Изток - Запад
Дали го желаеме или не, само че на планетата Земя всички индивиди сме се договорили, че ще се ориентираме по някои общи точки, с цел да има съгласие. Изобретили сме компаса. На него има 4 направления, а стрелката сочи постоянно север-юг. Заради магнитното поле на планетата ни. И като погледнем картата, откриваме, че България е на изток от Германия и Австрия.
В Германия и Австрия има крепости. В замъците има специфична стая с уреди за изтезание. Някога и в България е имало замъци и крепости. Но археолозите към момента не са разкрили нито един апарат за изтезание, нито стая, в която хората да бъдат измъчвани физически. Не са открити даже железни маски на позора, с каквито на запад са украсявали провинилите се дами. Присъдата е била примерно един месец клюкарстващата младоженка да носи тежка железна маска на прасе. Mask of shame, маска на срама са я наричали. Ако доста й знае устата, закичваш я да се научи. И други маски доста, огромно многообразие, най-причудливи форми. За другите прегрешения. Бавно, методично, умерено. Изобщо, цяло изкуство на мъчението са произвели. Напишете schandmasken в гугъл и вижте картинките. Не е обикновено. Но е дейно.
Виждал съм стаи за мъчения в Братислава и Залцбург. В тях са наказвали не с цел да си признаят някаква виновност. Вината е потвърдена. Наказвали са, с цел да спрат нарушаването на разпоредбите. Хладнокръвна свирепост. Това е рецептата за съблюдаване на разпоредбите. Спира те, да речем, един немски или словашки служител на реда, (словашките са по-опасни и от немските, тъй като са издигнали в фетиш използването на разпоредбите, учениците задминаха учителите си) и ти споделя - вие извършихте еди какво си нарушаване. Прави констатация. Следва наказване, като математическа формула. Българският служител на реда пита – видя ли какво направи, знаеш ли за какво те спирам. Задава въпроси. Следва – добре, прощавам ти, само че вземи ограничения. Пускали са ме по този начин без рушвети и подкупи най-малко десетина пъти.
Немският родител установи – синко, не си си написал домашното. Тихо, умерено. На идващия ден по същия спокоен и нечовечен метод се постанова наказването, което не може да бъде анулирано, две седмици без излизане или без компютър. И никакви страсти. Българският родител почва да крещи, що не си си написал домашните, говедо, простак, нищо няма да стане от теб. Всичката пара в свирката. Успокоява се, а наложеното наказване не се съблюдава, щото на родителя му е докривяло, че се е скарал на детето. Това са два разнообразни метода. Западен и източен. Западната свирепост е възпитавана с епохи. У нас занапред се пробват да я вкарват. Трудно е, тъй като нямаме обичаи.
Но ще ви попитам – вие това ли желаете, свирепост? В Истанбул, богат град, всеки пресича шосето, когато реши, че е допустимо, а не когато му светне зелена светлина на светофара като на кучето на Павлов. Да караш мотоциклет без каска там е нещо обикновено. Със сигурност имат правила и забрани – само че не се санкционира тяхното неспазване. Едва ли има повече произшествия от който и да е различен толкоз огромен град. Резултатите са едни и същи. Но все по-често у нас се чува, че ще се оправим, когато се вкара немската свирепост. Благодаря за такова оправяне. Не го желая. Смятам, че има и източен метод за справяне.
Ние сме източен народ. Защо би трябвало да се стремим да бъдем западен и за какво сме възприели към този момент безрезервно, че западният метод е верният? Знам отговора, само че ще ви прозвучи неприятно и ще ви го спестя.
Мой другар кара велосипед в Германия. Сложил е каска, присъединил е светлини, движи се по велопътека. Позволил си е да се изправи, да не седи върху седалката, а да застане прав върху педалите. Отзад дочува предизвестието на засегнат германец – по този начин не се кара, погрешен метод за каране на велосипед! И вие ще ми твърдите, че това е обикновено, тази придирчивост? Аз го назовавам психическо отклоняване. Не искам този метод на мислене да ми бъде налаган тук. Законът и разпоредбите са ориентири, насоки и наставления. И може да бъдат спазвани. Но по преценка на индивида, в случай че не вредят на другите, могат да бъдат и нарушавани. Това изказване не е мутренско, както ще се стори на някои по-големи светци от папата. Това е изконно заложено в източната просвета. Една концепция сме по-цивилизовани, тъй като се ръководим не от външни рестрикции, а от личната си съвест, с цел да не си вредим един на различен. Идеята за безредица е красива тъкмо с това, че разчита на човешката съвест.
Но бяхме покварени от комунизма и сме допокварявани от дивотията и хаоса през днешния ден, заради което след това трансформираме природата си в бунище. Но неконцесионираният Корал през днешния ден е най-чистият плаж на цялото ни Черноморие – ето добър образец за работещата ни съвест и естествена саморегулация. Оставени сами да се оправяме, ние нямаме проблем. Има източен метод, това настоявам. Не е нужно да следваме сляпо непознати модели. Стига да се обърнем към корените и традициите си.
Много още образци мога да приложа за изтока и запада, за източното схващане и западния законов фанатизъм. Чехите и словаците бяха изумени, когато пресичахме истанбулските улици на алено през лятото. Смееха се. Но бързо се приспособяваха, като виждаха, че всички вършат по този начин. А немци, шведи, англичани доста обичат да идват в България и Гърция на плаж, тъй като знаят, че тук се усещат свободни. Убеден съм, че в случай че поживеят по-дълго у нас, първичният им ентусиазъм да се натряскват безпаметно за 10 минути ще отстъпи на нашия метод постепенно и бавно да отпиват от ракията, а след това да замезят със салатка. Рестрикциите не работят. Те потискат. Детето, на което са му налагали безкомпромисни санкции няма да стане по-умно от детето, на което са му крещяли, без да го санкционират. Но ще стане по-потиснато, по-измъчено и по-роботизирано. И някой ден ще прави забележки по улиците, когато види някакви „ нередности “.
Оценявам това, което имаме, по-високо от това, което ни оферират. А на който не му харесва, светът е необятен.
В Германия и Австрия има крепости. В замъците има специфична стая с уреди за изтезание. Някога и в България е имало замъци и крепости. Но археолозите към момента не са разкрили нито един апарат за изтезание, нито стая, в която хората да бъдат измъчвани физически. Не са открити даже железни маски на позора, с каквито на запад са украсявали провинилите се дами. Присъдата е била примерно един месец клюкарстващата младоженка да носи тежка железна маска на прасе. Mask of shame, маска на срама са я наричали. Ако доста й знае устата, закичваш я да се научи. И други маски доста, огромно многообразие, най-причудливи форми. За другите прегрешения. Бавно, методично, умерено. Изобщо, цяло изкуство на мъчението са произвели. Напишете schandmasken в гугъл и вижте картинките. Не е обикновено. Но е дейно.
Виждал съм стаи за мъчения в Братислава и Залцбург. В тях са наказвали не с цел да си признаят някаква виновност. Вината е потвърдена. Наказвали са, с цел да спрат нарушаването на разпоредбите. Хладнокръвна свирепост. Това е рецептата за съблюдаване на разпоредбите. Спира те, да речем, един немски или словашки служител на реда, (словашките са по-опасни и от немските, тъй като са издигнали в фетиш използването на разпоредбите, учениците задминаха учителите си) и ти споделя - вие извършихте еди какво си нарушаване. Прави констатация. Следва наказване, като математическа формула. Българският служител на реда пита – видя ли какво направи, знаеш ли за какво те спирам. Задава въпроси. Следва – добре, прощавам ти, само че вземи ограничения. Пускали са ме по този начин без рушвети и подкупи най-малко десетина пъти.
Немският родител установи – синко, не си си написал домашното. Тихо, умерено. На идващия ден по същия спокоен и нечовечен метод се постанова наказването, което не може да бъде анулирано, две седмици без излизане или без компютър. И никакви страсти. Българският родител почва да крещи, що не си си написал домашните, говедо, простак, нищо няма да стане от теб. Всичката пара в свирката. Успокоява се, а наложеното наказване не се съблюдава, щото на родителя му е докривяло, че се е скарал на детето. Това са два разнообразни метода. Западен и източен. Западната свирепост е възпитавана с епохи. У нас занапред се пробват да я вкарват. Трудно е, тъй като нямаме обичаи.
Но ще ви попитам – вие това ли желаете, свирепост? В Истанбул, богат град, всеки пресича шосето, когато реши, че е допустимо, а не когато му светне зелена светлина на светофара като на кучето на Павлов. Да караш мотоциклет без каска там е нещо обикновено. Със сигурност имат правила и забрани – само че не се санкционира тяхното неспазване. Едва ли има повече произшествия от който и да е различен толкоз огромен град. Резултатите са едни и същи. Но все по-често у нас се чува, че ще се оправим, когато се вкара немската свирепост. Благодаря за такова оправяне. Не го желая. Смятам, че има и източен метод за справяне.
Ние сме източен народ. Защо би трябвало да се стремим да бъдем западен и за какво сме възприели към този момент безрезервно, че западният метод е верният? Знам отговора, само че ще ви прозвучи неприятно и ще ви го спестя.
Мой другар кара велосипед в Германия. Сложил е каска, присъединил е светлини, движи се по велопътека. Позволил си е да се изправи, да не седи върху седалката, а да застане прав върху педалите. Отзад дочува предизвестието на засегнат германец – по този начин не се кара, погрешен метод за каране на велосипед! И вие ще ми твърдите, че това е обикновено, тази придирчивост? Аз го назовавам психическо отклоняване. Не искам този метод на мислене да ми бъде налаган тук. Законът и разпоредбите са ориентири, насоки и наставления. И може да бъдат спазвани. Но по преценка на индивида, в случай че не вредят на другите, могат да бъдат и нарушавани. Това изказване не е мутренско, както ще се стори на някои по-големи светци от папата. Това е изконно заложено в източната просвета. Една концепция сме по-цивилизовани, тъй като се ръководим не от външни рестрикции, а от личната си съвест, с цел да не си вредим един на различен. Идеята за безредица е красива тъкмо с това, че разчита на човешката съвест.
Но бяхме покварени от комунизма и сме допокварявани от дивотията и хаоса през днешния ден, заради което след това трансформираме природата си в бунище. Но неконцесионираният Корал през днешния ден е най-чистият плаж на цялото ни Черноморие – ето добър образец за работещата ни съвест и естествена саморегулация. Оставени сами да се оправяме, ние нямаме проблем. Има източен метод, това настоявам. Не е нужно да следваме сляпо непознати модели. Стига да се обърнем към корените и традициите си.
Много още образци мога да приложа за изтока и запада, за източното схващане и западния законов фанатизъм. Чехите и словаците бяха изумени, когато пресичахме истанбулските улици на алено през лятото. Смееха се. Но бързо се приспособяваха, като виждаха, че всички вършат по този начин. А немци, шведи, англичани доста обичат да идват в България и Гърция на плаж, тъй като знаят, че тук се усещат свободни. Убеден съм, че в случай че поживеят по-дълго у нас, първичният им ентусиазъм да се натряскват безпаметно за 10 минути ще отстъпи на нашия метод постепенно и бавно да отпиват от ракията, а след това да замезят със салатка. Рестрикциите не работят. Те потискат. Детето, на което са му налагали безкомпромисни санкции няма да стане по-умно от детето, на което са му крещяли, без да го санкционират. Но ще стане по-потиснато, по-измъчено и по-роботизирано. И някой ден ще прави забележки по улиците, когато види някакви „ нередности “.
Оценявам това, което имаме, по-високо от това, което ни оферират. А на който не му харесва, светът е необятен.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ