МОН, синдикат и творчески съюзи вкараха учениците в хибридна операция за изпиране образа на държава-терорист
Държавата се нуждае незабавно от проверка на образованието по история и самобитен екзорсизъм за освобождение от лъжите на кремълската агитация
Илиана Славова
„ Ако искаш да победиш врага си, възпитай децата му. “ Тази мисъл е изключително известна в съветското обществено пространство – твърди се, че е антична китайска мъдрост, само че в тази ситуация от първостепенно значение е не произходът й, а фактът, че е взета
на въоръжение от Кремъл
България публично е оповестена за вражеска страна от Русия. Страната ни е обект на съветската хибридна война, която Москва води против демократичния свят – това е публична констатация, записана в отчета за положението на защитата ни за 2022 година И казусът е освен в неналичието на дейно противопоставяне против хибридните тактики на Русия, само че и в това, че български институции и организации са дейни
съучастници във войната на Кремъл против България
В ход е следващата акция за облъчване на най-беззащитните, децата. На фона на нашествието против Украйна Руският културно информативен център в София разгласи училищен конкурс „ Заедно в ХХІ век ”(), в който се експонират две от обичаните пропагандни структури на Москва – тази за „ мира “ и за „ освобождението “ на България като резултат от руско-турската война през 1877-1878 година Съгласно изискванията на състезанието, учениците (от І до ХІІ клас) би трябвало да основат литературни, музикални, живописни или мултимедийни произведения на тематика „ Мир за всички на планетата “ или „ 145 години от края на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година, Освобождението на България и възобновяване на българската държавност “.
Сигурно доста хора биха споделили, че тематиките са безобидни и евентуално щяха да имат право, в случай че през днешния ден зад „ миротворческата “ реторика не стоеше стремежът на Русия да унищожи украинската нация, а тематиката за „ освобождението “ не се използваше от десетилетия за покоряване на българите посредством втълпяване на поклонение пред „ братята-освободители “.
Вместо историческите обстоятелства българските възпитаници към момента учат измислени в Москва русофилски легенди, а начинания като тази на съветския център укрепват заблудите, въвличайки децата като дейни участници в поддържането им. Все още са малко на брой българите, осведомени с историческите свидетелства, че Руско-турската война от 1877-1878 година е завоевателна, а не освободителна, и че Русия въобще не е възнамерявала да допусне основаването на суверенна българска страна. На това си коства да бъдат отдадени още доста томове с исторически четива, само че в тази ситуация е задоволително да напомним какво написа съветският посланик Сергей Татишчев за метода, по който трябвало да постъпи Москва с българите, в случай че дръзнат да водят самостоятелна политика:
„ Цел на нашите старания би трябвало да бъде не „ целокупна “ България, а разделянето даже на настоящето княжество сред съседите му: румънци сърби и гърци, като се изключи необятна линия край Черно море, която Русия може да изисква да остави за себе си. С една дума, в случай че България ни промени и се остави на нашите съперници, ние сме в правото си да постъпим с нея както постъпихме с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята за наставление на всички сходни племена, населяващи Изтока. “*
С други думи, на генерации възпитаници у нас е внушавана подправена визия за „ освободителната “ роля на Русия, а
на народа ни е насаждан стокхолмски синдром
Този самобитен нравствен геноцид над нацията ни продължава – подкрепян благосклонно и в този случай от български институции и публични фигури.
Ученическият конкурс на Руския културно информативен център се организира със съдействието на Министерството на образованието и науката, а това е скандално.
Друга държавна институция е част от организационния комитет на проявата – Националният замък на децата, представляван от шефа си Татяна Досева.
Председател на комитета е Станка Шопова – известна фигура от ръководството и близкото обграждане на Тодор Живков. При неговия режим тя е първи секретар на Централния комитет на комсомолската организация (ДКМС), а по-късно и член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Тук Шопова взе участие като началник на фондация „ Устойчиво развиване за България ”, която стопанисва комплекса „ Камчия “ и провежда там фестивал. Точно този комплекс е апетитен от съветския външен министър Сергей Лавров като идеално място за практикуване на съветската „ мека мощ “. Адресът и телефонът на фондацията съответстват с тези на Българо-руската търговско-промишлена палата. Трябва ли да питаме от кое място идва финансирането на „ Устойчиво развиване за България ”, а и какви поръчки извършва?
В организационния комитет за провеждането на състезанието взе участие и синдикатът на Българските учители с ръководител Янка Такева – т.е. вместо дружно с МОН да очистят българското учебно заведение от фалшификациите на съветската агитация, учителите ги легитимират. Замесен е и Съюзът на българските публицисти – в организационния комитет е неговата председателка Снежана Тодорова, видна русофилка. Докато в целия цивилизован свят публицистите пазят истината и противодействат на съветската агитация, у нас журналистическа организация непринудено се трансформира в нейно оръдие. Списъкът на уредниците се добавя и от Съюза на българските писатели – тези, които са призвани да извисяват националния дух, съучастват в неговото осакатяване. Организацията е показана от своя ръководител Боян Ангелов – член на Националния съвет на Българска социалистическа партия и основен редактор на вестник „ Дума “. Впрочем, досега
нито от Съюз на българските писатели, нито от Съюз на българските журналисти са осъдили съветската война против Украйна
Списъкът със съучастници в тази хибридна интервенция явно може да бъде удължен, в случай че се съди по анонса, че в журито на състезанието вземат участие „ учени, писатели, художници, публицисти, композитори, преподаватели “.
В изискванията за присъединяване се показва, че учениците би трябвало да дават авторските права върху творбите си на уредниците – безплатно и за безграничен интервал от време. Работите им няма да им бъдат върнати и може да бъдат сканирани, снимани, оповестени и употребявани „ за изложения, за издаване на дипляни, дискове, календари и други нетърговски цели, свързани с състезанието “. Децата, на които бъдат присъдени оценки (грамоти и предметни награди), както и техните родители, се съгласяват да бъдат заснемани и материалът да бъде оповестен или предаван в общественото пространство.
Целта на всичко това – „ запознаване с историята и бъдещето на интернационалното съдействие “ сред „ България, Русия и другите славянски страни “, образуване у подрастващото потомство на „ възприятие на другарство “.
Тоест творчеството на деца от България (и от други страни – състезанието е разгласен като международен) ще бъде употребявано безплатно за разпространение на съветските пропагандни послания до момента в който Москва води хибридна война против личната им страна.
Наистина ли няма институция или публичен фактор, който да въстане против сходен цинизъм? Светът се подвигна да отбрани похитените украински деца, които Русия се пробва да „ възпита “ да ненавиждат родината си. Защото Украйна не се помири, тъй като се усеща част от демократичния свят и работи като такава. Ами ние? Разбираме ли, че
българското учебно заведение е проводник на зловредно съветско въздействие,
главно посредством образованието по история? Разбира ли Министерството на образованието и науката, че е въвлечено в хибридната война на Русия против България и против демократичния свят? Дава ли си сметка, че разрушава съпротивителните сили на българското общество и го оставя безпомощно пред похищенията на Кремъл? Ако не го схваща, значи имаме пагубен недостиг на подготвеност. Ако го схваща, само че води такава политика, значи приказваме за национално изменничество.
И не става дума за изолирано събитие, а за дълготрайна тактика. Кремъл нападна всяко едва звено.
Самотни гласове на опозиция провокира гостуването у нас на пианистката Валентина Лисица – беше рекламирана като живееща в Съединени американски щати украинка, само че в реалност тя се прочу с поддръжката си за Путин и съветската експанзия против Украйна. Съвместните ѝ концерти със Софийската филхармония, с музика на Сергей Рахманинов, са следващият опит за реклама на Русия и
изпиране на облика на държавата-терорист
И не, не става дума за благородно „ другарство на културите “, тъй като Лисица показва обществено поддръжката си за режима на Путин. Няма стерилно изкуство отвън личността на изпълнителя, посланието е сложно. Още повече, че в Русия намерено признават, че тя извършва политическа задача. Нима министърът на културата и шеф на националната ни филхармония Найден Тодоров не знае това? Трябваше ли и тази институция да бъде въвлечена в упражняването на съветската „ мека мощ “?
Очевидно е, че настоящето ръководство на страната няма воля да отбрани България. Изходът е да има работещ парламент с функциониращи отраслови комисии. Разбира се, и евроатлантическо държавно управление, тъй като с доминирана от русофили изпълнителна власт и най-смислените решения на Народното събрание ще бъдат обезсилени, както стана с военната помощ за Украйна.
България има потребност от незабавна
проверка на образованието по история
От самобитен екзорсизъм за освобождение от лъжите на съветската агитация. От необятно разпространение на историческата истина. Разбира се, единствено това не стига, само че е безусловно належащо, в случай че желаеме да живеем като народ с достолепие.
А по съответния случай със скандалния детски конкурс е редно МОН да преразгледа поддръжката си и
да приключи злоупотребата с българските деца
Да реагират неотложно и депутатите от новия парламент, Държавната организация за протекция на детето, прокуратурата и специфичните служби - деца са обект на закононарушение.
*Сергей Татишчев, „ Из прошлого русской дипломатии “, Санкт Петербург, 1890 година, стр. 503
Илиана Славова
„ Ако искаш да победиш врага си, възпитай децата му. “ Тази мисъл е изключително известна в съветското обществено пространство – твърди се, че е антична китайска мъдрост, само че в тази ситуация от първостепенно значение е не произходът й, а фактът, че е взета
на въоръжение от Кремъл
България публично е оповестена за вражеска страна от Русия. Страната ни е обект на съветската хибридна война, която Москва води против демократичния свят – това е публична констатация, записана в отчета за положението на защитата ни за 2022 година И казусът е освен в неналичието на дейно противопоставяне против хибридните тактики на Русия, само че и в това, че български институции и организации са дейни
съучастници във войната на Кремъл против България
В ход е следващата акция за облъчване на най-беззащитните, децата. На фона на нашествието против Украйна Руският културно информативен център в София разгласи училищен конкурс „ Заедно в ХХІ век ”(), в който се експонират две от обичаните пропагандни структури на Москва – тази за „ мира “ и за „ освобождението “ на България като резултат от руско-турската война през 1877-1878 година Съгласно изискванията на състезанието, учениците (от І до ХІІ клас) би трябвало да основат литературни, музикални, живописни или мултимедийни произведения на тематика „ Мир за всички на планетата “ или „ 145 години от края на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година, Освобождението на България и възобновяване на българската държавност “.
Сигурно доста хора биха споделили, че тематиките са безобидни и евентуално щяха да имат право, в случай че през днешния ден зад „ миротворческата “ реторика не стоеше стремежът на Русия да унищожи украинската нация, а тематиката за „ освобождението “ не се използваше от десетилетия за покоряване на българите посредством втълпяване на поклонение пред „ братята-освободители “.
Вместо историческите обстоятелства българските възпитаници към момента учат измислени в Москва русофилски легенди, а начинания като тази на съветския център укрепват заблудите, въвличайки децата като дейни участници в поддържането им. Все още са малко на брой българите, осведомени с историческите свидетелства, че Руско-турската война от 1877-1878 година е завоевателна, а не освободителна, и че Русия въобще не е възнамерявала да допусне основаването на суверенна българска страна. На това си коства да бъдат отдадени още доста томове с исторически четива, само че в тази ситуация е задоволително да напомним какво написа съветският посланик Сергей Татишчев за метода, по който трябвало да постъпи Москва с българите, в случай че дръзнат да водят самостоятелна политика:
„ Цел на нашите старания би трябвало да бъде не „ целокупна “ България, а разделянето даже на настоящето княжество сред съседите му: румънци сърби и гърци, като се изключи необятна линия край Черно море, която Русия може да изисква да остави за себе си. С една дума, в случай че България ни промени и се остави на нашите съперници, ние сме в правото си да постъпим с нея както постъпихме с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята за наставление на всички сходни племена, населяващи Изтока. “*
С други думи, на генерации възпитаници у нас е внушавана подправена визия за „ освободителната “ роля на Русия, а
на народа ни е насаждан стокхолмски синдром
Този самобитен нравствен геноцид над нацията ни продължава – подкрепян благосклонно и в този случай от български институции и публични фигури.
Ученическият конкурс на Руския културно информативен център се организира със съдействието на Министерството на образованието и науката, а това е скандално.
Друга държавна институция е част от организационния комитет на проявата – Националният замък на децата, представляван от шефа си Татяна Досева.
Председател на комитета е Станка Шопова – известна фигура от ръководството и близкото обграждане на Тодор Живков. При неговия режим тя е първи секретар на Централния комитет на комсомолската организация (ДКМС), а по-късно и член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Тук Шопова взе участие като началник на фондация „ Устойчиво развиване за България ”, която стопанисва комплекса „ Камчия “ и провежда там фестивал. Точно този комплекс е апетитен от съветския външен министър Сергей Лавров като идеално място за практикуване на съветската „ мека мощ “. Адресът и телефонът на фондацията съответстват с тези на Българо-руската търговско-промишлена палата. Трябва ли да питаме от кое място идва финансирането на „ Устойчиво развиване за България ”, а и какви поръчки извършва?
В организационния комитет за провеждането на състезанието взе участие и синдикатът на Българските учители с ръководител Янка Такева – т.е. вместо дружно с МОН да очистят българското учебно заведение от фалшификациите на съветската агитация, учителите ги легитимират. Замесен е и Съюзът на българските публицисти – в организационния комитет е неговата председателка Снежана Тодорова, видна русофилка. Докато в целия цивилизован свят публицистите пазят истината и противодействат на съветската агитация, у нас журналистическа организация непринудено се трансформира в нейно оръдие. Списъкът на уредниците се добавя и от Съюза на българските писатели – тези, които са призвани да извисяват националния дух, съучастват в неговото осакатяване. Организацията е показана от своя ръководител Боян Ангелов – член на Националния съвет на Българска социалистическа партия и основен редактор на вестник „ Дума “. Впрочем, досега
нито от Съюз на българските писатели, нито от Съюз на българските журналисти са осъдили съветската война против Украйна
Списъкът със съучастници в тази хибридна интервенция явно може да бъде удължен, в случай че се съди по анонса, че в журито на състезанието вземат участие „ учени, писатели, художници, публицисти, композитори, преподаватели “.
В изискванията за присъединяване се показва, че учениците би трябвало да дават авторските права върху творбите си на уредниците – безплатно и за безграничен интервал от време. Работите им няма да им бъдат върнати и може да бъдат сканирани, снимани, оповестени и употребявани „ за изложения, за издаване на дипляни, дискове, календари и други нетърговски цели, свързани с състезанието “. Децата, на които бъдат присъдени оценки (грамоти и предметни награди), както и техните родители, се съгласяват да бъдат заснемани и материалът да бъде оповестен или предаван в общественото пространство.
Целта на всичко това – „ запознаване с историята и бъдещето на интернационалното съдействие “ сред „ България, Русия и другите славянски страни “, образуване у подрастващото потомство на „ възприятие на другарство “.
Тоест творчеството на деца от България (и от други страни – състезанието е разгласен като международен) ще бъде употребявано безплатно за разпространение на съветските пропагандни послания до момента в който Москва води хибридна война против личната им страна.
Наистина ли няма институция или публичен фактор, който да въстане против сходен цинизъм? Светът се подвигна да отбрани похитените украински деца, които Русия се пробва да „ възпита “ да ненавиждат родината си. Защото Украйна не се помири, тъй като се усеща част от демократичния свят и работи като такава. Ами ние? Разбираме ли, че
българското учебно заведение е проводник на зловредно съветско въздействие,
главно посредством образованието по история? Разбира ли Министерството на образованието и науката, че е въвлечено в хибридната война на Русия против България и против демократичния свят? Дава ли си сметка, че разрушава съпротивителните сили на българското общество и го оставя безпомощно пред похищенията на Кремъл? Ако не го схваща, значи имаме пагубен недостиг на подготвеност. Ако го схваща, само че води такава политика, значи приказваме за национално изменничество.
И не става дума за изолирано събитие, а за дълготрайна тактика. Кремъл нападна всяко едва звено.
Самотни гласове на опозиция провокира гостуването у нас на пианистката Валентина Лисица – беше рекламирана като живееща в Съединени американски щати украинка, само че в реалност тя се прочу с поддръжката си за Путин и съветската експанзия против Украйна. Съвместните ѝ концерти със Софийската филхармония, с музика на Сергей Рахманинов, са следващият опит за реклама на Русия и
изпиране на облика на държавата-терорист
И не, не става дума за благородно „ другарство на културите “, тъй като Лисица показва обществено поддръжката си за режима на Путин. Няма стерилно изкуство отвън личността на изпълнителя, посланието е сложно. Още повече, че в Русия намерено признават, че тя извършва политическа задача. Нима министърът на културата и шеф на националната ни филхармония Найден Тодоров не знае това? Трябваше ли и тази институция да бъде въвлечена в упражняването на съветската „ мека мощ “?
Очевидно е, че настоящето ръководство на страната няма воля да отбрани България. Изходът е да има работещ парламент с функциониращи отраслови комисии. Разбира се, и евроатлантическо държавно управление, тъй като с доминирана от русофили изпълнителна власт и най-смислените решения на Народното събрание ще бъдат обезсилени, както стана с военната помощ за Украйна.
България има потребност от незабавна
проверка на образованието по история
От самобитен екзорсизъм за освобождение от лъжите на съветската агитация. От необятно разпространение на историческата истина. Разбира се, единствено това не стига, само че е безусловно належащо, в случай че желаеме да живеем като народ с достолепие.
А по съответния случай със скандалния детски конкурс е редно МОН да преразгледа поддръжката си и
да приключи злоупотребата с българските деца
Да реагират неотложно и депутатите от новия парламент, Държавната организация за протекция на детето, прокуратурата и специфичните служби - деца са обект на закононарушение.
*Сергей Татишчев, „ Из прошлого русской дипломатии “, Санкт Петербург, 1890 година, стр. 503
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ