Победихме Франция, защото бяхме семейство
Датата 17 ноември 1993 г ще остане вечно със златни букви в историята на българския футбол. На този ден в Париж на стадион " Парк де Пренс " националите ни по футбол побеждават инфарктно Франция с 2:1 и се класират за международното състезание в Съединени американски щати 94, където след това стават четвърти в света. " Стандарт " беседва с емблематичната фигура в българския футбол Валентин Михов, който тогава е президент на БФС.
- Господин Михов, какво остана прикрито от хората през годините за 17 ноември 1993 г?
- Хубавото е, че тогава бяхме без маски (смее се) и всичко се говореше в очите. Не се знае че огромните футболисти, които имахме тогава не се долюбваха доста. Влизаха ли на терена обаче забравяха всичко. Ние имам поради Димитър Пенев, управлението и аз не се правехме на шефове. Бяхме една фамилия, другари, които си споделяхме. Навсякъде бяхме дружно с момчетата. Нищо неприятно не сме правили. Ходихме в най-хубавия клуб на " Бийтълс ". Разрешамах им по едно малко ии чаша вино. Близостта, откровенноста и забравянето на междуособиците докара до триумфа в Париж.
- Помогна ли и това, че ги заведохте на дълъг лагер в Германия преди този мач, а и че към момента нямаше интернет и обществени мрежи?
- Този лагер може би беше най-хубавия ход тогава. Някой даде концепцията и аз я поддържах. Христо Йосифов, Бог да го елементарни откри една доста хубава база до Франкфурт. Напрежението преди този мач беше ужасно. Този лагер оказа помощ малко да не мислят за мача. Просто да разхлабен. Там играехме футбол на дребни малки врати. Аз също участвах. Петър Василев от Българска национална телевизия също се включваше и както играехме разясняваше. Получи се огромен кодош. Всички бяха с усмивки. Поканих там на посетители моя огромен другар Гюнтер Нетцер. Важното бе, че никой не приказва за мача. Ситуацията бе, че все едно на следващия ден имаме контрола. Чак в деня преди мача всеки към този момент беше позамислен. Тръгнахме за Париж и от там нататък всичко се знае. Това предразполагане се оказа решаващо за триумфа. Искахме и да ги отървем от милионите въпроси преди мача в България.
- Толкова ли бяхте сигурен вие персонално в триумфа против Франция, че заведохте на " Парк де Пренс " цялостен аероплан с публицисти и ВИП посетители?
- Каних доста хора. Бяха 67, в случай че не се неистина. В самолета бяха все хора помагащи на футбола и публицисти. Вкрайна сметка обаче не се охарчихме доста, тъй като Христо Йосифов откри тогава пробив сред френската федерация и туроператорската компания, която ги обслужва. Оказа се, че те са в спор. Йосифов употребява това и платихме за хотела във Версай 3 пъти по-малко от действителната сума. Това ни даде опция да поканим повече хора. А и моя оптимизъм беше стигнал до високи честоти. Казвах им - Идвайте да видите успеха и по какъв начин ще се класираме. Хората тогава ме гледаха учудено (смее се). Шефът на френската федерация тогава ни предложения на формален обяд преди мача. Ние бяхме единствените от нашата квалификационна група на които оказваха сходна чест. Явно бяха сигурни, че са се класирали за международното и желаеха да почерпят авансово. Та тогава френският футболен президент ни попита толкоз ли сме богати, че да спим във Версай. Ицо Стоичков няма да не помни какво му отговори: Ние освен, че имаме опция да спим във Версай, ами аз пред президента Михов ви поканвам вас и целия ваш ръб да дойдете да ни гледате в Съединени американски щати на международното на наша прехрана ". На този обяд не си взех сбогом, а споделих, че ще се върнем като спечелили. За това и бях резервирал за след мача 8 блок маси. Най-интересното е, че на сутринта след мача някогашния президент на френската федерация гледал мача по телевията до 85-ата минута и на идващия ден отишъл в централата с голяма бутилка шампанско да се черпи за класирането за международното в Съединени американски щати. След този мач към този момент бях в оставка, само че бях направил тактика с доста компании, които вършат сувенири на всеки мач, където играем да имаме български сувенири. Това до този миг липсваше. Вкрайна сметка в Съединени американски щати и без рекламни материали станаха четвърти в света и свършиха работа.
- От 2004-а година България не е играла на огромен футболен конгрес. До по кое време ще продължава този спад?
- Ще се върна малко обратно. Ние забравихме какво е просташки и учебен футбол. Едно време имаше огромни области, които създават футболисти, а с цел да има произвеждане, би трябвало да има производители. Тези производители би трябвало да минат една школа, а някои си бяха и естествено надареди да търсят и откриват най-хубавите. Те работеха върху това с изключение на да научат на футбол децата, да основат в тях индивида и да го възпитат. Сега такива треньори няма. Това за мен е разковничето. За да имаме мощно потомство би трябвало да стартираме да сътворяваме треньорски фрагменти. Там къдете се е произвеждало би трябвало да се обучат фрагменти и до година две може да се случат нещата. Не да събираме от 300-400 деца такси, а да се отнасяме към всеки един гений, както преди време. Навремето, когато едно дете не можеше да рита с левия крайник, след подготовка треньора оставаше с него и работеше. Имаше специфичност. Както Ицо Стоичков си знае треньорите, които са го създали и си имаше обичан треньор. Сега доста малко имат обичан треньор. Вероятно и от родителите идва огромната смяна. Всеки търси във своето дете бъдещия Стоичков, Сираков или Бербатов. И от там потеглят едни взаимовръзки с треньорите, и не постоянно играят най-хубавите при юношите. От там потеглят нещата. Там са изкривени, с цел да имаме нов стадий за 94-а.
- А пазаруването на чужденци на " кг " не пречили на развиването на футбола ни?
-Това си е тактика на клубовете. Те търсят да вземат подготвен артикул, а ние приказваме за наш артикул. Аз не преставам да си обичам " Произведено в България " (смее се), както и треньори, по този начин и футболисти. Най-големите ни триумфи са пристигнали от български футболисти и треньори. Тогава и първенствоно ни е било равностойно и с огромна конкуренция. Единственият непознат треньор, който е постигнал триумф, доколкото си припомням е Рудолф Витлачил. За мен верния път е да се обърнем към българското, както прави един Венци Стефанов. Няма метод това да не даде плод. Ние с него сме работили дружно 3-4 месеца, когато Славия завоюва купата и купата. България ражда гении. Просто би трябвало да ги търсим и да ги развиваме. Сигурен съм, че ще пристигна скоро времето, когато още веднъж ще имаме мощен народен тим с огромни имена, които да ги търсят огромни тимове.
- Какъв вид човек би трябвало да застане отпред на българския футбол?
- Това е доста релативно, тъй като от време на време има хора без висше обучение, а са естествено интелигентни. Природата от време на време дава нещо, а взема друго. За мен първо би трябвало да има управленческа тактика в БФС. Управлението на един развой, без значение дали е във футболния съюз, би трябвало да се прави въз основата на една тактика. Била тя за 3 или 5 години. За нея към този момент би трябвало да наместиш хората в тези направление, които да ги управляват. Да ги овластиш и да са самостоятелни. Да им платиш добра заплата, само че и да изискваш от тях. На втората година, като няма резултати го махаш. Трябва да се желае резултат, тъй като никой не приказва, че Боби Михайлов направи една доста добра основа. Говоря за база, за връзка с Европа. Ние за първи път имаме такова европейско лоби с толкоз хора в комисиите. Българите сме такива хора, че бързо забравяме. Аз съм го изпитал на собствен тил. За мен Боби бе съзнателно свален с тези провокации. Мисля, че има заиграване. Ще забележим от къде идва, когато пристигна конгреса. За мен президентът на БФС би трябвало да е управленец, който да схваща от това което желае да направи. Той ще си откри реализатори, които да схващат от футбол, в случай че не е футболен човек.
- След ВИП брат влязохте и в Маскирания артист. Кое е идващото президвикателство пред Валентин Михов?
- Няма такова. Един живот не продължава толкоз доста дълго. Може би мен ме канят в тези излъчвания да подвигна междинната възраст, тъй като другите бяха млади участници. Просто желаеха да има един по-белокос човек, който да основава баланс. Млади, млади, само че би трябвало да чуят и някой по-мъдра приказка. Било то от най-възрастния участник или от Бухала (смее се). Казвам го на смешка, само че има и логичност в това, тъй като аз съм човек колективист. С всичките си косури, аз на всички места съм бил положителен. За мен присъединяване в тези излъчвания беше наслаждение, а също по този начин открих и доста нови другари. И с Ути, и с Лара, с Торнев, с Христо Живков, с Рени станахме доста огромни другари. С Емануела се пробваха да ни скарат, само че се видя, че търсеха под вола теле. Не съумяха някои хора да реализират това, което целяха. В прелестни връзки съм с всички.
- Сега е съвременно човек да споделя, къде е бил преди 30 години на 10 ноември. Вие къде бяхте?
- В Младост. От 40 години съм в този квартал. Тогава дори гледах този пленум по малкия екран на който другаря Живков беше като в транс. Скоро отново го гледах. Все едно те беше той. Аз като човек живял преди 89-а и по-късно мога да кажа доста неща. И в двата строя има доста позитивни неща. Много хора приказват, че Живков не е главния провинен за източването на парите. Аз не съм бил в кухнята и за това не мога да приказвам. Важното е, че имаше доста позитивни неща и трябваше да се оставят, а други да се отстранят и да създадат другото, което го виждат демократите. Сравнявайки и двете неща едва ли има човек, който да направи баланс или равносметка, кое е по-добро. Аз не желая да ги съпоставям и да пребивавам в предишното. До 10-и ноември всички бяхме еднообразно небогати. Получавахме едни заплати. 10-и ноември ме завари като шеф отдел в Кореком. Мойта заплата беше 210 лв., а в края на годината взимахме и награди, които ги чакахме с ококорени очи (смее се). Имахме и фамилни карти за отмора през лятото за море. Имаше придобивки. С тези пари тогава не можеше да си купиш кола или жилище, само че ми стигаха да пребивавам обикновено. Сега може би това има внезапна поляризация. Има доста богати, по средата няма нищо и има доста небогати. Навремето парите бяха по-скъпи. Не приказвам за инфлация, а за това, че с парите тогава можеше да купиш доста повече неща и придобивки. Сега към този момент има икономисти, има министър на финансите и хора, които те би трябвало да обесняват, а не аз. Сега съм благополучен, че ги има тези автомагистрали. Нашият министър ръководител го прави и то мисля, че добре. Не съм от тези, които се прекланят или четкат или се подмазват. Имам обаче една забележка, че тези когато се вършат тези автомагистрали би трябвало да има надзор. Кой ги прави и с какво качество. Тук имам малко подозрение дали всичко е тъкмо в дренажа, дали тъкмо се поставя, тъй като съм бил очевидец в Германия, по какъв начин се прави автомагистрала. Да не издребняваме обаче. Важното е, че въпреки всичко ги има, макар, че бургаската автомагистрала към този момент стана за главен ремонт. Във футбола се направиха положителни неща. Ето от няколко години министър председателят направи връзката с министър Кралев и за първи път в историята има взаимодествие сред страната и футболния съюз. Дадоха се пари за детско-юношески школи, за създаване на бази. Така би трябвало да бъде. Така е в целия свят. Това са хубави неща.
- Господин Михов, какво остана прикрито от хората през годините за 17 ноември 1993 г?
- Хубавото е, че тогава бяхме без маски (смее се) и всичко се говореше в очите. Не се знае че огромните футболисти, които имахме тогава не се долюбваха доста. Влизаха ли на терена обаче забравяха всичко. Ние имам поради Димитър Пенев, управлението и аз не се правехме на шефове. Бяхме една фамилия, другари, които си споделяхме. Навсякъде бяхме дружно с момчетата. Нищо неприятно не сме правили. Ходихме в най-хубавия клуб на " Бийтълс ". Разрешамах им по едно малко ии чаша вино. Близостта, откровенноста и забравянето на междуособиците докара до триумфа в Париж.
- Помогна ли и това, че ги заведохте на дълъг лагер в Германия преди този мач, а и че към момента нямаше интернет и обществени мрежи?
- Този лагер може би беше най-хубавия ход тогава. Някой даде концепцията и аз я поддържах. Христо Йосифов, Бог да го елементарни откри една доста хубава база до Франкфурт. Напрежението преди този мач беше ужасно. Този лагер оказа помощ малко да не мислят за мача. Просто да разхлабен. Там играехме футбол на дребни малки врати. Аз също участвах. Петър Василев от Българска национална телевизия също се включваше и както играехме разясняваше. Получи се огромен кодош. Всички бяха с усмивки. Поканих там на посетители моя огромен другар Гюнтер Нетцер. Важното бе, че никой не приказва за мача. Ситуацията бе, че все едно на следващия ден имаме контрола. Чак в деня преди мача всеки към този момент беше позамислен. Тръгнахме за Париж и от там нататък всичко се знае. Това предразполагане се оказа решаващо за триумфа. Искахме и да ги отървем от милионите въпроси преди мача в България.
- Толкова ли бяхте сигурен вие персонално в триумфа против Франция, че заведохте на " Парк де Пренс " цялостен аероплан с публицисти и ВИП посетители?
- Каних доста хора. Бяха 67, в случай че не се неистина. В самолета бяха все хора помагащи на футбола и публицисти. Вкрайна сметка обаче не се охарчихме доста, тъй като Христо Йосифов откри тогава пробив сред френската федерация и туроператорската компания, която ги обслужва. Оказа се, че те са в спор. Йосифов употребява това и платихме за хотела във Версай 3 пъти по-малко от действителната сума. Това ни даде опция да поканим повече хора. А и моя оптимизъм беше стигнал до високи честоти. Казвах им - Идвайте да видите успеха и по какъв начин ще се класираме. Хората тогава ме гледаха учудено (смее се). Шефът на френската федерация тогава ни предложения на формален обяд преди мача. Ние бяхме единствените от нашата квалификационна група на които оказваха сходна чест. Явно бяха сигурни, че са се класирали за международното и желаеха да почерпят авансово. Та тогава френският футболен президент ни попита толкоз ли сме богати, че да спим във Версай. Ицо Стоичков няма да не помни какво му отговори: Ние освен, че имаме опция да спим във Версай, ами аз пред президента Михов ви поканвам вас и целия ваш ръб да дойдете да ни гледате в Съединени американски щати на международното на наша прехрана ". На този обяд не си взех сбогом, а споделих, че ще се върнем като спечелили. За това и бях резервирал за след мача 8 блок маси. Най-интересното е, че на сутринта след мача някогашния президент на френската федерация гледал мача по телевията до 85-ата минута и на идващия ден отишъл в централата с голяма бутилка шампанско да се черпи за класирането за международното в Съединени американски щати. След този мач към този момент бях в оставка, само че бях направил тактика с доста компании, които вършат сувенири на всеки мач, където играем да имаме български сувенири. Това до този миг липсваше. Вкрайна сметка в Съединени американски щати и без рекламни материали станаха четвърти в света и свършиха работа.
- От 2004-а година България не е играла на огромен футболен конгрес. До по кое време ще продължава този спад?
- Ще се върна малко обратно. Ние забравихме какво е просташки и учебен футбол. Едно време имаше огромни области, които създават футболисти, а с цел да има произвеждане, би трябвало да има производители. Тези производители би трябвало да минат една школа, а някои си бяха и естествено надареди да търсят и откриват най-хубавите. Те работеха върху това с изключение на да научат на футбол децата, да основат в тях индивида и да го възпитат. Сега такива треньори няма. Това за мен е разковничето. За да имаме мощно потомство би трябвало да стартираме да сътворяваме треньорски фрагменти. Там къдете се е произвеждало би трябвало да се обучат фрагменти и до година две може да се случат нещата. Не да събираме от 300-400 деца такси, а да се отнасяме към всеки един гений, както преди време. Навремето, когато едно дете не можеше да рита с левия крайник, след подготовка треньора оставаше с него и работеше. Имаше специфичност. Както Ицо Стоичков си знае треньорите, които са го създали и си имаше обичан треньор. Сега доста малко имат обичан треньор. Вероятно и от родителите идва огромната смяна. Всеки търси във своето дете бъдещия Стоичков, Сираков или Бербатов. И от там потеглят едни взаимовръзки с треньорите, и не постоянно играят най-хубавите при юношите. От там потеглят нещата. Там са изкривени, с цел да имаме нов стадий за 94-а.
- А пазаруването на чужденци на " кг " не пречили на развиването на футбола ни?
-Това си е тактика на клубовете. Те търсят да вземат подготвен артикул, а ние приказваме за наш артикул. Аз не преставам да си обичам " Произведено в България " (смее се), както и треньори, по този начин и футболисти. Най-големите ни триумфи са пристигнали от български футболисти и треньори. Тогава и първенствоно ни е било равностойно и с огромна конкуренция. Единственият непознат треньор, който е постигнал триумф, доколкото си припомням е Рудолф Витлачил. За мен верния път е да се обърнем към българското, както прави един Венци Стефанов. Няма метод това да не даде плод. Ние с него сме работили дружно 3-4 месеца, когато Славия завоюва купата и купата. България ражда гении. Просто би трябвало да ги търсим и да ги развиваме. Сигурен съм, че ще пристигна скоро времето, когато още веднъж ще имаме мощен народен тим с огромни имена, които да ги търсят огромни тимове.
- Какъв вид човек би трябвало да застане отпред на българския футбол?
- Това е доста релативно, тъй като от време на време има хора без висше обучение, а са естествено интелигентни. Природата от време на време дава нещо, а взема друго. За мен първо би трябвало да има управленческа тактика в БФС. Управлението на един развой, без значение дали е във футболния съюз, би трябвало да се прави въз основата на една тактика. Била тя за 3 или 5 години. За нея към този момент би трябвало да наместиш хората в тези направление, които да ги управляват. Да ги овластиш и да са самостоятелни. Да им платиш добра заплата, само че и да изискваш от тях. На втората година, като няма резултати го махаш. Трябва да се желае резултат, тъй като никой не приказва, че Боби Михайлов направи една доста добра основа. Говоря за база, за връзка с Европа. Ние за първи път имаме такова европейско лоби с толкоз хора в комисиите. Българите сме такива хора, че бързо забравяме. Аз съм го изпитал на собствен тил. За мен Боби бе съзнателно свален с тези провокации. Мисля, че има заиграване. Ще забележим от къде идва, когато пристигна конгреса. За мен президентът на БФС би трябвало да е управленец, който да схваща от това което желае да направи. Той ще си откри реализатори, които да схващат от футбол, в случай че не е футболен човек.
- След ВИП брат влязохте и в Маскирания артист. Кое е идващото президвикателство пред Валентин Михов?
- Няма такова. Един живот не продължава толкоз доста дълго. Може би мен ме канят в тези излъчвания да подвигна междинната възраст, тъй като другите бяха млади участници. Просто желаеха да има един по-белокос човек, който да основава баланс. Млади, млади, само че би трябвало да чуят и някой по-мъдра приказка. Било то от най-възрастния участник или от Бухала (смее се). Казвам го на смешка, само че има и логичност в това, тъй като аз съм човек колективист. С всичките си косури, аз на всички места съм бил положителен. За мен присъединяване в тези излъчвания беше наслаждение, а също по този начин открих и доста нови другари. И с Ути, и с Лара, с Торнев, с Христо Живков, с Рени станахме доста огромни другари. С Емануела се пробваха да ни скарат, само че се видя, че търсеха под вола теле. Не съумяха някои хора да реализират това, което целяха. В прелестни връзки съм с всички.
- Сега е съвременно човек да споделя, къде е бил преди 30 години на 10 ноември. Вие къде бяхте?
- В Младост. От 40 години съм в този квартал. Тогава дори гледах този пленум по малкия екран на който другаря Живков беше като в транс. Скоро отново го гледах. Все едно те беше той. Аз като човек живял преди 89-а и по-късно мога да кажа доста неща. И в двата строя има доста позитивни неща. Много хора приказват, че Живков не е главния провинен за източването на парите. Аз не съм бил в кухнята и за това не мога да приказвам. Важното е, че имаше доста позитивни неща и трябваше да се оставят, а други да се отстранят и да създадат другото, което го виждат демократите. Сравнявайки и двете неща едва ли има човек, който да направи баланс или равносметка, кое е по-добро. Аз не желая да ги съпоставям и да пребивавам в предишното. До 10-и ноември всички бяхме еднообразно небогати. Получавахме едни заплати. 10-и ноември ме завари като шеф отдел в Кореком. Мойта заплата беше 210 лв., а в края на годината взимахме и награди, които ги чакахме с ококорени очи (смее се). Имахме и фамилни карти за отмора през лятото за море. Имаше придобивки. С тези пари тогава не можеше да си купиш кола или жилище, само че ми стигаха да пребивавам обикновено. Сега може би това има внезапна поляризация. Има доста богати, по средата няма нищо и има доста небогати. Навремето парите бяха по-скъпи. Не приказвам за инфлация, а за това, че с парите тогава можеше да купиш доста повече неща и придобивки. Сега към този момент има икономисти, има министър на финансите и хора, които те би трябвало да обесняват, а не аз. Сега съм благополучен, че ги има тези автомагистрали. Нашият министър ръководител го прави и то мисля, че добре. Не съм от тези, които се прекланят или четкат или се подмазват. Имам обаче една забележка, че тези когато се вършат тези автомагистрали би трябвало да има надзор. Кой ги прави и с какво качество. Тук имам малко подозрение дали всичко е тъкмо в дренажа, дали тъкмо се поставя, тъй като съм бил очевидец в Германия, по какъв начин се прави автомагистрала. Да не издребняваме обаче. Важното е, че въпреки всичко ги има, макар, че бургаската автомагистрала към този момент стана за главен ремонт. Във футбола се направиха положителни неща. Ето от няколко години министър председателят направи връзката с министър Кралев и за първи път в историята има взаимодествие сред страната и футболния съюз. Дадоха се пари за детско-юношески школи, за създаване на бази. Така би трябвало да бъде. Така е в целия свят. Това са хубави неща.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ