Дария Абрамович: Не създаваме „сапунен мехур“ около Ига
Дария Абрамович показа, че Ига Швьонтек сама взема решение доколко би желал да бъде изложена навлиянието на медиите, обществените мрежи и почитателите даже по време на шампионати от Големия шлем. Спортният психолог, която е неизменима част от екипа на международната №1 от няколко години насам , даде едно от редките си изявленията пред Доминик Стенковски от полското издание Sport.pl, в което разкри дали счита, че Швьонтек е осъществила изцяло своя капацитет.
– Ига беше главният любимец на Ролан Гарос, като това беше и първият ѝ шампионат от Големия шлем като №1 в света. Освен това главните ѝ съпернички отпаднаха много рано, което усили напрежението върху нея. Как успяхте да се справите с това? Бихте ли споделили, че от психическа позиция това бе най-трудният шампионат за Швьонтек?
– Винаги съм избягвала да подреждам някоя съперничка като по-трудна от друга. Всяка тенисистка си има собствен характерен жанр. Във всеки шампионат се изправяш против друго предизвикателство. В множеството случаи тези провокации не се виждат на телевизионния екран. Знам, че звучи клиширано, само че няма лесни мачове. Що се отнася до първата част от въпроса Ви – постоянно съм окуражавала спортистите, с които работя, да не пренебрегват мисълта, че са любимци и да посрещат това напрежение и тези упования. Вместо да хабиш психическа сила, с цел да блокираш тези мисли, е доста по-лесно да приемеш обстановката. В логиката на психиката има едно упражнение, в което се споделя „Опитай да не мислиш за бялата мечка за една минута. Старт“.
– Споменахте, че във всеки шампионат има разнообразни провокации. Кое беше най-голямото предизвикателство пред Ига на Ролан Гарос?
– До известна степен бе това, което Вие споменахте – това, че тя бе главен любимец. Ига бе пределно окуражена, само че в това време упованията към нея бяха големи. Нещо значимо, което би трябвало да загатна, е че от известно време насам обсъждаме не толкоз самите победи, колкото тяхното значение. В доста мачове през последите месеци виждахме което, което медиите назовават „Пекарната на Швьонтек“ – сет на нула или на един. От позиция на управлението на напрежението това бе съществено предизвикателство. Друго, което трябваше да вземем поради, е доколко Ига би трябвало да упражнява лидерската си роля. Когато споделям това, имам поради следното – сега следим тежки политически обстановки във тип на войната в Украйна и свадите към Уимбълдън. В тези случаи топ играчите от двата тура постоянно би трябвало да заемат позиция и да употребяват платформата си. Има и други неща, само че няма да приказвам за тях, защото са поверителни.
– На една от конференциите в Париж попитах Ига кое от двете издания на Ролан Гарос е било по-трудно за нея – тазгодишното или това през 2020 година Тя бе безапелационна, че през този сезон ѝ е било доста по-трудно. Защо съгласно Вас е по този начин?
– Двата шампионата бяха доста разнообразни. Преди две години провокациите бяха подбудени най-много от пандемията. Тазгодишната купа е по-специална, защото Ига я завоюва благодарение на построен екип, който работи по характерен и систематичен метод, като в това време тя непрекъснато се развива физически и душевен, усъвършенства играта си и привиква с напрежението, подбудено от това да си №1 в света. В подтекста на всичко това бих споделила, че тазгодишната купа не бе толкоз изненадваща, колкото миналата. Това обаче не значи, че не свършихме грандиозна работа през 2020 година Разликата е, че тогава задачите на Ига бяха разнообразни, а детайлът на изненадата също бе на нейна страна.
– До каква степен ограничавате Ига от достъпа до информация, обществени мрежи и почитатели по време на шампионат като Ролан Гарос? Доколко позволявате сходни неща да ѝ въздействат?
– Най-лесният отговор е следният: колкото тя изиска. Една от най-важните елементи от моята работа като психолог е да оказа помощ на играча да усъвършенства съзнанието си, като усили психическата си резистентност и степента на осъзнаване на всичко, което се случва в близост. Не желаеме да слагаме Ига в сапунен мехур или самобитна клетка, създавайки действителност, която не е същинска. По-добре е тя сама да се научи да осъзнава кое е значимо за нея и кое би трябвало да бъде пренебрегнато. Това е доста значимо, тъй като в днешно време е невероятно да предпазиш играчите от всичко. Пример за това е загрявката на Ига за финала в Доха, който бе няколко дни след началото на войната в Украйна. В двата края на помещението имаше тв приемници, които не можеха да бъдат изключени. Единият излъчваше CNN, а другият – Al Jazeera. Тя виждаше всичко това и то ѝ влияеше на прочувствено, както и на съвсем личностно равнище, тъй като като полякиня тези събития за близки до нея. Ако се бяхме пробвали да създадем към нея сапунения мехур, който загатнах, в този миг той щеше да се спука и ударът върху душeвността ѝ щеше да бъде доста сериозен.
– Как се отрази на Швьонтек изеннадващото отдръпване на Ашли Барти? Смятате ли, че това бе един от главните катализатори за невероятното ѝ показване през последните месеци?
– Въпреки догатките на доста хора, нашите дълготрайни цели въобще не бяха повлияни от отдръпването на Барти. Стратегията ни е напълно същата, каквато беше и на 1 януари. Предвид позицията на Ига обаче някои от краткосрочните цели леко се трансформираха. След отдръпването на Барти пред Ига изникнаха повече предизвикателство, в сравнение с преимущества.
– Преди две години заявихте, че задачата, която те си сложили, е Ига да осъществя изцяло капацитета си. Смятате ли, че това се случи?
– За благополучие не. Точно това е най-хубавата част от работата с този екип. Всички имаме още накъде да се развиваме и сме сигурни, че най-хубавото следва.
– Работите с Швьонтек към този момент три години. Мислите ли, че за това време светът на тениса осъзна значимостта на спортните психолози?
– Да, по този начин мисля. Все повече играчи пътуват с психолог, което, съгласно мен, е добър знак. Такива експерти все по-често стават част от екипите на топ тенисистите. Вземете да вземем за пример Стефанос Циципас, Наоми Осака и Онс Жабур. От друга страна, към момента има доста играчи, които, умишлено или не, не престават да не разчитат на психолози. Такъв е казусът с Доминик Тийм. Когато бе запитан дали възнамерява да се обърне към психолог, която да му помогне по време на възобновяване, той съобщи, че ще се придържа към методите, които са му носели триумфи до момента. Това е негово право, несъмнено. Въпреки това обаче се усещам доста задоволена, когато виждам, че логиката на психиката е на все по-голяма респект в света на тениса.
