Социалните - новият Торбалан?
" Държавата няма място в нито едно българско семейство. Ролята на страната е да санкционира нарушители, а не да отвлича деца и да постанова тирания. " Това разяснява пред медии българска майка, взела участие в следващия митинг против Стратегията за детето, против измененията в законодателството за протекция на децата. Може и да е права. Но къде е страната, когато през март 14-годишно момиче бе в болница с контузии по главата и гръдния панер, със строшен нос след побой от татко му? Къде е страната, когато през ноември 2012 година 32-годишен умъртви 3-годишното си дете в сливенско село Сотиря? Къде е същата страна, когато през юни 2015 година бащата на ненавършилата 2 година Станка блудства с нея и се опита да я убие? А къде е, когато 8-годишно момиченце, пребито от пияната си майка, потърси помощ в квартално заведение в Княжево през октомври 2009 година Или... Тогава обществото търси и упорства за намесата на страната - полиция, обществени, съд, прокуратура... И в случай че се забавят с минути, същите хора се гневят. Навярно у българина към момента тлее патриархално-ориенталският нрав да шамароса безнаказано хлапето си, което щом биологически е произлязло от него, незабавно се трансформира в негова благосъстоятелност. Данни от социологическо изследване преди време демонстрираха, че близо 70 на 100 от българите утвърждават дърпането на ухо или удрянето на пестник на дете. Или същият този земляк желае да се разграничава от американците и да продължава да плаши малчугана с " Ако не слушаш, Торбалан ще те вземе! ", вместо с " Шшшт, в случай че обществените те чуят да плачеш, ще те вземат от нас! ".
Стратегията за детето
и измененията в българското законодателство, свързани със закрилата на малчугани и подрастващи, провокираха разгорещени разногласия. Станахме очевидци на поредност митинги, вероятно още предстоят. Доколко са основателни и оправдани страховете на родителите, че страната ще лишава деца от фамилиите им? Дали някой не злоупотребява с тях и не подклажда всеобщата нервност, с цел да извлече облаги? Дали другите опасности не са сложени под общ знаменател? Дали някой не " чете сред редовете "? Дали законите са съответно написани?
Неотдавна в обществените мрежи бе публикувана брошура, която " осведоми " и " коментира " измененията в законодателството. Там е записано, че " единствено по сигнал (включително анонимен) могат да лишават детето ви в границите на 24 часа без правосъдна заповед ". Този принцип се уповава на член 36 писмен знак " г " от Закона за протекция на детето (ЗЗД). Но от въпросния законов текст излиза наяве напълно друго: в случай че е подаден сигнал, че дете е в риск или е жертва на принуждение или употреба, до 24 часа от приемането на сигнала в дирекция " Социално подкрепяне " обществен служащ би трябвало да направи оценка на сигнала. Досега
законът даваше период от 7 дни
само че практиката сподели, че това е прекомерно дълго време, в което злоупотребяването с детето в риск може да продължи и заплахите за физическото и психическото му здраве да станат по-сериозни. Ако информацията от сигнала бъде доказана, общественият в незабавен порядък събира мултидисциплинарен екип, в който са включени представител на районното ръководство на Министерство на вътрешните работи, на районната прокуратура и на общината, а при нужда - и на РЗИ, персонален доктор на детето, представител на районното ръководство по образованието, на учебното заведение или детската градина. Екипът приготвя проект за деяние за отбрана на детето. Внимателният прочит на член 36д(3) демонстрира, че когато се откри, че
насилието е осъществено от родител
или от човек, комуто са предоставени грижите за детето или на който то е поверено, на жертвата може да се даде протекция с настаняване отвън фамилията в обществена услуга за деца, потърпевши от принуждение или жертви на трафик. В такива случаи обществените може да се извърнат към съда или към прокурор за предприемане на ограничения във връзка с причинителя по Закона за отбрана от домашното принуждение. Когато детето е обект на закононарушения, полицейската протекция е незабавна мярка. Както се вижда, само директният и " изсъхнал " прочит на закона може да покаже дали става дума за " похищение на дете " по нечие скимване (на страната например) или за отбраната му от принудител, бил той и родител.
А и настаняването на дете отвън фамилията може да стане единствено при съществуване на учредения, избрани в Закон за задълженията и договорите, и постоянно предстои на правосъден надзор. Статистиката демонстрира, че единствено в към 1,5% от случаите съдът не е удостоверил настояването на обществените дете да бъде настанено отвън фамилията си.
Листовката внушава, че " домът ви не е предпазен ", а общественият служащ може да влезе и да го " претърси " без правосъдна заповед и " да сформира отчет с голямо количество персонална информация ". Звучи по нацистки злокобно, в случай че преди този момент не бъде прочетено деликатно Приложение 1 към Наредбата за изискванията и реда за реализиране на ограничения за попречване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция. Именно този документ изисква сходен отчет от обществен служащ, когато има сигнал, че обещано дете е в риск.
Внушението, че новото законодателство дава опция единствено по преценка на обществения служащ и даже без единодушието на родителите детето да бъде осиновено, също основава неправилни показа. Внимателният прочит на закона демонстрира друго - до такова решение може да се стигне, както и до момента, единствено в крайни случаи на принуждение, неглижиране и нарушение на интереса на детето, които заплашват неговото здраве и даже живот. Изменението на Семейния кодекс от март 2019 година позволява
дете да бъде осиновено без единодушието на родителя
само, когато е " настанено в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и родителят в период до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред според Закона за протекция на детето без основателна причина не е изискал преустановяване на настаняването или смяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на родственици или близки по реда на Закона за протекция на детето " (чл. 93, алинея 2). Осиновяване без единодушие на родителя при изискванията на алинея 2 се позволява и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за цялостно осиновяване. Тоест, с новите текстове страната не дава чак такива благоприятни условия за интервенция в фамилния и в персоналния живот на хората.
Преди дни родители стачкуваха в 8 града с искане ЗСУ да не влиза в действие от 1 януари, тъй като се дава право на страната и неправителствени организации да се намесват в фамилните връзки.
Светият синод също прояви отношение. През април застана зад концепцията за Стратегия за детето, като в публично мнение съобщи, че злоупотребата с наставнически права и безотговорното родителство постоянно са съществували като духовно и обществено зло, което църквата ни изрично осъжда. И направи ангажимента, че дребна част от българските родители демонстрират ниска угриженост и даже експанзия по отношение на своите децата, заради което би трябвало да се регистрира фактът, че закрилата над родителските права е в интерес и на децата. Преди дни обаче Светият синод прикани Народното събрание да не одобри ЗСУ, а ръководещите да основат законодателство, което да пази обичайното семейство, защото някои от наредбите " отхвърлят духовната връзка на детето с родителите ". Синодът установи, че така наречен нови фамилни политики, в основата на които е разбирането за детето като индивид на независими юридически права, и за родителството като обществена роля, към този момент са придобили законов израз и не са съобразени с Конституцията.
Разпознаване на насилието
Разбира се, в българското законодателство за протекция на децата има значително недоизпипани детайли. Много служители на реда, прокурори, съдии, както и медици към момента мъчно разпознават насилието и явно образованието им в тази посока е незадоволително.
Друг проблем е незадоволителният брой обществени служащи. Да не приказваме за изискванията на труд, в които работят, за несъответстващото, даже мизерно, възнаграждение на труда им. А упованията на обществото са неведнъж по-големи. Ето още една ниша, в която страната може да се намеси в изгода и на обществените, и на децата, и на обществото.
Само да напомним, че митингите против Стратегията за протекция на детето на този стадий са безпредметни, защото тя е спряна още през лятото.
Контролът
е друга частица от веригата, за която българската страна не помни, даже когато законодателят е сътворил най-хубавия закон. В съответния случай става въпрос за това, че новият Закон за обществените услуги (ЗСУ) оказва влияние върху повече от 25 други закона. Противниците на новото законодателство са разтревожени, че нововъведенията на процедура няма да пазят децата, а имат за цел да " раздадат " голям брой скъпи обществени услуги за деца в риск. От МТСП след дълго безмълвие обясниха: " Законодателството уголемява достъпа, само че не вкарва обвързване за прилагане на обществени услуги... В ЗСУ категорично се регламентира, че общините и частните снабдители на обществени услуги нямат право да получават доходи от даването на обществени услуги, които се финансират от държавния бюджет, т.е. те нито могат да употребяват таксите, които потребителите заплащат (те се внасят в държавния бюджет), нито могат да образуват облага. Същевременно те са задължени да употребяват предоставените им финансови средства единствено и само за обществените услуги, за които са отпуснати от държавния бюджет. " От МТСП твърдят, че се вкарва " доста по-строг надзор " за качеството на обществените услуги и за разходването на държавните средства за това. Дали е по този начин? Бъдещето ще покаже.
Стратегията за детето
и измененията в българското законодателство, свързани със закрилата на малчугани и подрастващи, провокираха разгорещени разногласия. Станахме очевидци на поредност митинги, вероятно още предстоят. Доколко са основателни и оправдани страховете на родителите, че страната ще лишава деца от фамилиите им? Дали някой не злоупотребява с тях и не подклажда всеобщата нервност, с цел да извлече облаги? Дали другите опасности не са сложени под общ знаменател? Дали някой не " чете сред редовете "? Дали законите са съответно написани?
Неотдавна в обществените мрежи бе публикувана брошура, която " осведоми " и " коментира " измененията в законодателството. Там е записано, че " единствено по сигнал (включително анонимен) могат да лишават детето ви в границите на 24 часа без правосъдна заповед ". Този принцип се уповава на член 36 писмен знак " г " от Закона за протекция на детето (ЗЗД). Но от въпросния законов текст излиза наяве напълно друго: в случай че е подаден сигнал, че дете е в риск или е жертва на принуждение или употреба, до 24 часа от приемането на сигнала в дирекция " Социално подкрепяне " обществен служащ би трябвало да направи оценка на сигнала. Досега
законът даваше период от 7 дни
само че практиката сподели, че това е прекомерно дълго време, в което злоупотребяването с детето в риск може да продължи и заплахите за физическото и психическото му здраве да станат по-сериозни. Ако информацията от сигнала бъде доказана, общественият в незабавен порядък събира мултидисциплинарен екип, в който са включени представител на районното ръководство на Министерство на вътрешните работи, на районната прокуратура и на общината, а при нужда - и на РЗИ, персонален доктор на детето, представител на районното ръководство по образованието, на учебното заведение или детската градина. Екипът приготвя проект за деяние за отбрана на детето. Внимателният прочит на член 36д(3) демонстрира, че когато се откри, че
насилието е осъществено от родител
или от човек, комуто са предоставени грижите за детето или на който то е поверено, на жертвата може да се даде протекция с настаняване отвън фамилията в обществена услуга за деца, потърпевши от принуждение или жертви на трафик. В такива случаи обществените може да се извърнат към съда или към прокурор за предприемане на ограничения във връзка с причинителя по Закона за отбрана от домашното принуждение. Когато детето е обект на закононарушения, полицейската протекция е незабавна мярка. Както се вижда, само директният и " изсъхнал " прочит на закона може да покаже дали става дума за " похищение на дете " по нечие скимване (на страната например) или за отбраната му от принудител, бил той и родител.
А и настаняването на дете отвън фамилията може да стане единствено при съществуване на учредения, избрани в Закон за задълженията и договорите, и постоянно предстои на правосъден надзор. Статистиката демонстрира, че единствено в към 1,5% от случаите съдът не е удостоверил настояването на обществените дете да бъде настанено отвън фамилията си.
Листовката внушава, че " домът ви не е предпазен ", а общественият служащ може да влезе и да го " претърси " без правосъдна заповед и " да сформира отчет с голямо количество персонална информация ". Звучи по нацистки злокобно, в случай че преди този момент не бъде прочетено деликатно Приложение 1 към Наредбата за изискванията и реда за реализиране на ограничения за попречване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция. Именно този документ изисква сходен отчет от обществен служащ, когато има сигнал, че обещано дете е в риск.
Внушението, че новото законодателство дава опция единствено по преценка на обществения служащ и даже без единодушието на родителите детето да бъде осиновено, също основава неправилни показа. Внимателният прочит на закона демонстрира друго - до такова решение може да се стигне, както и до момента, единствено в крайни случаи на принуждение, неглижиране и нарушение на интереса на детето, които заплашват неговото здраве и даже живот. Изменението на Семейния кодекс от март 2019 година позволява
дете да бъде осиновено без единодушието на родителя
само, когато е " настанено в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и родителят в период до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред според Закона за протекция на детето без основателна причина не е изискал преустановяване на настаняването или смяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на родственици или близки по реда на Закона за протекция на детето " (чл. 93, алинея 2). Осиновяване без единодушие на родителя при изискванията на алинея 2 се позволява и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за цялостно осиновяване. Тоест, с новите текстове страната не дава чак такива благоприятни условия за интервенция в фамилния и в персоналния живот на хората.
Преди дни родители стачкуваха в 8 града с искане ЗСУ да не влиза в действие от 1 януари, тъй като се дава право на страната и неправителствени организации да се намесват в фамилните връзки.
Светият синод също прояви отношение. През април застана зад концепцията за Стратегия за детето, като в публично мнение съобщи, че злоупотребата с наставнически права и безотговорното родителство постоянно са съществували като духовно и обществено зло, което църквата ни изрично осъжда. И направи ангажимента, че дребна част от българските родители демонстрират ниска угриженост и даже експанзия по отношение на своите децата, заради което би трябвало да се регистрира фактът, че закрилата над родителските права е в интерес и на децата. Преди дни обаче Светият синод прикани Народното събрание да не одобри ЗСУ, а ръководещите да основат законодателство, което да пази обичайното семейство, защото някои от наредбите " отхвърлят духовната връзка на детето с родителите ". Синодът установи, че така наречен нови фамилни политики, в основата на които е разбирането за детето като индивид на независими юридически права, и за родителството като обществена роля, към този момент са придобили законов израз и не са съобразени с Конституцията.
Разпознаване на насилието
Разбира се, в българското законодателство за протекция на децата има значително недоизпипани детайли. Много служители на реда, прокурори, съдии, както и медици към момента мъчно разпознават насилието и явно образованието им в тази посока е незадоволително.
Друг проблем е незадоволителният брой обществени служащи. Да не приказваме за изискванията на труд, в които работят, за несъответстващото, даже мизерно, възнаграждение на труда им. А упованията на обществото са неведнъж по-големи. Ето още една ниша, в която страната може да се намеси в изгода и на обществените, и на децата, и на обществото.
Само да напомним, че митингите против Стратегията за протекция на детето на този стадий са безпредметни, защото тя е спряна още през лятото.
Контролът
е друга частица от веригата, за която българската страна не помни, даже когато законодателят е сътворил най-хубавия закон. В съответния случай става въпрос за това, че новият Закон за обществените услуги (ЗСУ) оказва влияние върху повече от 25 други закона. Противниците на новото законодателство са разтревожени, че нововъведенията на процедура няма да пазят децата, а имат за цел да " раздадат " голям брой скъпи обществени услуги за деца в риск. От МТСП след дълго безмълвие обясниха: " Законодателството уголемява достъпа, само че не вкарва обвързване за прилагане на обществени услуги... В ЗСУ категорично се регламентира, че общините и частните снабдители на обществени услуги нямат право да получават доходи от даването на обществени услуги, които се финансират от държавния бюджет, т.е. те нито могат да употребяват таксите, които потребителите заплащат (те се внасят в държавния бюджет), нито могат да образуват облага. Същевременно те са задължени да употребяват предоставените им финансови средства единствено и само за обществените услуги, за които са отпуснати от държавния бюджет. " От МТСП твърдят, че се вкарва " доста по-строг надзор " за качеството на обществените услуги и за разходването на държавните средства за това. Дали е по този начин? Бъдещето ще покаже.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ