Дългото чакане свърши. Парламентът прие, без дебат и единодушно, промени

Дългото очакване свърши. Парламентът одобри, без спор и единомислещо, промени в Наказателния кодекс, които криминализират домашното принуждение. Което де юре значи, че насилниците ще дават отговор освен за бруталните актове на принуждение, само че и за по-прикритите, като гонене, прихически тормоз и икономическа насила. Де факто, мнозина от нас, които сме имали дързостта да се борим с публичния недостатък, какъвто е домашното принуждение, се съмняваме в резултата.

Докато разливаме шампанското, е хубаво да си дадем сметка, че законът е добър, единствено когато има по какъв начин да бъде прибавен. Когато институциите са виновни, когато служебните лица са способени, когато има воля за действителна борба с това, което до неотдавна се приемаше най-охотно като занимателно изключение, което се взема решение нощем под завивките. Или по-лошо - като присъща специфичност на българския обичай и просвета. По данни на неправителствените организации, които са профилирани в битката с домашното принуждение, няма единна база данни за насилниците, няма единна осведомителна система, която да употребяват юристи, съдии, прокурори и служители на реда. Няма задоволително готови психолози, които да диагностицират съществуването на душевен тормоз и които да оказват помощ на жертвите. Няма механизми за превъзпитание на насилниците, за ресоциализацията им.

И все пак, въпреки и да не подписахме Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, която е документ, въображаем и обмислен, тъй че да се бори с казуса на всички равнища, въпреки признатият вместо това закон да не касае насилието, учредено на пола, въпреки очевидните неналичия и пропуски, не можем да не кажем, че през днешния ден е добър ден за битката против домашното принуждение. Нека той да бъде първият от доста.