Лицето на самотата през обектива на Дария Вирбанеску
Дария Вирбанеску купува първия си фотоапарат през 2012 година, когато ѝ хрумва концепцията за един в действителност специфичен фотографски план. Той трае цели 6 години и се назовава „ Сам “.
„ Сам “, за който научихме от страниците на Bored Panda, споделя за самотността, за тежестта, която оказва върху плещите на човек, заставен да я понася сам-самичък. Самотността във фотографиите на Вирбанеску не се преглежда като опция за самоопознаване, а като страшилище, като нещо с извънредно негативни конотации.
Живеем във времена, в които, въпреки и свързани чрез всички обществени канали, сме сами. Все повече и повече.
Има хора, които изпитват мощно възприятие за самота. Чувството ги връхлита и в никакъв случай повече не изчезва – без значение от обществената обстановка или от броя другари. Без значение къде се намираш – на морето, у дома, в града – хроничната самотност е като затвор. Няма изплъзване.
Скорошно изследване, извършено измежду 3.4 млн. души от Северна Америка, Европа, Азия и Австралия, изследва ролята на обществената изолираност, самотността или живеенето върху моралността. Учените откриват, че тези три обстановки оказват сериозна роля върху риска от преждевременна гибел.
Можете да следите Дария в нейния профил в Instagram.
