Държавите, в които бих могъл да остана анонимен, едва ли

„ Държавите, в които бих могъл да остана неизвестен, надали са повече от две-три. Неслучайно всички пишат и приказват за мен по този начин, сякаш ме познават от детството ми – настояват неща, които самият аз не знам за себе си. Няма проблем, макар че от време на време наподобявам като краля на загубеняците. Но обществените мрежи не ме вълнуват. Безумието стартира с Туитър “, споделя Бруис Уилис. Световноизвестният артист споделя, че е направил най-хубавото сред 40 и 60. „ 60 просто е вариация на 50. А 50 е като 40. Всеки – без значение на какъв брой е години – се усеща на 24. А оплешивяването е увещание от Господ, че съм човек, а не маймуна “, уверен е той. И твърди, че в никакъв случай за нищо не е съжалявал. „ Струва ми се, че най-сетне в моята кариера настъпи моментът, в който няма потребност да играя спасителят на света. До гибел ми омръзна да търча пред камерата с револвер и пушка в ръка. Екшънът като род е в ъгъла. Публиката желае многообразие, а при нас злодеите свършиха – терористи, гангстери, извънземни...  Всичко сме тествали. По-рано изкуството имитираше живота. Днес по-често се случва противоположното. Но светът не ми харесва – би могло да бъде по-разумен. Защото не може да анулира предишното, само че може да не го повтаря. Уморих се да приказвам за политика. Иска ми се в държавното управление да има по-малко непотребни хора.  Иска ми се държавното управление по-малко да се намесва в живота.  Иска ми се наглите лобисти да бъдат изметени от Вашингтон. Но в действителност аз съм аполитичен. Не съм републиканец. Страната ни е учредена върху свирепост. Когато сме пристигнали в Америка, незабавно сме споделили на индианците: „ Дойдохме и ще ви вземем земите. Настанете се в пустинята, тъй като ние няма да мръднем от тук. А в случай че в някое от вашите парченца земя откриете петрол, и него ще ви вземем “. Ако това не е свирепост, по какъв начин да го назовем, по дяволите? “.

Брус Уилис има изключително отношение към оръжието. „ И най-големият пацифист ще стреля, в случай че някой се опита да го убие. Става ли дума за живота, всеки плюе на убежденията “.

Кинаджията е в смут от мръсния въздух в Лос Анджелис, където живее. „ Това е най-обгазеният град на Земята. Ако детето ви пораства тук, все едно, че е изпушило кутия и половина цигари дневно. Когато се прибирате вечер, облеклата ви са черни “.            

Умиращият мъчно споделя, че за първи път е помислил за гибелта в деня, в който се родила първата му щерка. „ Господ е на всички места към нас – в снега, в дърветата, в децата. Но моето мнение едва ли има значение за него – аз съм единствено някакъв артист. Животът не е кино – нямаш право на повторения “, е мнението на Брус Уилис.