МВФ По сива икономика България е близо до Африка
Данните за 2017 година слагат страната ни преди всичко измежду 31 европейски стопански системи по сив бранш
Средното равнище на сивата стопанска система на България за интервала 1991-2015 година е 29,17%. Това демонстрират данните на Международния валутен фонд, който е оценил размера на сивата стопанска система в 158 страни по света, съобщи БГНЕС. През другите години делът на сивата стопанска система в България се е движел сред 20,83% и 35,3%. На фона на Европа индикаторите за България са извънредно високи. Те ни приближават до Румъния, където междинните индикатори за интервала са 30,14%. Сред европейските страни, които са отвън Европейски Съюз, с толкоз огромна сива стопанска система може да се " похвали " Русия – 38,42%. Ако съпоставяме България с останалия свят, тук данните също не би трябвало да ни утешават, тъй като се доближаваме до африканските страни и Пакистан.
Данните за 2017 година слагат страната ни преди всичко измежду 31 европейски стопански системи по сив бранш. Той заема 29,6% и тук водим пред останалите ни балкански съседи: Турция /27,2%/, Хърватия /26,5%/ и Румъния /26,3%/. Гърция, чиято стопанска система и финанси, се сринаха през последното десетилетие, показва надалеч по-добри резултати от нас през предходната година. Там сивият бранш е 21,5%.
Най-добре от европейските страни са Швейцария /6%/, Австрия /7,1%/ и Люксембург /8,2%/. Непосредствено измежду тях е Холандия, която е най-големият задграничен вложител у нас, с 8,4%.
Автори на проучването са икономистите Леандро Медина от африканския департамент на МВФ и Фридрих Шнайдер от Университета Кеплер в Линц. То е оповестено в серията отчети на МВФ Working Papers. Това е едно от първите проучвания, в които се ползват нови статистически способи за оценка на сивата стопанска система. До 90-те години икономистите всекидневно оценяваха сивия бранш въз основата на разликите в системата за национално счетоводство, в редица случаи благодарение на по-малко точни способи, свързани с разбора на пазара на труда, енергийното ползване, скоростта на паричния оборот.
В основата на проучването на Медина и Шнайдер са сложени три релативно нови метода – моделът MIMIC /позволява за се регистрират няколко фактора и отчасти да се реши казуса с двойното счетоводство на сивата стопанска система, който мощно изкривява оценката/, CDA /търсенето на паричния пазар/ и Predictive Mean Matching, PMM.
Средното равнище на сивата стопанска система на България за интервала 1991-2015 година е 29,17%. Това демонстрират данните на Международния валутен фонд, който е оценил размера на сивата стопанска система в 158 страни по света, съобщи БГНЕС. През другите години делът на сивата стопанска система в България се е движел сред 20,83% и 35,3%. На фона на Европа индикаторите за България са извънредно високи. Те ни приближават до Румъния, където междинните индикатори за интервала са 30,14%. Сред европейските страни, които са отвън Европейски Съюз, с толкоз огромна сива стопанска система може да се " похвали " Русия – 38,42%. Ако съпоставяме България с останалия свят, тук данните също не би трябвало да ни утешават, тъй като се доближаваме до африканските страни и Пакистан.
Данните за 2017 година слагат страната ни преди всичко измежду 31 европейски стопански системи по сив бранш. Той заема 29,6% и тук водим пред останалите ни балкански съседи: Турция /27,2%/, Хърватия /26,5%/ и Румъния /26,3%/. Гърция, чиято стопанска система и финанси, се сринаха през последното десетилетие, показва надалеч по-добри резултати от нас през предходната година. Там сивият бранш е 21,5%.
Най-добре от европейските страни са Швейцария /6%/, Австрия /7,1%/ и Люксембург /8,2%/. Непосредствено измежду тях е Холандия, която е най-големият задграничен вложител у нас, с 8,4%.
Автори на проучването са икономистите Леандро Медина от африканския департамент на МВФ и Фридрих Шнайдер от Университета Кеплер в Линц. То е оповестено в серията отчети на МВФ Working Papers. Това е едно от първите проучвания, в които се ползват нови статистически способи за оценка на сивата стопанска система. До 90-те години икономистите всекидневно оценяваха сивия бранш въз основата на разликите в системата за национално счетоводство, в редица случаи благодарение на по-малко точни способи, свързани с разбора на пазара на труда, енергийното ползване, скоростта на паричния оборот.
В основата на проучването на Медина и Шнайдер са сложени три релативно нови метода – моделът MIMIC /позволява за се регистрират няколко фактора и отчасти да се реши казуса с двойното счетоводство на сивата стопанска система, който мощно изкривява оценката/, CDA /търсенето на паричния пазар/ и Predictive Mean Matching, PMM.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ