Българският културен институт тръгна от Пловдив
Държавата не трябва да разреши децата на сънародниците ни в чужбина да не помнят личния си език, сподели Румен Радев 
Идеята е на вицепрезидента Илина Йотова, основават го със закон
Пълна поддръжка за основаването на Български народен културен институт по образеца на институтите „ Гьоте “ или „ Сервантес “ обявиха участниците в Националната конференция за българския език „ Език заветен “, проведена по самодейност на вицепрезидента Илияна Йотова. Форумът беше открит от президента Румен Радев.
В Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ представители на Министерство на образованието и науката, на Министерство на културата, на Министерство на външните работи, академични преподаватели от цялата страна, представители на университетски институти дискутираха преподаването на български език като непознат, развиването на българистиката и лекторатите по български език и просвета по света, ролята на българския език в културната дипломация и главното му място в концепцията за Български народен културен институт.
Конференцията се организира в деня на 160-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов и тъкмо в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “, тъй като 2022 година се празнуват 300 години от рождението на хилендарския духовник и 260 години от написването на „ История славянобългарска “.
Участниците благодариха на вицепрезидента, че е сложила началото на прям и нужен разговор сред институциите и експертите.
На конференцията беше изразена общата паника, че България губи духовни територии, не заема почтено място на международната културна карта. Именно обликът на България пред света е съществена част от тактиката на предстоящ Български народен културен институт.
„ Тази концепция беше потънала в прахуляк, а Вие намерихте сили да я възродите “, обърнаха се към вицепрезидента участници във форума.
„ България остана последната страна член на Европейския съюз, която няма такава институция. За съпоставяне – следвоенна Германия още през 1951 година основава „ Гьоте институт “ – първият й инструмент на обществената дипломация “, уточни Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи, че институтът ще бъде наднационална институция, която ще работи за позитивния облик на България на открито, за сънародниците ни в чужбина – за връзка посред им и с българската страна, за опазването, признаването и разпространяването на българския език, за българската национална еднаквост. „ Целта ни не е конкуренция сред другите ведомства или една конструкция да изземва от функционалностите на друга. Българският народен културен институт ще събере в себе си разпиляната и неструктурирана културна политика на страната ни “, уточни Йотова. „ Радвам се, че сме съдружници с Министерството на образованието и науката, с Министерството на културата, с Министерството на външните работи “, съобщи вицепрезидентът. Образователният министър акад. Николай Денков, който взе участие във форума, съобщи цялостната институционална поддръжка на министерството.
Необходим ни е Национален културен институт, който да сплотява българските общности зад граница посредством българския език и просвета, съобщи в словото си и президентът Румен Радев. Държавният глава акцентира голямата роля на форума, който слага във фокуса на полемиката значимите проблеми пред одобряването и развиването на българския език в България и в чужбина. По думите му това се случва в сложен и провокационен миг, когато България е раздирана от вътрешнополитически несъгласия и взема решение значими въпроси на полето и на интернационалната дипломация, засягащи бъдещето на страната, на нашите прилежащи страни и мястото ни в Европейски Съюз.
„ В този сложен и провокационен миг, вие връщате дебата там, където му е мястото – с цел да устоите България като страна, за нашата единодушие, единение и бъдеще като нация, а това безспорно е нашият език “, обърна се президентът към участниците в конференцията.
Държавният глава уточни, че българският език е един от най-силните принадлежности за приобщаване и сливане на българската общественост зад граница. „ Всеки българин по света съставлява България и в случай че той запази своята еднаквост и реализира персонални триумфи, това е голям триумф за България, тъй като утвърждава доверието в нашата страна в актуалния свят “, съобщи президентът Радев.
Българската страна не би трябвало да разреши децата на българите в чужбина да не помнят личния си език. „ Те постоянно ще носят България в сърцето си, в случай че могат да мислят, мечтаят и приказват на български език “, акцентира още президентът.
Общо беше мнението, че институтът би трябвало да бъде основан със закон, с цел да не е зависим на мандати. На конференцията бяха разисквани съответни оферти за структурата и функционалностите на института. Форумът приключи с декларация, която акцентира безспорното място на българския език, на културно-историческото ни завещание в държавните политики в региона на образованието, културата, външните работи.
Страната ни губи духовни територии
България губи духовни територии, отстъпва в международното културно съревнование, не съумяваме да представяме зад граница най-хубавите си достижения, слаби сме на полето на обществената дипломация. Грешките ни водят до отстъпления, до отслабен престиж. Светът не познава задоволително добре дългата ни история, богатата ни просвета, приноса ни в основаването на славянската цивилизация. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова по време на форума в Пловдив.
Единна езикова политика, резистентност и развиване на българските лекторати зад граница, нуждата от Български народен културен институт – върху тези три тематики подчертава в изявлението си вицепрезидентът Йотова. Тя сложи въпроса за съхранението на българския език и еднаквост в историческите ни диаспори, в новата емиграция, за ролята в съвремието на езика, с помощта на който нашият народ е оживял през вековете.
Като незабавна национална задача вицепрезидентът дефинира възобновяване на позициите на българистиката. „ Не можем да се задоволяваме повече единствено с констатацията, че заемаме едва периферно място в славистиката. Изместени сме от свои сътрудници от Република Северна Македония “, уточни Йотова и посочи, че за първи път от години наред Министерството на образованието и науката отпуска средства за целеустремено развиване на българистиката.
Идеята е на вицепрезидента Илина Йотова, основават го със закон Пълна поддръжка за основаването на Български народен културен институт по образеца на институтите „ Гьоте “ или „ Сервантес “ обявиха участниците в Националната конференция за българския език „ Език заветен “, проведена по самодейност на вицепрезидента Илияна Йотова. Форумът беше открит от президента Румен Радев.
В Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ представители на Министерство на образованието и науката, на Министерство на културата, на Министерство на външните работи, академични преподаватели от цялата страна, представители на университетски институти дискутираха преподаването на български език като непознат, развиването на българистиката и лекторатите по български език и просвета по света, ролята на българския език в културната дипломация и главното му място в концепцията за Български народен културен институт.
Конференцията се организира в деня на 160-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов и тъкмо в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “, тъй като 2022 година се празнуват 300 години от рождението на хилендарския духовник и 260 години от написването на „ История славянобългарска “.
Участниците благодариха на вицепрезидента, че е сложила началото на прям и нужен разговор сред институциите и експертите.
На конференцията беше изразена общата паника, че България губи духовни територии, не заема почтено място на международната културна карта. Именно обликът на България пред света е съществена част от тактиката на предстоящ Български народен културен институт.
„ Тази концепция беше потънала в прахуляк, а Вие намерихте сили да я възродите “, обърнаха се към вицепрезидента участници във форума.
„ България остана последната страна член на Европейския съюз, която няма такава институция. За съпоставяне – следвоенна Германия още през 1951 година основава „ Гьоте институт “ – първият й инструмент на обществената дипломация “, уточни Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи, че институтът ще бъде наднационална институция, която ще работи за позитивния облик на България на открито, за сънародниците ни в чужбина – за връзка посред им и с българската страна, за опазването, признаването и разпространяването на българския език, за българската национална еднаквост. „ Целта ни не е конкуренция сред другите ведомства или една конструкция да изземва от функционалностите на друга. Българският народен културен институт ще събере в себе си разпиляната и неструктурирана културна политика на страната ни “, уточни Йотова. „ Радвам се, че сме съдружници с Министерството на образованието и науката, с Министерството на културата, с Министерството на външните работи “, съобщи вицепрезидентът. Образователният министър акад. Николай Денков, който взе участие във форума, съобщи цялостната институционална поддръжка на министерството.
Необходим ни е Национален културен институт, който да сплотява българските общности зад граница посредством българския език и просвета, съобщи в словото си и президентът Румен Радев. Държавният глава акцентира голямата роля на форума, който слага във фокуса на полемиката значимите проблеми пред одобряването и развиването на българския език в България и в чужбина. По думите му това се случва в сложен и провокационен миг, когато България е раздирана от вътрешнополитически несъгласия и взема решение значими въпроси на полето и на интернационалната дипломация, засягащи бъдещето на страната, на нашите прилежащи страни и мястото ни в Европейски Съюз.
„ В този сложен и провокационен миг, вие връщате дебата там, където му е мястото – с цел да устоите България като страна, за нашата единодушие, единение и бъдеще като нация, а това безспорно е нашият език “, обърна се президентът към участниците в конференцията.
Държавният глава уточни, че българският език е един от най-силните принадлежности за приобщаване и сливане на българската общественост зад граница. „ Всеки българин по света съставлява България и в случай че той запази своята еднаквост и реализира персонални триумфи, това е голям триумф за България, тъй като утвърждава доверието в нашата страна в актуалния свят “, съобщи президентът Радев. Българската страна не би трябвало да разреши децата на българите в чужбина да не помнят личния си език. „ Те постоянно ще носят България в сърцето си, в случай че могат да мислят, мечтаят и приказват на български език “, акцентира още президентът.
Общо беше мнението, че институтът би трябвало да бъде основан със закон, с цел да не е зависим на мандати. На конференцията бяха разисквани съответни оферти за структурата и функционалностите на института. Форумът приключи с декларация, която акцентира безспорното място на българския език, на културно-историческото ни завещание в държавните политики в региона на образованието, културата, външните работи.
Страната ни губи духовни територии
България губи духовни територии, отстъпва в международното културно съревнование, не съумяваме да представяме зад граница най-хубавите си достижения, слаби сме на полето на обществената дипломация. Грешките ни водят до отстъпления, до отслабен престиж. Светът не познава задоволително добре дългата ни история, богатата ни просвета, приноса ни в основаването на славянската цивилизация. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова по време на форума в Пловдив.
Единна езикова политика, резистентност и развиване на българските лекторати зад граница, нуждата от Български народен културен институт – върху тези три тематики подчертава в изявлението си вицепрезидентът Йотова. Тя сложи въпроса за съхранението на българския език и еднаквост в историческите ни диаспори, в новата емиграция, за ролята в съвремието на езика, с помощта на който нашият народ е оживял през вековете.
Като незабавна национална задача вицепрезидентът дефинира възобновяване на позициите на българистиката. „ Не можем да се задоволяваме повече единствено с констатацията, че заемаме едва периферно място в славистиката. Изместени сме от свои сътрудници от Република Северна Македония “, уточни Йотова и посочи, че за първи път от години наред Министерството на образованието и науката отпуска средства за целеустремено развиване на българистиката.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ