Цвета Галунова: Възраждане ме спечели с идеята за силна България
Държавата би трябвало да усили финансирането за раждане и развъждане на деца, другояче изчезваме Загубих шахматния си клуб, по тази причина започнах нещо огромно - политиката Ако загубим България, всички партии и народът ни отиват в небитието Продавах плодове и зеленчуци, с цел да оцелея в Ковид рецесията
Международната майсторка за дами Цвета Галунова е психолог по обучение, магистър по връзки с обществеността и професионален треньор по шах от 2013 г. В спортната си кариера е шампионка на България във всички възрастови групи и дълги години е измежду най-хубавите шахматистки и на международната сцена при девойките в своята възрастова група. Днес Цвета Галунова се впуска в политиката. Тя е претендент за депутат на партия Възраждане от Велико Търново.
Личната ми идея е да възродя българското село и занаят, споделя Цвета Галунова в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Г-жо Галунова, за какво един първенец по шах и психолог по обучение като вас взема решение да се занимава с политика?
- Години наред градих живота си, като съзнателно се стремях да отбягвам от политиката, с цел да не избутвам фокуса от идеите, за които се борех. Въпреки че постоянно съм имала отношение към това, което се случва с България, се пробвах да реализирам задачите си по неполитически път. През миналата година и половина обаче политиката стартира да се занимава с всички нас. Хиляди хора останаха без работа, а психическите контузии от всеобщата суматоха и неуравновесеност, които претърпяваме сега са по-силни от всеки път. Аз също трябваше да трансформира фрапантно метода си на живот и прехранване. Ограничителните ограничения затвориха шахматната ми школа, в която бях вложила цялата си сила през последните 8 години. Положението бе тежко, само че аз неистово желаех да потвърдя на себе си и дам образец на близките, че вместо да се отчайваме, оплакваме и предаваме, би трябвало да предизвикаме себе си с ново начинание.Прекарах тежка и забавна зима, продавайки плодове и зеленчуци на централния пазар във Велико Търново. Гмурнах се в един напълно друг свят, в който, с цел да оцелея, ми се наложи да изляза надалеч оттатък зоната си на комфорт. Научих скъпи уроци и осъзнах какъв брой тежко живеят доста хора в България. Светът ми се раздруса, само че това ме стимулира да диря нови решения. Виждайки затъването на България, усетих нуждата от това да подхваща нещо по-голямо. Така стигнах до политиката. Защото в професионалната си кариера като шахматист съм привикнала да повеждам почтени и почтени борби в интелектуалния спорт. Влязох в следващата борба на своя живот. Този път няма да се боря зад черно-бялата дъска, а ще се изправя пред най-голямото предизвикателство в живота си - идеята за спасението на България!
- Как и за какво избрахте партия Възраждане?
- Във Възраждане припознах ценностна система, която резонира с моята. Идеалът за мощна, самостоятелна, обединена и благоденстваща България завоюва моето сърце. Като възпитател, психолог, треньор и човек, който непрекъснато е измежду подрастващите, виждам нуждата от това да се дава добър образец. Децата са нашата вяра за бъдеще, а за Възраждане вярното им образование и обучение са главен приоритет, зад който аз стоя. Вярвам, че изборите, които всички ние вършим през днешния ден, ще изградят света, в който ще живеят те на следващия ден. В редиците на Възраждане аз виждам хора като мен: с морал, идея и неистово предпочитание да се борят за богатството на Родината ни. Смятам, че е извънредно време решенията в България да стартират да се вземат от българи, а не от непознати посолства. Искам младите да спрат да се редят на опашка по границите в търсене на по-добри вероятности, а за България да се приказва с почитание и достолепие. Възраждане сплотява всички нас - актуалните възрожденци, със своите политики и дела и имам вяра, че точно Възраждане е инструментът, който ще ни помогне да се преборим за мечтаната и просперираща България.
- Възраждане има специфична политика за превъзмогване на демографската рецесия. Кои са първите ограничения, които страната би трябвало да предприеме?
- Преодоляването навръх тази рецесия изисква и най-вече време. Сякаш тук страната ни е затънала най-трайно. Ние изчезваме като население. Официалните статистики го демонстрират. Скоро ще имаме и резултатите от преброяването, които ще дадат още по-ясна визия. Мерките за демографската рецесия, несъмнено, би трябвало да са стопански, само че освен. Безспорно страната би трябвало да усили финансирането за раждане и развъждане на деца и да подтиква многодетните български фамилии с финансови и други средства. Без това няма по какъв начин да се мине. Да се дадат повече гаранции за опазване на работните места по време на първите 2-3 години от интервала. Демографската рецесия обаче се преодолява и с връщане на някои от хубавите обичаи в българските фамилии. Идеята, че всеки би трябвало да остави следа след себе си, да отгледа почтено, възпитано, родолюбиво потомство, би трябвало да се пропагандира. Отделно от това би трябвало да обърнем внимание на голямото количество българи, които по една или друга причина са останали отвън границата на родината ни. България би трябвало да сътвори подобаващи условия, които да върнат милионите български емигранти. Също по този начин Възраждане желае да улесни процедурите за приемане на българско поданство за нашите сънародници от българските общности, които са отвън граница.
- Очаква ни извънредно тежка в стопански проект зима. Какви ограничения в помощ на младите фамилии планува Възраждане?
- Този въпрос е в тясна връзка с предходния. Държавата преди да оказва помощ, може би би трябвало да не пречи на младите. Какво имам поради? Младите са инициативни хора. Те вземат участие в културни, спортни, публични мероприятия. Част от тях желаят да развият и собствен бизнес. Тук точно е мястото на страната и на локалните управляващи, които да улесняват, а не да основават спънки пред инициативността им.От другата страна са възрастните хора, отдали десетки години труд за богатството на страната ни, и считам че те не би трябвало да бъдат оставяни на произвола на ориста. В тежките условия на настъпващата зима страната би трябвало да влезе в ролята си и помощ да получат освен младите фамилии, а всички обществено слаби членове на обществото.
- Какви са Вашите персонални дела, с които тръгвате към 47-ия парламент?
- Вече загатнах, че съм обвързвана с шахмата, който е забавна симбиоза сред спорт, просвета, изкуство и просвета. Искам да спомогна за усъвършенстването на нормативната база в тези сфери, за въвеждането на положителни практики за занятие със спорт и културни действия. Спортът и културно-духовната сфера ще ни създадат по-добри. Често приказваме за стопански рецесии, произшествия, закъснение, а забравяме, че може да живеем и по-пестеливо, само че да бъдем по-духовно богати.Имам и една своя специфична идея - възобновление на българските села. Защото там ситуацията е повече от трагично. Като изключим обитаемоте места, които са подобаващи за курортна активност и тези, които са покрай огромните градски центрове, то другото е съсипия като след война. Пътувам постоянно из региона на Велико Търново, пътувам и по другите елементи на родината ни и съм потресена от гледките на изоставени читалища и учебни заведения - тези тогавашни стожери на българщината. В съседство до тях постоянно има полуразрушени икономически постройки, къщи, не запомнили от дълго време човешките стъпки. Гледам ги постоянно със сълзи на очи. Защо в мъртвите здания няма живот? Урбанизацията умъртви духа и живота в дребните селища. Тук се разхождат единствено сенките на предишното и укорително ни питат толкоз ли са непотребни тези обитаеми места? Имаше планове, стратегии, а съвсем нищо не се случи за съживяването им. Сякаш тези средства потънаха. Разрушената инфраструктура няма да се възвърне с десетилетия, само че би трябвало да се стартира от някъде. Вярвам, че връщайки поминъка на хората в дребните обитаеми места, ще спомогнем за тяхното възобновление. Все повече младежи демонстрират интерес към живота на село. Възраждане ще работи за основаване на тласъци те да намират занаят и да остават там за непрекъснато. Също мисля, че хората, които живеят на село, въпреки и застаряващи най-вече, се нуждаят от културен живот, който да ги поддържа и обогатява духовно.
- Велико Търново има голямо културно-историческо завещание и все пак културно-историческият туризъм в града не може да излезе отвън рамките на обичайните обекти Царевец, Трапезица, Самоводска чаршия. Какво би трябвало да се направи, с цел да се трансформира Търново в международна дестинация за културно-исторически туризъм?
- Този въпрос ми е огромна болежка. Пътувайки по чужбина установявам, че малко се знае за страната ни, а още по-малко за района и родния ми Велико Търново. Трябва да се намерят пътища постигнатото досега да се надгради. Нужна е по-ефективна реклама на всичко, което историята ни е дарила и оставила за поколенията. Тук са огромните запаси. Със сигурност ще се намерят хора, които да кажат, че е направено доста. Може, само че не е направено задоволително. Велико Търново посредством своите най-активни представители в културата, спорта, науката и бизнеса може да направи доста повече за разрастване на рекламния капацитет на региона. За улеснение на достъпа е значима и транспортно-комуникационната система. Доизграждането на автомагистралата, скоростните пътища, въздушния превоз. Без транспортни връзки туризмът ще остане на настоящето си равнище, без значение дали е културно-исторически, състезателен, конгресен и т.н.Великотърновският район отвън регионалния център дава огромни благоприятни условия за развиване на доста типове туризъм: селски, винен, културен, даже и СПА туризъм. Това са все благоприятни условия, които не са интензивно развити сега.
- Кандидатирате се от Велико Търново. За решаването на кои неотложни проблеми на старопрестолния град ще работите?
- Някои към този момент загатнах. Велико Търново обаче има наболели проблеми: неналичието на център и презастрояването. Градът безусловно е задръстен от неналичието на парко места и няма задоволително зеленина. Това пречи и на туризма, пречи жителите да дишат умерено, когато се разхождат някъде в така наречен централна зона. Тук има доста работа.
- Като шахматист по какъв начин бихте описали политическата шахматна дъска сега и кой е печелившият ход на Възраждане?
- Повече от половин година страната е сложена в политически цуг-цванг, което на шахматен език значи липса на потребен ход. Сега, дружно с жителите, ще търсим този избавителен ход, с цел да възродим България. Трябва да се направи работещ кабинет под строгия надзор на Народното събрание. Партиите би трябвало да съумеят да съчетаят партийната си активност с съставените елементи на рационалния компромис в името на държавността. Политиците би трябвало да подценен персоналния нарцисизъм и да схванат, че зад тях стои нещо доста по-голямо и по-важно, а точно България. Защото, както в шаха, когато царят бъде матиран, всички фигури отиват в кутията, дружно с него. Така и, в случай че загубим България, всички партии, както и всички ние като народ, ще отидем в небитието, дружно с нея.
Международната майсторка за дами Цвета Галунова е психолог по обучение, магистър по връзки с обществеността и професионален треньор по шах от 2013 г. В спортната си кариера е шампионка на България във всички възрастови групи и дълги години е измежду най-хубавите шахматистки и на международната сцена при девойките в своята възрастова група. Днес Цвета Галунова се впуска в политиката. Тя е претендент за депутат на партия Възраждане от Велико Търново.
Личната ми идея е да възродя българското село и занаят, споделя Цвета Галунова в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Г-жо Галунова, за какво един първенец по шах и психолог по обучение като вас взема решение да се занимава с политика?
- Години наред градих живота си, като съзнателно се стремях да отбягвам от политиката, с цел да не избутвам фокуса от идеите, за които се борех. Въпреки че постоянно съм имала отношение към това, което се случва с България, се пробвах да реализирам задачите си по неполитически път. През миналата година и половина обаче политиката стартира да се занимава с всички нас. Хиляди хора останаха без работа, а психическите контузии от всеобщата суматоха и неуравновесеност, които претърпяваме сега са по-силни от всеки път. Аз също трябваше да трансформира фрапантно метода си на живот и прехранване. Ограничителните ограничения затвориха шахматната ми школа, в която бях вложила цялата си сила през последните 8 години. Положението бе тежко, само че аз неистово желаех да потвърдя на себе си и дам образец на близките, че вместо да се отчайваме, оплакваме и предаваме, би трябвало да предизвикаме себе си с ново начинание.Прекарах тежка и забавна зима, продавайки плодове и зеленчуци на централния пазар във Велико Търново. Гмурнах се в един напълно друг свят, в който, с цел да оцелея, ми се наложи да изляза надалеч оттатък зоната си на комфорт. Научих скъпи уроци и осъзнах какъв брой тежко живеят доста хора в България. Светът ми се раздруса, само че това ме стимулира да диря нови решения. Виждайки затъването на България, усетих нуждата от това да подхваща нещо по-голямо. Така стигнах до политиката. Защото в професионалната си кариера като шахматист съм привикнала да повеждам почтени и почтени борби в интелектуалния спорт. Влязох в следващата борба на своя живот. Този път няма да се боря зад черно-бялата дъска, а ще се изправя пред най-голямото предизвикателство в живота си - идеята за спасението на България!
- Как и за какво избрахте партия Възраждане?
- Във Възраждане припознах ценностна система, която резонира с моята. Идеалът за мощна, самостоятелна, обединена и благоденстваща България завоюва моето сърце. Като възпитател, психолог, треньор и човек, който непрекъснато е измежду подрастващите, виждам нуждата от това да се дава добър образец. Децата са нашата вяра за бъдеще, а за Възраждане вярното им образование и обучение са главен приоритет, зад който аз стоя. Вярвам, че изборите, които всички ние вършим през днешния ден, ще изградят света, в който ще живеят те на следващия ден. В редиците на Възраждане аз виждам хора като мен: с морал, идея и неистово предпочитание да се борят за богатството на Родината ни. Смятам, че е извънредно време решенията в България да стартират да се вземат от българи, а не от непознати посолства. Искам младите да спрат да се редят на опашка по границите в търсене на по-добри вероятности, а за България да се приказва с почитание и достолепие. Възраждане сплотява всички нас - актуалните възрожденци, със своите политики и дела и имам вяра, че точно Възраждане е инструментът, който ще ни помогне да се преборим за мечтаната и просперираща България.
- Възраждане има специфична политика за превъзмогване на демографската рецесия. Кои са първите ограничения, които страната би трябвало да предприеме?
- Преодоляването навръх тази рецесия изисква и най-вече време. Сякаш тук страната ни е затънала най-трайно. Ние изчезваме като население. Официалните статистики го демонстрират. Скоро ще имаме и резултатите от преброяването, които ще дадат още по-ясна визия. Мерките за демографската рецесия, несъмнено, би трябвало да са стопански, само че освен. Безспорно страната би трябвало да усили финансирането за раждане и развъждане на деца и да подтиква многодетните български фамилии с финансови и други средства. Без това няма по какъв начин да се мине. Да се дадат повече гаранции за опазване на работните места по време на първите 2-3 години от интервала. Демографската рецесия обаче се преодолява и с връщане на някои от хубавите обичаи в българските фамилии. Идеята, че всеки би трябвало да остави следа след себе си, да отгледа почтено, възпитано, родолюбиво потомство, би трябвало да се пропагандира. Отделно от това би трябвало да обърнем внимание на голямото количество българи, които по една или друга причина са останали отвън границата на родината ни. България би трябвало да сътвори подобаващи условия, които да върнат милионите български емигранти. Също по този начин Възраждане желае да улесни процедурите за приемане на българско поданство за нашите сънародници от българските общности, които са отвън граница.
- Очаква ни извънредно тежка в стопански проект зима. Какви ограничения в помощ на младите фамилии планува Възраждане?
- Този въпрос е в тясна връзка с предходния. Държавата преди да оказва помощ, може би би трябвало да не пречи на младите. Какво имам поради? Младите са инициативни хора. Те вземат участие в културни, спортни, публични мероприятия. Част от тях желаят да развият и собствен бизнес. Тук точно е мястото на страната и на локалните управляващи, които да улесняват, а не да основават спънки пред инициативността им.От другата страна са възрастните хора, отдали десетки години труд за богатството на страната ни, и считам че те не би трябвало да бъдат оставяни на произвола на ориста. В тежките условия на настъпващата зима страната би трябвало да влезе в ролята си и помощ да получат освен младите фамилии, а всички обществено слаби членове на обществото.
- Какви са Вашите персонални дела, с които тръгвате към 47-ия парламент?
- Вече загатнах, че съм обвързвана с шахмата, който е забавна симбиоза сред спорт, просвета, изкуство и просвета. Искам да спомогна за усъвършенстването на нормативната база в тези сфери, за въвеждането на положителни практики за занятие със спорт и културни действия. Спортът и културно-духовната сфера ще ни създадат по-добри. Често приказваме за стопански рецесии, произшествия, закъснение, а забравяме, че може да живеем и по-пестеливо, само че да бъдем по-духовно богати.Имам и една своя специфична идея - възобновление на българските села. Защото там ситуацията е повече от трагично. Като изключим обитаемоте места, които са подобаващи за курортна активност и тези, които са покрай огромните градски центрове, то другото е съсипия като след война. Пътувам постоянно из региона на Велико Търново, пътувам и по другите елементи на родината ни и съм потресена от гледките на изоставени читалища и учебни заведения - тези тогавашни стожери на българщината. В съседство до тях постоянно има полуразрушени икономически постройки, къщи, не запомнили от дълго време човешките стъпки. Гледам ги постоянно със сълзи на очи. Защо в мъртвите здания няма живот? Урбанизацията умъртви духа и живота в дребните селища. Тук се разхождат единствено сенките на предишното и укорително ни питат толкоз ли са непотребни тези обитаеми места? Имаше планове, стратегии, а съвсем нищо не се случи за съживяването им. Сякаш тези средства потънаха. Разрушената инфраструктура няма да се възвърне с десетилетия, само че би трябвало да се стартира от някъде. Вярвам, че връщайки поминъка на хората в дребните обитаеми места, ще спомогнем за тяхното възобновление. Все повече младежи демонстрират интерес към живота на село. Възраждане ще работи за основаване на тласъци те да намират занаят и да остават там за непрекъснато. Също мисля, че хората, които живеят на село, въпреки и застаряващи най-вече, се нуждаят от културен живот, който да ги поддържа и обогатява духовно.
- Велико Търново има голямо културно-историческо завещание и все пак културно-историческият туризъм в града не може да излезе отвън рамките на обичайните обекти Царевец, Трапезица, Самоводска чаршия. Какво би трябвало да се направи, с цел да се трансформира Търново в международна дестинация за културно-исторически туризъм?
- Този въпрос ми е огромна болежка. Пътувайки по чужбина установявам, че малко се знае за страната ни, а още по-малко за района и родния ми Велико Търново. Трябва да се намерят пътища постигнатото досега да се надгради. Нужна е по-ефективна реклама на всичко, което историята ни е дарила и оставила за поколенията. Тук са огромните запаси. Със сигурност ще се намерят хора, които да кажат, че е направено доста. Може, само че не е направено задоволително. Велико Търново посредством своите най-активни представители в културата, спорта, науката и бизнеса може да направи доста повече за разрастване на рекламния капацитет на региона. За улеснение на достъпа е значима и транспортно-комуникационната система. Доизграждането на автомагистралата, скоростните пътища, въздушния превоз. Без транспортни връзки туризмът ще остане на настоящето си равнище, без значение дали е културно-исторически, състезателен, конгресен и т.н.Великотърновският район отвън регионалния център дава огромни благоприятни условия за развиване на доста типове туризъм: селски, винен, културен, даже и СПА туризъм. Това са все благоприятни условия, които не са интензивно развити сега.
- Кандидатирате се от Велико Търново. За решаването на кои неотложни проблеми на старопрестолния град ще работите?
- Някои към този момент загатнах. Велико Търново обаче има наболели проблеми: неналичието на център и презастрояването. Градът безусловно е задръстен от неналичието на парко места и няма задоволително зеленина. Това пречи и на туризма, пречи жителите да дишат умерено, когато се разхождат някъде в така наречен централна зона. Тук има доста работа.
- Като шахматист по какъв начин бихте описали политическата шахматна дъска сега и кой е печелившият ход на Възраждане?
- Повече от половин година страната е сложена в политически цуг-цванг, което на шахматен език значи липса на потребен ход. Сега, дружно с жителите, ще търсим този избавителен ход, с цел да възродим България. Трябва да се направи работещ кабинет под строгия надзор на Народното събрание. Партиите би трябвало да съумеят да съчетаят партийната си активност с съставените елементи на рационалния компромис в името на държавността. Политиците би трябвало да подценен персоналния нарцисизъм и да схванат, че зад тях стои нещо доста по-голямо и по-важно, а точно България. Защото, както в шаха, когато царят бъде матиран, всички фигури отиват в кутията, дружно с него. Така и, в случай че загубим България, всички партии, както и всички ние като народ, ще отидем в небитието, дружно с нея.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ