Дълго време военните в арабския свят се радваха на високо

Дълго време военните в арабския свят се радваха на високо утвърждение. Но пропастта сред тях и бунтуващите се национални маси, които желаят друго бъдеще, става все по-голяма. Коментар на Райнер Херман.

Това, че нормално се облича цивилно, не скрива същинската му същина - египетският президент Сиси е боен деспот

Колелото на историята в арабския свят още веднъж се завърта назад. Защото от Египет през Алжир до Судан военните се утвърждават на власт. Те прокарват своята контрареволюция против всички всеобщи митинги. Макар и краткотрайно. При това военните от дълго време са проиграли имиджа си.
Редакцията предлага
Дълго време те имаха висока известност, тъй като дадоха самостоятелност на страните си, която и защитаваха. Освен това те бяха институция в младите страни, която правеше допустимо общественото издигане на хора от най-обикновени фамилии.

Властолюбиви, закостенели и корумпирани

Всичко това към този момент е минало. Военните идваха на власт с обещанието да основат една мощна страна и бързо да съкратят изоставането в развиването си от Запада. През последните десетилетия обаче те ставаха все по-властолюбиви, закостенели и корумпирани. Апаратът за сигурност към този момент не служеше за отбрана на страната от външни врагове, а за угнетяване на личното население. Пропастта сред военните, като знак на мощната страна, и обезправеното общество ставаше все по-дълбока. Управляваните от военните страни към този момент не предлагаха доста шансове за напредък и за почтена конкуренция.

Напрежението нарастваше застрашително и при започване на 2011 година то мазета за първи път. Навсякъде, където армията, апаратът за сигурност и държавната бяха (и към момента са) слаби, породи един нов публичен плурализъм. Както в Тунис и Мароко. А там, където военните можеха да изгубят позиции, както, бяха постоянно подготвени да пазят пирамидата на властта и да задушават публичните свободи.

Райнер Херман

Осем години след апогея на, Алжир и Судан имаха преимуществото да се поучат от опита на другите страни, с цел да избегнат грешките. Демонстрантите в Алжир и Судан възприемат това, че военните са нужни в един временен интервал, с цел да бъде възобновен редът. Те обаче упорстват в преходните държавни управления да вземат участие и представители на гражданското общество.

Спреният часовник в Египет

От решаващо значение е какъв брой огромно е възприятието за отговорност на военните. те виждат по какъв начин с репресии може да бъде усмирена една страна. Обаче времето на стоманените военни диктатури е изтекло. Те могат, както в Египет, единствено краткотрайно да спрат часовника. Въпреки това бъдещето не им принадлежи.