Дали ролята не ми донесе проклятие?! И за хиляди левове

Дали ролята не ми донесе проклинание?! И за хиляди левове не бих играл още веднъж злодея Караибрахим

„ Стъпках хляба във „ Време разделно “, това ме унищожи душевен. Оттогава и хиляди да ми дават, не бих направил сходно нещо, да не приказваме, че не бих взел участие в исторически филм, в който да съм толкоз неприятен. Вече предпочитам единствено положителните функции. Може би животът ме промени, може би разбрах, че даже на сцената би трябвало да демонстрираме повече положително, в сравнение с зло, само че е по този начин. Така е. “
Това споделя с днешна дата огромният артист Йосиф Сърчаджиев, изиграл едни от най-хубавите функции в киното и театъра. За една обаче ще съжалява цялостен живот – тази на Караибрахим във „ Време разделно “. „ Дълго време не можех да не помни греховната сцена с тъпченето на хляба. И в християнската, и в мюсюлманската вяра не е признато да се стъпва върху самун, както направих аз, тъй като това искаше ролята от мен “, напомни Йосиф.

Сцените, снимани в смолянското село Момчиловци, и държанието на Йосиф Сърчаджиев във кино лентата ще останат най-хубавата роля на изверг в българското кино, считат кинокритиците. Самият артист си спомни, че стоманеният взор, който си построява, е дълго репетиран и въображаем както от него, по този начин и от режисьора. „ Трябваше да предизвикам още с появяването си някакво могъщо чувство за власт и свирепост. Това да е непокътнатата ми марка, само че след ролята на еничаря, който сънува протегнатите ръце на майка си, даже хората по софийските улици ме отбягваха. Това не е моята обичана роля. Поведението ми е непознато, тъй като не е обвързвано с моята същина. Затова към този момент и за хиляди левове не бих изиграл нещо сходно “, споделя с днешна дата Сърчаджиев.

Режисьорът Людмил Стайков обаче желае от него точно това: „ Моля те, пробвай да се движиш постепенно. Искам да станеш на змия “, заръчал му. Йосиф приема предизвикването. Променя погледа си, походката си, до момента в който стигне до оня равномерен и могъщ ритъм, с който Караибрахим се движи в Родопите. „ Дори брачната половинка ми Райна се дразнеше, че се трансформирам. Казваше, че съм гнусен. Подготовката за ролята обаче даже направи атмосферата у дома тежка и неприятна “, спомня си още Сърчаджиев.

Актьорът е безапелационен, че в никакъв случай няма да не помни лицата на статистите, когато ритнал хляба на земята: „ Гледам към мен лицата на хората, виждам по какъв начин си споделят – това не е кино, това е живот и тоя човек мачка моя самун. И аз се ужасих! Запитах се: Какво вършим ние, какво върша аз? Изкуство ли, не! Това е грубо нещо! “.

Но обликът на Караибрахим не е податлив на никакви взаимни отстъпки, даже когато прокарва ръка през главата си и споделя, че душата му от дълго време я няма. „ Е, моята душа си е към момента на мен, аз не съм този воин и популярност на Бога. Аз, да ви кажа, нямам доверие в проклятията, само че въпреки всичко към този момент избирам да играя положителни хора, да демонстрирам добротата. Промени се нещо доста мощно в мен “, споделя Йосиф, който преди време мина през тестването инсулт, само че оцеля и продължи да играе и да режисира.
„ Ако би трябвало да съм откровен, скоро мъчно ще излезе филм като „ Време разделно “, тъй като публиката има друга нужда. Тя е изгубена в мислите си. Усеща единствено сегашното. „ Време разделно “ е взор към живота изобщо, а освен все още. Това е огромната чалга в живота ни – чакаме мига и го изяждаме. Всичко продължава в него. А би трябвало да е друго. “

„ Време разделно “ на режисьора Людмил Стайков по текст на Антон Дончев бе разгласен за филм на столетието съгласно класацията на Българска национална телевизия. Романът на писателя излиза през 1964 година и незабавно се трансформира в сензация освен у нас, само че и в чужбина. Пътят на книгата към необятния екран обаче се оказва много дълъг и трънлив… В основата на историческата сага са кървавите събития, случили се в средата на XVII век в Родопите. В тези времена там идват еничари, чиято задача е българското население да одобри „ правата религия “. Османските орди, предвождани от родения по същите места Караибрахим и отведен от тях още като дете, с цената на куп жестокости пробват да склонят българите да сменят християнството с исляма. Интересът на западните киноиндустрии към екранизирането на „ Време разделно “ е голям, като редица задгранични продуценти и режисьори се надпреварват да изплатят правата за неговото филмиране. Но комунистическата власт отпред с Тодор Живков не разрешава Западът да се меси в българската история и не позволява романът на Антон Дончев да бъде екранизиран в Холивуд или пък в Италия.

У нас филмът е сниман две десетилетия след издаването на романа и излиза на огромен екран напролет на 1988 година Далеч преди режисьорът Людмил Стайков да направи „ Време разделно “, фамозният италиански продуцент и брачен партньор на София Лорен – Карло Понти, желае да снима филм по епоса. Той е разпален по плана от Петър Увалиев – по това време негов съучастник в общата им кино компания „ Бридж филмс “. Увалиев превежда няколко страници от романа на Антон Дончев, нахвърля сюжет и го дава на Карло Понти. Италианецът е покорен от плана и вижда в него прелестна опция за кино и бизнес удар. Според плана неотразимата София Лорен трябвало да изиграе ролята на Севда, която се дава на турците. В българския „ Време разделно “ в този облик се превъплъщава Аня Пенчева. Великият английски артист Лорънс Оливие бил избран за ролята на еничарина Караибрахим, която в лентата на Людмил Стайков се играе от Йосиф Сърчаджиев. През 70-те и филмовият колос „ Метро Голдуин Майер “ също желае да екранизира книгата в Холивуд и договаря за правата. Дори Антъни Куин, към този момент прочул се като Зорба Гърка, изявил предпочитание да играе Манол. В последна сметка на всички тези опити на Запада да филмира романа на Антон Дончев Тодор Живков отговарял с „ Не “.

Аня Пенчева
стиска захарче против уроки

„ Време разделно “ е същински връх в кариерата на Аня Пенчева. В епоса на Стайков тя потвърждава, че може да бъде освен красива, сексапилна и съблазнителна, само че и мощно трагична актриса. Нейната Севда минава през разнообразни метаморфози на духа, с цел да реши, че ще се откаже от достойнството, с цел да резервира живота си. Стайков поставя неимоверни старания, с цел да трансформира Пенчева в своя звезда.

Благодарение на него във „ Време разделно “ тя преодолява най-трудното и най-тежкото – събличането. Людмил предизвестява Аня, че сцената, в която героят на Стойко Пеев я изнасилва, ще бъде брутална. Тя изстенва: „ О, за какво би трябвало Стойко да ме бие или… във всеки филм? “. Всичко стартира надали не на подбив, само че по-късно се оказва един от най-сериозните моменти в цялата кариера на Пенчева. В фрагмента във „ Време разделно “, в който 100 същински баби от Смолян кълнат Севда, тъй като се е дала на турците, Аня изтръпва, тъй като си е чиста проба фаталистка. Тъкмо се чуди какво да прави, безусловно вкаменена, когато една от бабите доближава към нея и й дава бучка захар. „ Земи и стискай, чадо, да не те заловен уроки, нали си смоленчанка, жалост ни е за теб. “

Инфо: bgdnes