Радев: Настъпил е „златният час“ за спасението на българското здравеопазване | Той разговаря с представители на съсловни организации в системата на здравеопазването и мениджъри на болници
Дължим благодарност и по-добра среда за работа на българските медици и здравни експерти, които с висок морал, храброст и безрезервност извършват своя заветен дълг да се борят за живота и здравето на българските жители.
Това съобщи президентът Румен Радев на среща с представители на съсловни организации в системата на опазването на здравето и мениджъри на лечебни заведения в Световния ден на здравето – 7 април.
Държавният глава акцентира, че здравната система в България е натоварена с значително проблеми и точно медицинските експерти носят огромната отговорност да върнат доверието на хората, а индивидът да бъде подложен в центъра на системата и тя да работи в негова изгода. По думите на президента, е настъпил „ златният час “ за спасението на българското опазване на здравето посредством целенасочени политики за вложения в хората – както за грижите за пациентите, по този начин и за изискванията на труд и възнаграждение на здравните ни експерти.
На срещата бяха разисквани част от проблемите в системата на опазването на здравето – незадоволително финансиране, организационни компликации, спънки пред професионалното развиване, големи неравенства в приходите. „ Проблемите са доста, за тях би трябвало да се води спор в обществото и да бъдат сложени на най-високо равнище, с цел да може здравното съсловие да се сплоти и да излезе с ясно предложение за разумен модел на българското опазване на здравето, в центъра на което в действителност да бъде индивидът “, уточни Румен Радев.
Президентът открои ниското възнаграждение, неприятните изискванията на труд на доста места, неравенствата в разпределението на финансовия запас в системата на опазването на здравето, както и проблемите пред професионалното развиване, измежду главните аргументи за недостига на фрагменти в съвсем всички специалности. Затова, съгласно президента, са нужни целенасочени политики за задържане на медиците ни в страната и за обновяване на лекарския състав. „ След рецесията с COVID-19 би трябвало да създадем по този начин, че медиците ни да имат нужния обществен статус, условия за работа и подготовка за високоблагородната социална активност, която извършват “, акцентира Румен Радев.
Румен Радев акцентира също по този начин, че в обществото ни има упоритост за смяна на здравния модел, като за това могат да допринесат плануваните средства и плановете, създадени в Плана за възобновяване и резистентност, който беше осъществен и модернизиран в забележителна степен от служебното държавно управление. Фокусирането на тези планове върху обезпечаването на оптималната досегаемост на здравните грижи, професионалната реализация на младите лекари в България и за внедряването на модерни технологии е основна стъпка в тази тенденция. Създаването на система за незабавна помощ по въздуха (HEMS), създаване и съоръжение на районни центрове, в които да се предотврати инвалидизация на нормализираните пациенти и създаване на амбулатории за доболнична помощ в цялата страна, също ще способства за повишение на качеството на здравните грижи.
Представителите на съсловните организации в областта на опазването на здравето показаха, че най-големият капитал на системата са хората, които работят в нея и грижата и вниманието на страната би трябвало да бъдат ориентирани към тях, само че и към вложения в материално-техническата база и съвременна инсталация от най-голям клас.
Кадровият недостиг беше откроен като един от най-големите проблеми на здравната ни система, който би трябвало да се проучва по райони, да има дълготрайно и стабилно обмисляне и финансово застраховане. Откроена беше и значимата роля на медицинските университети за основаването на висококвалифицирани фрагменти.
Обща беше позицията, че е нужна цялостна тактика с ясни цели и цели, линеен времеви график с ясни отговорности на субектите и финансово застраховане. „ Необходимо е да се усъвършенства достъпът до здравни грижи и качеството и успеваемостта на лекуването. Високият брой хоспитализации на глава от популацията, високата смъртност и ниската дълготрайност на живота у нас изискват неотложни ограничения и стратегии за превъзмогване на отрицателните трендове “, беше посочено още по време на диалога.
В срещата участваха доктор Иван Маджаров – ръководител на Български лекарски съюз, проф. доктор Красимир Иванов - ръководител на Асоциацията на университетските лечебни заведения в България, доктор Неделчо Тотев - ръководител на Сдружението на общинските лечебни заведения в България и шеф на МБАЛ-Чирпан, доктор Васислав Петров - ръководител на Национално съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване и шеф на МБАЛ " Д-р Иван Селимински " - Сливен, доктор Дечо Дечев - шеф на УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “, проф. Иван Поромански - шеф на УМБАЛСМ „ Пирогов “, доцент Любомир Киров – ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България, акад.проф.д-р Лъчезар Трайков, ректор на Медицински университет – София и Петя Недкова, представител на Българската асоциация на експертите по здравни гриж
Това съобщи президентът Румен Радев на среща с представители на съсловни организации в системата на опазването на здравето и мениджъри на лечебни заведения в Световния ден на здравето – 7 април.
Държавният глава акцентира, че здравната система в България е натоварена с значително проблеми и точно медицинските експерти носят огромната отговорност да върнат доверието на хората, а индивидът да бъде подложен в центъра на системата и тя да работи в негова изгода. По думите на президента, е настъпил „ златният час “ за спасението на българското опазване на здравето посредством целенасочени политики за вложения в хората – както за грижите за пациентите, по този начин и за изискванията на труд и възнаграждение на здравните ни експерти.
На срещата бяха разисквани част от проблемите в системата на опазването на здравето – незадоволително финансиране, организационни компликации, спънки пред професионалното развиване, големи неравенства в приходите. „ Проблемите са доста, за тях би трябвало да се води спор в обществото и да бъдат сложени на най-високо равнище, с цел да може здравното съсловие да се сплоти и да излезе с ясно предложение за разумен модел на българското опазване на здравето, в центъра на което в действителност да бъде индивидът “, уточни Румен Радев.
Президентът открои ниското възнаграждение, неприятните изискванията на труд на доста места, неравенствата в разпределението на финансовия запас в системата на опазването на здравето, както и проблемите пред професионалното развиване, измежду главните аргументи за недостига на фрагменти в съвсем всички специалности. Затова, съгласно президента, са нужни целенасочени политики за задържане на медиците ни в страната и за обновяване на лекарския състав. „ След рецесията с COVID-19 би трябвало да създадем по този начин, че медиците ни да имат нужния обществен статус, условия за работа и подготовка за високоблагородната социална активност, която извършват “, акцентира Румен Радев.
Румен Радев акцентира също по този начин, че в обществото ни има упоритост за смяна на здравния модел, като за това могат да допринесат плануваните средства и плановете, създадени в Плана за възобновяване и резистентност, който беше осъществен и модернизиран в забележителна степен от служебното държавно управление. Фокусирането на тези планове върху обезпечаването на оптималната досегаемост на здравните грижи, професионалната реализация на младите лекари в България и за внедряването на модерни технологии е основна стъпка в тази тенденция. Създаването на система за незабавна помощ по въздуха (HEMS), създаване и съоръжение на районни центрове, в които да се предотврати инвалидизация на нормализираните пациенти и създаване на амбулатории за доболнична помощ в цялата страна, също ще способства за повишение на качеството на здравните грижи.
Представителите на съсловните организации в областта на опазването на здравето показаха, че най-големият капитал на системата са хората, които работят в нея и грижата и вниманието на страната би трябвало да бъдат ориентирани към тях, само че и към вложения в материално-техническата база и съвременна инсталация от най-голям клас.
Кадровият недостиг беше откроен като един от най-големите проблеми на здравната ни система, който би трябвало да се проучва по райони, да има дълготрайно и стабилно обмисляне и финансово застраховане. Откроена беше и значимата роля на медицинските университети за основаването на висококвалифицирани фрагменти.
Обща беше позицията, че е нужна цялостна тактика с ясни цели и цели, линеен времеви график с ясни отговорности на субектите и финансово застраховане. „ Необходимо е да се усъвършенства достъпът до здравни грижи и качеството и успеваемостта на лекуването. Високият брой хоспитализации на глава от популацията, високата смъртност и ниската дълготрайност на живота у нас изискват неотложни ограничения и стратегии за превъзмогване на отрицателните трендове “, беше посочено още по време на диалога.
В срещата участваха доктор Иван Маджаров – ръководител на Български лекарски съюз, проф. доктор Красимир Иванов - ръководител на Асоциацията на университетските лечебни заведения в България, доктор Неделчо Тотев - ръководител на Сдружението на общинските лечебни заведения в България и шеф на МБАЛ-Чирпан, доктор Васислав Петров - ръководител на Национално съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване и шеф на МБАЛ " Д-р Иван Селимински " - Сливен, доктор Дечо Дечев - шеф на УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “, проф. Иван Поромански - шеф на УМБАЛСМ „ Пирогов “, доцент Любомир Киров – ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България, акад.проф.д-р Лъчезар Трайков, ректор на Медицински университет – София и Петя Недкова, представител на Българската асоциация на експертите по здравни гриж
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ