На 23-ти август се почита паметта на жертвите на тоталитарните режими
Датата 23-ти август е Ден запаметнажертвите на тоталитарните режими на 20-ти век. Официалното название у нас е Ден наизуст за закононарушенията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за удостояване паметта на жертвите им. Решението бе взето на 27 ноември 2009 година от 41-то Народното събрание по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев.
За първи път предлагането датата 23-ти август да се празнува като „ Ден на жертвите на сталинизма и нацизма ” е направено през юни 2008 година на конференцията в Прага под надпис „ Европейската съвест и комунизмът ”, където е призната и придобилата популярност в цяла Европа Пражка декларация.
Документът, подписан от президента Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически пандизчии, учени, писатели и дисиденти, приканва за интернационално наказание освен на нацистките закононарушения, само че и закононарушенията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август -денят на подписването насъглашението сред Хитлер и Сталин, да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
Три месеца по-късно - през септември 2008 година Европейският парламент приема своя декларация с рекомендация към страните членки на Европейски Съюз за оповестяване на Ден за възпоминание на жертвите на закононарушенията на сталинизма и нацизма. Различните парламенти одобряват разнообразни наименования за деня наизуст, само че смисълът е еднакъв.
На 23 август 1939 година външните министри на сталинския Съюз на съветските социалистически републики (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за съдействие сред двете тоталитарни страни с три секретни протокола, с които дефинират сферите на въздействие, отнасящи се до Полша и прибалтийските страни.
Според книгата на Виктор Суворов, „ Ледоразбивачът ” Съюз на съветските социалистически републики по-късно в несъгласие с пакта Рибентроп-Молотов уголемява нашествието си на север и това е една от аргументите за настъпилия разтърсващ света конфликт сред националсоциализма на Хитлер и болшевизма (комунизма) на Сталин, който докара до милиони човешки жертви и хиляди безследно изчезнали и тероризирани както по време на Втората международна война, по този начин и в откритите комунистическия режими в Източна и Централна Европа.
Двата тоталитарни режима - нацисткият и комунистическиятсе разграничават на първо място по идеологическата си аргументация, не и по инструментариума си: при комунизма битката е против класовия зложелател „ за победа на прогресивната класа ”, при националсоциализма е против националния зложелател „ за реванш на унизената нация ”.
От спецификата на идеологията произтича и практиката на режимите - при комунизма битката е всекидневна и братоубийствена, тъй като оповестената за вражеска класа (класовият враг) е от същата народност. При националсоциализма (нацизма) врагът е външен - зложелател на нацията, и реваншът се реализира на първо място посредством война. Затова в спокойно време в комунистическите режими жертвите на терора са повече, в сравнение с при националсоциализма и фашизма, споделят историците.
Само в първите седмици след 9 септември 1944 година в България жертвите на терора са между16 000 и 20 000- тези данни изнесе президентът Желю Желев на 1 февруари 2011 година по време на отбелязване годишнината от смъртните присъди на така наречен Народен съд.
През 2008 година немското списание „ Билд ” разгласява материал под заглавие „ Палачите на 20 в. ”, напомни тогава Желев. Първото място в злокобната ранглиста е на Мао Дзедун - избити от него 50 млн. китайци. Второто място е на Сталин - избити 40 млн., третото е на Хитлер - 20 млн. души, от които 6 млн. евреи. Четвърто място е на Чан Кайшъ с 10 млн. На пето място е титулуваният за водач на международния пролетариат Ленин с 4,5 млн. избити.
Класацията приключва Пол Пот, който провежда всеобщи избивания на 2,5 млн. души в дребната 5-милионна Камбоджа, като интелигенцията е избита до крайник.
За първи път предлагането датата 23-ти август да се празнува като „ Ден на жертвите на сталинизма и нацизма ” е направено през юни 2008 година на конференцията в Прага под надпис „ Европейската съвест и комунизмът ”, където е призната и придобилата популярност в цяла Европа Пражка декларация.
Документът, подписан от президента Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически пандизчии, учени, писатели и дисиденти, приканва за интернационално наказание освен на нацистките закононарушения, само че и закононарушенията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август -денят на подписването насъглашението сред Хитлер и Сталин, да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
Три месеца по-късно - през септември 2008 година Европейският парламент приема своя декларация с рекомендация към страните членки на Европейски Съюз за оповестяване на Ден за възпоминание на жертвите на закононарушенията на сталинизма и нацизма. Различните парламенти одобряват разнообразни наименования за деня наизуст, само че смисълът е еднакъв.
На 23 август 1939 година външните министри на сталинския Съюз на съветските социалистически републики (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за съдействие сред двете тоталитарни страни с три секретни протокола, с които дефинират сферите на въздействие, отнасящи се до Полша и прибалтийските страни.
Според книгата на Виктор Суворов, „ Ледоразбивачът ” Съюз на съветските социалистически републики по-късно в несъгласие с пакта Рибентроп-Молотов уголемява нашествието си на север и това е една от аргументите за настъпилия разтърсващ света конфликт сред националсоциализма на Хитлер и болшевизма (комунизма) на Сталин, който докара до милиони човешки жертви и хиляди безследно изчезнали и тероризирани както по време на Втората международна война, по този начин и в откритите комунистическия режими в Източна и Централна Европа.
Двата тоталитарни режима - нацисткият и комунистическиятсе разграничават на първо място по идеологическата си аргументация, не и по инструментариума си: при комунизма битката е против класовия зложелател „ за победа на прогресивната класа ”, при националсоциализма е против националния зложелател „ за реванш на унизената нация ”.
От спецификата на идеологията произтича и практиката на режимите - при комунизма битката е всекидневна и братоубийствена, тъй като оповестената за вражеска класа (класовият враг) е от същата народност. При националсоциализма (нацизма) врагът е външен - зложелател на нацията, и реваншът се реализира на първо място посредством война. Затова в спокойно време в комунистическите режими жертвите на терора са повече, в сравнение с при националсоциализма и фашизма, споделят историците.
Само в първите седмици след 9 септември 1944 година в България жертвите на терора са между16 000 и 20 000- тези данни изнесе президентът Желю Желев на 1 февруари 2011 година по време на отбелязване годишнината от смъртните присъди на така наречен Народен съд.
През 2008 година немското списание „ Билд ” разгласява материал под заглавие „ Палачите на 20 в. ”, напомни тогава Желев. Първото място в злокобната ранглиста е на Мао Дзедун - избити от него 50 млн. китайци. Второто място е на Сталин - избити 40 млн., третото е на Хитлер - 20 млн. души, от които 6 млн. евреи. Четвърто място е на Чан Кайшъ с 10 млн. На пето място е титулуваният за водач на международния пролетариат Ленин с 4,5 млн. избити.
Класацията приключва Пол Пот, който провежда всеобщи избивания на 2,5 млн. души в дребната 5-милионна Камбоджа, като интелигенцията е избита до крайник.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ