Даниел Смилов е специалист по сравнително конституционно право, програмен директор

Даниел Смилов е експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики, гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Анализът му е препечатан от " Дойче веле ". Заглавието е на " Дневник ".

Номинирането на Сотир Цацаров за началник на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) беше предизвестено. И значи следното:

1) Тази номинация е част от цялостна политическа сделка, в която влиза и изборът на Иван Гешев за основен прокурор;

2) Договорката е сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, като в нея вземат участие и " Патриотите " плюс Българска социалистическа партия като асоциирани заговорници;

3) Твърдението, че Бойко Борисов няма нищо общо с избора на Иван Гешев (или пък с номинацията на Цацаров), звучи все по-абсурдно. За да се осъществя въпросната политическа сделка, ГЕРБ освен са взели участие, само че и са дейна страна в нея;

4) Номинацията на Сотир Цацаров значи положителна оценка от страна на ръководещите за неговия мандат като основен прокурор. За ГЕРБ това е разбираемо, тъй като в границите на този мандат прокуратурата е била извънредно нежна и доброжелателна към тях. С едно малко изключение от интервала 2013-2014 година, когато Цветан Цветанов изпита нейната мощност. Но след връщането на власт през 2014, ГЕРБ нямат никакви учредения да се оплакват от Цацаров. Забравиха даже аферата " Костинброд " (или най-малко обстоятелството, че и прокуратурата участваше в нея).

Коалицията " Цацаров-Гешев "

5) Движение за права и свободи – другите действително ръководещи – би трябвало също да са извънредно удовлетворени от тандема Цацаров-Гешев. В аферата " КТБ " присъединяване на хора от Движението остана неразследвано, въпреки че това присъединяване бе видно от доста документи по делото. Вярно, в тях не написа непосредствено " Движение за права и свободи ", а единствено " Директива за птиците ". Липсващата писмен знак очевидно е за прокуратурата задоволително съображение да не закача Движението. Междувременно Ахмед Доган се снабди със леден запас, централа и пристанище, а страната реши да влага стотици милиони в новопридобитата инфраструктура - поради националното ѝ значение. Ортаците би трябвало да си оказват помощ. В същото време прокуратурата проверява Трайчо Трайков, тъй като " ощетил " страната, като продал нейни активи обществено през борсата. Един дава, различен взима: правова страна, какво да се прави;

6) Т.нар. " Патриоти " също излизат с положителен баланс от мандата на Цацаров. Продажбите на българско поданство се оказаха несвързани с Вътрешна македонска революционна организация, а макар другите си хулигански прояви, Волен Сидеров освен остана на независимост, само че и към момента е част от ръководещото болшинство. Не се знае до каква степен високата оценка на " Патриотите " за мандата на Цацаров се дължи на откровени положителни усеща към него или по-скоро на чувство за " висене " с папки и каузи, които могат да се задействат в подобаващ миг. Най-неуязвим от тази позиция наподобява Валери Симеонов. И с цел да бъде непокътнат в ръководещия формат, той беше повдигнат до заместник-председател на Народно събрание. Което си е риск, тъй като с говоренето си той бързо ще създаде следващия скандал. Но този риск си коства за ГЕРБ и Движение за права и свободи: въпреки и леко разкъсан, " Патриотите " въпреки всичко са някакъв заслон на действително ръководещата коалиция;

7) От Българска социалистическа партия още веднъж показват за какво не могат да бъдат опция на ГЕРБ. С поддръжката си за кандидатурата на Цацаров социалистите на процедура загърбват опцията да подлагат на критика ГЕРБ по антикорупционна линия. А точно това е най-голямата уязвимост на ръководещите. Така от Българска социалистическа партия дават сигнал, че се интересуват не толкоз от същинска конкуренция, колкото от картел с ГЕРБ и най-много с Движение за права и свободи. Защо го вършат ли? Или от боязън, или от вяра, че присламчвайки се към обединението " Цацаров-Гешев ", няма да станат обект на наказателно-правен интерес в бъдеще;

8) Президентът Радев е в тежка обстановка. След номинирането на Цацаров става още по-ясно, че изборът на Гешев е част от огромния проект на ръководещите да оценят позитивно " битката си против корупцията " и да възпроизведат същия модел през идващите седем години. Ако Радев е същински съперник на този модел, той би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да го попречва. От друга страна обаче президентът към този момент загуби политическия си тил по този въпрос (БСП) - и по тази причина рискува да остане съвсем самичък против цялата медийно-прокурорска мощност на обединението " Цацаров-Гешев ". Това не е смешка работа и не всеки би се осмелил да се опълчи, като вижда какво прави тази коалиция с съперниците си от " Демократична България " и с част от съдиите във Висш съдебен съвет. Но това е моментът на Радев. Ако в този момент свие байрака, опълчването му против ГЕРБ ще си остане просто слаб и незанимателен театър;

Въртене по модела " Путин-Медведев "

9) Смяната на местата на Цацаров и Гешев е сигнал, че службите и наказателните органи играят все по-голяма роля в ръководството. Те са натрупали толкоз информация за ръководещите, че стават незаменими. В тази обстановка политическият надзор върху тях става номинален и в даден миг те добиват опция да се разправят с цели партии. Досега службите и наказателният уред са се пробвали единствено против относително дребни политически субекти: Република България, " Демократична България ", " Воля " (чийто водач също " увисвам " дълго време с обвинения). Но с " Апартаментгейт " (отстраняването на Цветан Цветанов и Пламен Георгиев) те демонстрираха, че могат да опитат намеса и в самото ядро на ръководещите. И по този начин да провокират основни размествания;

10) Бойко Борисов направи сериозна политическа кариера като " балансьор ". Но в действителност към този момент не е подобен, тъй като не остана сред какво да балансира. Борисов е просто един от детайлите в обединението " Цацаров-Гешев " и може да балансира най-вече сред Цацаров и Гешев. Да, Борисов е може би към момента най-важният детайл в тази коалиция, само че доколкото Движение за права и свободи има тесни връзки със службите и репресивния уред (да не приказваме за медийното му надмощие), шампионата на Борисов не е непоклатимо. Нещо повече: до момента в който Движение за права и свободи наподобява безусловно незаменимо в актуалната управническа сглобка, ГЕРБ могат да бъдат заменени относително елементарно (затова суматохата към Мая Манолова беше толкоз голяма). Именно към една такава подмяна са ориентирани очакванията на Българска социалистическа партия, което изяснява странното асоцииране на партията към обединението " Цацаров-Гешев " ;

11) Когато по висшите етажи на властта стартира въртене по модела " Путин-Медведев ", това е явен сигнал, че тази власт трайно се е окопала и се опасява от промяна. Демокрацията е промяна на властта по кротичък път. Когато такава промяна не се осъществя, демокрацията се деформира. Изборът на тандема " Цацаров-Гешев " е в действителност гаранцията, която ръководещите желаят да имат, ако инцидентно изгубят властта. Това прави този избор политически подозрителен от позиция на публичния интерес и демократичните правила. Друг е въпросът дали сметката на избрани ръководещи ще излезе и " гаранцията " им ще сработи.

Като във филм на Тарантино

Ситуацията наподобява на крайна сцена от филм на Тарантино. Всеки е насочил револвер към нечия глава, всеки държи някого с нещо и заплашва живота и добруването му. На пръв взор е реализиран идеален баланс - в случай че всички са рационални, престрелката ще бъде избегната. В един миг обаче в прилежащата стая се чува звук, ръката на някого трепва и всички падат на земята в локви от кръв. Стабилността внезапно рухва.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (205)