сцената. "
* * *
Представените в новооткрития Литературен салон " Старинният файтон " създатели по никакъв начин не бяха малко... Акад. Ефрем Каранфилов, Николай Хайтов, Иван Динков, Иван Пауновски, Анжел Вагенщайн, Яко Молхов, Валери Петров, Слав Хр. Караславов, Петър Караангов, Евтим Евтимов, Георги Братанов, Иван Спасов, Владимир Голев, Димитър Светлин, проф. Стоян Каролев, Богомил Нонев, Божидар Божилов, Георги Струмски, Николай Парушев, Владимир Свинтила, Никола Инджов, Наташа Манолова, Евстати Бурнаски, Стефан Поптонев, Федя Яков, Коста Андреев, Петко Тотев, Григор Чернев... Постепенно обсегът на представяните създатели се разширяваше - с имената на десетки и десетки даровити създатели от столицата и страната. Така след някоя и друга година Салонът с право завоюва името си Национален. През 2018-а Велин Георгиев, който си водеше сметки за вечерите непрестанно, бе преброил над 1150 срещи във Файтона, през днешния ден са доста повече.
В организирането на деянията Велин Георгиев имаше и други помощници, които директно и действително го подкрепяха - неустоимият Стефан Данаилов и шефът на къщата музей " Димитър Благоев " по това време Руси Русев. По-късно му помагаха по всякакъв начин Емил Бехар и Стефка Савова. Тъй и до през днешния ден. А какъв брой надарени артисти, художници и музиканти се включиха в активността му... Актьорите: Луна Давидова, Сава Хашъмов, Асен Кисимов, Димитър Вачев и Димитър Герасимов, Иван Налбантов, Ана Ивкова, Богдана Вульпе, Вели Чаушев... Художниците: Георги Павлов - Павлето, Евгений Босяцки, Тодор Цонев... Участвали са и вземат участие във вечерите му композиторът и артист Бенедикт Молхов, пианистките проф. Снежана Барова и проф. Благовеста Константинова, флейтистите проф. Венцеслав Киндалов и Майя Сергиева-Богданова, виртуозът цигулар Йосиф Радионов... Искаше ми се по едно време да създадем разнолико общество от писатели, артисти, музиканти, художници и фенове. Неформално. И го създадохме - Общество " Приятели на Файтона ". И до през днешния ден съществува. С филиали на земята - и на небето, несъмнено.
* * *
Файтонът, този самобитен оазис на литературния живот в центъра на София, не изчезна през годините, сходно на множеството литературни салони, сдружения, обединявания, които се показваха и угасваха като светулки през някой и различен културен сезон. Съхрани се до през днешния ден, макар суховеите, гръмотевичните стихии, всяческите обществени катаклизми и впрочем ураганни безпътици. Дори откакто основателят му си отиде от света, той продължава да трополи по софийските калдъръми, лавирайки смело сред всевъзможните литературни и социално-политически сцили и харибди. Напук на разните маломерни човечета и впрочем нищожества, неспособни да съпреживеят непозната наслада, креативна удача, успех.
Но да оставим злобните на злобата им. Защото Националният книжовен салон " Старинният файтон " на 23 март навърши 30 години от основаването си. И е време за празник. /> * * * /> Велин Георгиев се отнасяше с безгранично възприятие за отговорност към Салона. И непрестанно работеше, твореше, оставяше паметни знаци за своя Файтон. Така се появиха на бял свят сборниците му: " Файтонът с пегасите " (2000), " Небесна каляска " (2007), " Файтонът и неговите пеещи щурци " (2009), " Файтонът - това друго нещо " (2012) и " Пълнолетие " (2013), формирани от неговите " лирикокритически " есета, с които той - всъщност - започваше всяка от вечерите във Файтона. В последните си белетристични книги - " Вкусът на болката " (2016), " Живак от строшен термометър " (2017), " Аз не съм до тука " (2018) и " Само това " (2018) той вгради историята на Файтона, както го бе вградил в личния си живот.
След 18 години неуморна работа на капрата Велин Георгиев изповядва: " Тези дни споделих на Снежана, че за осемнадесет години съм стар на капрата. А тя се усмихна и сподели: Не е правилно, ти там израсна... ". Снежана Пейчева беше неговата брачна половинка, неговата съпътница във Файтона. Дойде и признанието за апостолската му активност. На 21 ноември 2013 година, точно на осемдесетия му рожден ден (в зала 7 на НДК) Анжел Вагенщайн го назова " Главният колар на републиката ".
* * *
Аз също израснах във Файтона. През октомври 1995 година там показах първата си книга " И не сподели никой за какво ", а през 1996-а и втората - " Детство ". И от този момент не просто съвсем всяка моя книга минаваше оттова, само че и всеки понеделник душата ми ме тласкаше натам за следващата среща с добър публицист, с положителни слушатели, с превъзходни другари. Ние растяхме с Файтона, само че и той растеше с нас. Не знам по какъв начин иначе да го кажа.
Преди петнадесет години Велин Георгиев ме предложения да повеждам един път в месеца и аз вечер във Файтона. И от 29 март 2010 година, когато водих първа вечер във Файтона, бяхме с Велин 10 години един до различен на капрата. През пролетта на 2019-а ме уточни за собствен правоприемник. И отлетя - като оракул Илия - с " небесната каляска ", която самичък бе основал. Безсмъртен.
* * *
Тридесет години от първата " птичка Божия ". А като че ли през вчерашния ден. И хиляди " птички Божии " - от този момент до през днешния ден. Файтонът трополи по софийските калдъръми, без да стопира. Едно неповторимо събитие в българския книжовен живот на новото време. Няма книжовен салон с такава чудна история. И в днешното, и в тогавашните, и във всичките български времена.
Да пребъде!
На многая лета!
* * *
Самият основател на Салона тогава бе на 61 години. Един от същинските дисиденти преди 1989-а, който в никакъв случай след Промяната не злоупотреби с този факт. Напротив! Тъкмо когато мнозина чакаха да се развихри като подобен, той през 1990-а стана член на Българска социалистическа партия, до момента в който предходните му гонители се разбягваха от нея. " Цели десетилетия бях в зоната на здрача - споделя в изявление от 2012 година. - И защото десетилетия не ми беше дадена думата, както прилича, след оня хребет на промяна на една система с друга, взех решение да си дам думата самичък. И започнах да представям книги на модерни създатели. Започнах с моята " Птичка Божия ", да не злепоставя някой различен. Получи се. Валери Петров седеше на първия ред. А на 100 и петдесетото издание на Салона се хвана за главата: по какъв начин е допустимо да се създадат толкоз доста министър председатели на новоизлезли книги. "
* * *
Новооткритият книжовен салон пристигна с името си: " Старинният файтон " или Файтона, както галено започнахме с времето да го назоваваме. Велин Георгиев го назова по този начин, с цел да издигне мост от предишното към бъдното, тъй като в къщата музей към момента е разполагаем файтонът на Дядото. А и самата къща е попила аромата на предишното в стените си, във въздуха, в черчеветата и стълбите. Духът на тогавашното витае из стаите и основава неповторимата атмосфера на Салона. Зад рамото ти като че са се стаили сенките на Димитър Благоев и Георги Бакалов, живели тук, и след момент като че ли ще се материализират из въздуха, а гласовете на Христо Смирненски и другарите му, поети и художници, идвали тук и споделяли пред огромните своите нови произведения, аха-аха - ще зазвучат още веднъж, съзвучно с гласовете на новите, днешните генерации създатели.
" Още първоначално разбрах - споделя по-късно Велин Георгиев, - че салонът е нравствен оазис, щом на рождения ден на Ефрем Каранфилов сътворих такава топла и задушевна атмосфера, че ученият не съумя да сдържи сълзите си... Друго сходно нещо се случи в Дядовата къща отново на рожден ден, този път на огромния Александър Геров. След моето слово бе рециталът на артиста Георги Геров, брат на поета. Публиката бе напряко зашеметена от спектакъла. Поетът Сашо Геров изпуши цяла кутия цигари, до момента в който седеше като господ на сцената. "
* * *
Представените в новооткрития Литературен салон " Старинният файтон " създатели по никакъв начин не бяха малко... Акад. Ефрем Каранфилов, Николай Хайтов, Иван Динков, Иван Пауновски, Анжел Вагенщайн, Яко Молхов, Валери Петров, Слав Хр. Караславов, Петър Караангов, Евтим Евтимов, Георги Братанов, Иван Спасов, Владимир Голев, Димитър Светлин, проф. Стоян Каролев, Богомил Нонев, Божидар Божилов, Георги Струмски, Николай Парушев, Владимир Свинтила, Никола Инджов, Наташа Манолова, Евстати Бурнаски, Стефан Поптонев, Федя Яков, Коста Андреев, Петко Тотев, Григор Чернев... Постепенно обсегът на представяните създатели се разширяваше - с имената на десетки и десетки даровити създатели от столицата и страната. Така след някоя и друга година Салонът с право завоюва името си Национален. През 2018-а Велин Георгиев, който си водеше сметки за вечерите непрестанно, бе преброил над 1150 срещи във Файтона, през днешния ден са доста повече.
В организирането на деянията Велин Георгиев имаше и други помощници, които директно и действително го подкрепяха - неустоимият Стефан Данаилов и шефът на къщата музей " Димитър Благоев " по това време Руси Русев. По-късно му помагаха по всякакъв начин Емил Бехар и Стефка Савова. Тъй и до през днешния ден. А какъв брой надарени артисти, художници и музиканти се включиха в активността му... Актьорите: Луна Давидова, Сава Хашъмов, Асен Кисимов, Димитър Вачев и Димитър Герасимов, Иван Налбантов, Ана Ивкова, Богдана Вульпе, Вели Чаушев... Художниците: Георги Павлов - Павлето, Евгений Босяцки, Тодор Цонев... Участвали са и вземат участие във вечерите му композиторът и артист Бенедикт Молхов, пианистките проф. Снежана Барова и проф. Благовеста Константинова, флейтистите проф. Венцеслав Киндалов и Майя Сергиева-Богданова, виртуозът цигулар Йосиф Радионов... Искаше ми се по едно време да създадем разнолико общество от писатели, артисти, музиканти, художници и фенове. Неформално. И го създадохме - Общество " Приятели на Файтона ". И до през днешния ден съществува. С филиали на земята - и на небето, несъмнено.
* * *
Файтонът, този самобитен оазис на литературния живот в центъра на София, не изчезна през годините, сходно на множеството литературни салони, сдружения, обединявания, които се показваха и угасваха като светулки през някой и различен културен сезон. Съхрани се до през днешния ден, макар суховеите, гръмотевичните стихии, всяческите обществени катаклизми и впрочем ураганни безпътици. Дори откакто основателят му си отиде от света, той продължава да трополи по софийските калдъръми, лавирайки смело сред всевъзможните литературни и социално-политически сцили и харибди. Напук на разните маломерни човечета и впрочем нищожества, неспособни да съпреживеят непозната наслада, креативна удача, успех.
Но да оставим злобните на злобата им. Защото Националният книжовен салон " Старинният файтон " на 23 март навърши 30 години от основаването си. И е време за празник. /> * * * /> Велин Георгиев се отнасяше с безгранично възприятие за отговорност към Салона. И непрестанно работеше, твореше, оставяше паметни знаци за своя Файтон. Така се появиха на бял свят сборниците му: " Файтонът с пегасите " (2000), " Небесна каляска " (2007), " Файтонът и неговите пеещи щурци " (2009), " Файтонът - това друго нещо " (2012) и " Пълнолетие " (2013), формирани от неговите " лирикокритически " есета, с които той - всъщност - започваше всяка от вечерите във Файтона. В последните си белетристични книги - " Вкусът на болката " (2016), " Живак от строшен термометър " (2017), " Аз не съм до тука " (2018) и " Само това " (2018) той вгради историята на Файтона, както го бе вградил в личния си живот.
След 18 години неуморна работа на капрата Велин Георгиев изповядва: " Тези дни споделих на Снежана, че за осемнадесет години съм стар на капрата. А тя се усмихна и сподели: Не е правилно, ти там израсна... ". Снежана Пейчева беше неговата брачна половинка, неговата съпътница във Файтона. Дойде и признанието за апостолската му активност. На 21 ноември 2013 година, точно на осемдесетия му рожден ден (в зала 7 на НДК) Анжел Вагенщайн го назова " Главният колар на републиката ".
* * *
Аз също израснах във Файтона. През октомври 1995 година там показах първата си книга " И не сподели никой за какво ", а през 1996-а и втората - " Детство ". И от този момент не просто съвсем всяка моя книга минаваше оттова, само че и всеки понеделник душата ми ме тласкаше натам за следващата среща с добър публицист, с положителни слушатели, с превъзходни другари. Ние растяхме с Файтона, само че и той растеше с нас. Не знам по какъв начин иначе да го кажа.
Преди петнадесет години Велин Георгиев ме предложения да повеждам един път в месеца и аз вечер във Файтона. И от 29 март 2010 година, когато водих първа вечер във Файтона, бяхме с Велин 10 години един до различен на капрата. През пролетта на 2019-а ме уточни за собствен правоприемник. И отлетя - като оракул Илия - с " небесната каляска ", която самичък бе основал. Безсмъртен.
* * *
Тридесет години от първата " птичка Божия ". А като че ли през вчерашния ден. И хиляди " птички Божии " - от този момент до през днешния ден. Файтонът трополи по софийските калдъръми, без да стопира. Едно неповторимо събитие в българския книжовен живот на новото време. Няма книжовен салон с такава чудна история. И в днешното, и в тогавашните, и във всичките български времена.
Да пребъде!
На многая лета!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ