Данаил Папазов е завършил Военноморското училище във Варна. Бил е

Данаил Папазов е приключил Военноморското учебно заведение във Варна. Бил е капитан далечно корабоплаване и изпълнителен шеф на пристанище Варна. От 29 май 2013 година до 6 август 2014 година е министър на превоза. В момента изпълнителен шеф на Топлоелектрическа централа Варна.

Мините отиват към Босфора, надалеч са от нашето крайбрежие Трябва да изнасяме зърно, имаме огромни количества, а след 2-3 месеца идва нова годишна продукция Плавателните съдове заобикалят Черно море Имам другари на кораба в Мариупол, единственият сигурен метод да се измъкнат е по море с боен конвой Спряхме работа, оставиха ни без газ - страната е мащеха за нас, споделя шефът на Топлоелектрическа централа Варна Данаил Папазов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ

- Г-н Папазов, по какъв начин могат да бъдат изведени 17-те български моряци, които са блокирани в кораба си на пристанището в Мариупол? Има ли някаква процедура за такива случаи.

- Във военна конюнктура, почтено казано, не мога да ви кажа каква е процедурата. По принцип би трябвало да се обезпечи кулоар, с цел да излязат корабите. Трябва да се съпровождат от военни кораби, тъй като виждате, че има минирани полета в морето. Сложен е въпросът, не е еднопосочен. За страдание много закъсняха с изтеглянето на тези кораби. Войната ескалира и в този момент какъвто и вид да изберат, единственият сигурен метод е да изоставен с кораба под контрола на военните. Трябва при висчки положения да има зелен кулоар, през който те да минат.

- Значи е най-добре по море да излязат?

- Да. Подобни неща се случваха преди време и с корабите в Персийския залив. Това е методът. Другият метод е да бъде зарязан корабът и да бъдат изведени по сухоземен път. Не знам обаче корабособственикът дали ще бъде склонен. Честно казано, доста е мъчно да се даде aкъл в такава обстановка.

Аз имам другари на кораба. За страдание не виждам по какъв начин можем да им помогнем. За разлика от всички политици, които се изричат за щяло и нещяло. Наистина е тежък миг.

- Чували ли сте се с вашите другари на кораба? Какво споделят те - имат ли задоволително хранителни запаси?

- Не съм приказвал с тях. Предполагам, че корабът е зареден за дълго време. Не имам вяра да нямат храна. Всеки транспортен съд си има задоволително ресурси.

- При разновидността за занемаряване на кораба и излизане на екипажа по суша какво се случва с плавателния съд? В такива случаи той става ли благосъстоятелност на страната, в която е оставен?

- При всички случаи това усложнява още повече ситуацията. Изоставеният транспортен съд е като всяко изоставено имущество - постоянно може да бъде добито от някой безсъвестен.

Не имам вяра да бъдат атакувани по някакъв метод нашите кораби, само че въпреки всичко е рисково там. Това си е война. Съжалявам изключително роднините на моряците, които се тревожат за тях. Аз също се безпокоя. Всички, които са свързани с морския превоз, изпитват същото.

- Моряците имат ли връзка с околните си?

- Би трябвало да имат. На кораба има задоволително уреди, с които могат да открият връзка. Всички имат и GSM-и, само че до каква степен работят клетките в Мариупол - не мога да кажа.

- Самият Мариупол обаче е един от най-тежко обстрелваните градове. Може би изваждането на моряците по суша би било още по-опасно.

- Точно по този начин. Като че ли логичен видяно е най-добре те да изоставен с кораба, само че би трябвало да бъде обезпечен някакъв кулоар и то от двете страни, тъй като това си е доста рисково. Там не е единствено българският транспортен съд. Доколкото разбрах има и кораби под френски байрак, както и от други страни от Европейския съюз. Така че би трябвало да се намерения по какъв начин да бъде обезпечен подобен кулоар, с цел да се измъкнат хората живи и здрави.

- В морето се оказва, че има и доста мини?

- Мините, както виждате, вървят по траектория непосредствено към Босфора. Мисля, че това е естественият път на придвижване. Надявам се, че за нас няма да са подобен огромен проблем.

- Т.е. нашето крайбрежие ще бъде заобиколено?

- Не могат да отидат на крайбрежието. Както видяхте, неотдавна откриха боклуци, за които първо споделиха, че са мина, а след това оповестиха, че това е боклук. Все отново това е на съвсем 50 км от българския бряг.

- Наличието на мините обаче ще повлияе на корабния трафик?

- Разбира се. Няма по какъв начин да не повлияе. Това е миг, в който доста корабособственици ще заобикалят региона. Предполагам, че в този момент ще се вдигнат цените на навлата до Черно море. Тежка е обстановката за водния превоз, за всички е доста тежко.

- В началото на войната казахте, че в България има огромни количества зърно, които би трябвало да се изнесат с кораби.

- Изнася се сега. Разрешиха износа, което е вярно, тъй като единствено след към два-три месеца ще имаме нова годишна продукция. Която ще бъде прясна, ще има опция да се размени държавният запас. Правилното е да се изнася зърното, тъй като ние нямаме такова огромно ползване. А това зърно, в случай че остане в сегашните хранилища, ще стартира да се скапва.

- Топлоелектрическа централа Варна работи на газ, по какъв начин се справяте в актуалната обстановка?

- Ние сега не работим, тъй като нямаме газ. Едно, че "Булгаргаз " ни блокира поради сметки от януари, второ, че фактически има проблем с газа. Дай, Боже, да се позволи допустимо най-бързо. Търсим разновидности за директни доставки, към този момент без триумф. Това е обстановката - война е.

- Имате ли опция?

- Аз не я виждам. Наслушах се на експерти, които всяка вечер творят по малкия екран нови пътища, само че аз не виждам опция за момента.

- Т.е. ТЕЦ-ът е спрял работа, без да е ясно по кое време ще може да се възобнови?

- Така е. Без да работим ние няма по какъв начин да си връщаме задълженията на "Булгаргаз ". Те несъмнено ще подхващат крути ограничения, които се подхващат единствено към нас. Никога не се подхващат примерно за "Топлофикация- София ". При нас забавяне от един ден води незабавно до прекъсване. При "Топлофикация ", макар че имат да дават ужасно доста пари, доста повече от нас, не се стопира газът поради възможното следствие върху популацията.

- Спирането на парното и топлата вода на София би провокирало огромно обществено напрежение.

- Така е. А при нас натрупат дивиденти от политическа позиция по тази причина, че стопираме да работим.

Крайно време е в България едно нещо да се реши -дали ще вършим планова държавна стопанска система или ще дадем равни благоприятни условия на частния и държавния бизнес. В момента аз не виждам такова тъждество.

Миналата година засегнахме съществени наши купувачи на ток - задгранични и български компании. Намираме схващане от тях за тежката обстановка, само че за жалост не намираме същото от страната. Държавата е мащеха за нас. Ние сме единственият Топлоелектрическа централа, който не получава нищо безплатно от страната. Работи се и всичко минава през тържищата по най-официален метод. Проверявани сме от безусловно всички инстанции в България. Нямаме на никое място нередности. И все пак не престават да творят страдания за нас. Ние във война да бяхме взели участие, нямаше толкоз опозиция да срещнем, колкото сега.

- Наложи ли се да пращате чиновниците си у дома?

- На работа са си хората, вършим поправки. Ние имаме сериозна капиталова стратегия. Искаме да влагаме в този Топлоелектрическа централа половин милиард евро. Такава инвестиция не е правена в последните, може би 30 години в България. Но все пак срещаме изключителна опозиция от всички. Не мога да схвана за какво.

Има много планове, по които работим - за зелена сила, за възобновяване на блоковете. Но това става при систематични спънки - позволяваме един въпрос, незабавно излиза друга спънка. Това е при нас - към този момент четири години страдания.

- Виждате ли излаз?

- Изходът е единствен - да намерим газ и да не подвластен от страната. Ще си почистим отговорностите с "Булгаргаз " и повече няма да работим с тях сега, в който намерим газ.