Жени живеят като мъже заради клетва
Далите обет за непорочност („ бурнеша “ на албански), са девойки, които живеят като мъже. По целия свят има единствено към 100 „ бурнеша “, които са освен в Албания, само че и в Босна и Сърбия. Практиката е била необятно публикувана до ХХ век и даже в този момент в албанските села могат да се срещнат такива дами, написа " Космополитън ", представен от БГНЕС.
Обикновено това решение се взема от фамилията на момичето, когато в фамилията няма задоволително момчета. Всъщност единственият метод дамата да получи надзор над живота си е безусловно да стане мъж.
Според античния албански закон (канун), фамилията трябвало да бъде патрилинейно - наследството минава извънредно по мъжка линия. Съгласно този кодекс, обаче дамите са лимитирани в правата си. Дори им е неразрешено да пушат и да носят часовник - това се считало за мъжка привилегия.
Разбира се, през днешния ден нещата са доста по-различни, само че в селата традицията отмира постепенно.
В албанските села момичето се трансформира в “бурнеша “, полагайки клетва пред дванадесет съселяни. След това тя има право да носи мъжки облекла, оръжие, да пуши, да пие алкохол и да бъде наемана за мъжка работа. Освен това „ бурнеша “ си избира мъжко име и става собственик на къщата, в случай че дружно с нея там живеят единствено майка й и сестрите й.
Нарушаването на клетвата се санкционира със гибел. И макар че в този момент няма такава заплаха, „ бурнешите “ не се отхвърлят от метода си на живот, страхувайки се от гнева на съселяните си.
Пашка Соколи взема решение сама да се трансформира в „ бурнеша “, само че има доста аргументи за това решение. " Детството ми беше изпълнено с бедност. Баща ми умрял, когато майка ми била бременна с мен. Майка ми ме изоставила и израснах с чичо и баба. "
Тя била единствената, която можела да обезпечи фамилията. Ако Пашка се омъжела, тя била длъжна да живее със брачна половинка си, оставяйки чичо си и баба си. Чичо й се разболял и трябвало да бъде признат в болница на няколко километра от селото.
" Не ми беше разрешено да карам, единственият метод да стигна до болничното заведение беше да се облека като мъж и да се държа като мъж ", споделя Пашка.
На 35-годишна възраст, изтощена от тежкото състояние на самотна неомъжена жена, Пашка се заклева в непорочност.
Говорейки за феномена „ бурнеша “, може да се приказва единствено за пол - ставайки " мъже ", „ бурнеша “ нямат право да влизат в еднополови връзки, защото понятието женска еднополова обич е непознато за албанците.
Има доста аргументи, заради които дамата може да избере пътя на „ върлата дева “. Едно от тях е да не бъде отделени от фамилията си. Понякога девойките вземат решение да станат „ бурнеша “, с цел да избегнат нежелани сватби. Всъщност това е единственият метод да откаже да се омъжи, без да опозори фамилията си.
" Защо да живееш като мъж? ", Пита се Лул Ивайнай, една от " девите ", " Защото оценявам свободата си. Мисля, че бях изпреварила времето си. "
Днес множеството от останалите „ деви “ към този момент са над 50-те, живели са тежък живот, жертвали са опцията да имат деца и да се омъжат в името на личната си независимост.
Обикновено това решение се взема от фамилията на момичето, когато в фамилията няма задоволително момчета. Всъщност единственият метод дамата да получи надзор над живота си е безусловно да стане мъж.
Според античния албански закон (канун), фамилията трябвало да бъде патрилинейно - наследството минава извънредно по мъжка линия. Съгласно този кодекс, обаче дамите са лимитирани в правата си. Дори им е неразрешено да пушат и да носят часовник - това се считало за мъжка привилегия.
Разбира се, през днешния ден нещата са доста по-различни, само че в селата традицията отмира постепенно.
В албанските села момичето се трансформира в “бурнеша “, полагайки клетва пред дванадесет съселяни. След това тя има право да носи мъжки облекла, оръжие, да пуши, да пие алкохол и да бъде наемана за мъжка работа. Освен това „ бурнеша “ си избира мъжко име и става собственик на къщата, в случай че дружно с нея там живеят единствено майка й и сестрите й.
Нарушаването на клетвата се санкционира със гибел. И макар че в този момент няма такава заплаха, „ бурнешите “ не се отхвърлят от метода си на живот, страхувайки се от гнева на съселяните си.
Пашка Соколи взема решение сама да се трансформира в „ бурнеша “, само че има доста аргументи за това решение. " Детството ми беше изпълнено с бедност. Баща ми умрял, когато майка ми била бременна с мен. Майка ми ме изоставила и израснах с чичо и баба. "
Тя била единствената, която можела да обезпечи фамилията. Ако Пашка се омъжела, тя била длъжна да живее със брачна половинка си, оставяйки чичо си и баба си. Чичо й се разболял и трябвало да бъде признат в болница на няколко километра от селото.
" Не ми беше разрешено да карам, единственият метод да стигна до болничното заведение беше да се облека като мъж и да се държа като мъж ", споделя Пашка.
На 35-годишна възраст, изтощена от тежкото състояние на самотна неомъжена жена, Пашка се заклева в непорочност.
Говорейки за феномена „ бурнеша “, може да се приказва единствено за пол - ставайки " мъже ", „ бурнеша “ нямат право да влизат в еднополови връзки, защото понятието женска еднополова обич е непознато за албанците.
Има доста аргументи, заради които дамата може да избере пътя на „ върлата дева “. Едно от тях е да не бъде отделени от фамилията си. Понякога девойките вземат решение да станат „ бурнеша “, с цел да избегнат нежелани сватби. Всъщност това е единственият метод да откаже да се омъжи, без да опозори фамилията си.
" Защо да живееш като мъж? ", Пита се Лул Ивайнай, една от " девите ", " Защото оценявам свободата си. Мисля, че бях изпреварила времето си. "
Днес множеството от останалите „ деви “ към този момент са над 50-те, живели са тежък живот, жертвали са опцията да имат деца и да се омъжат в името на личната си независимост.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ