Дълго време искахме да си имаме детенце, но не ни

Дълго време искахме да си имаме детенце, само че не ни се получаваше. Бяхме женени от шест години. Направихме обзор, подлагахме се на процедури – нищо не оказа помощ.

Един ден ни се обади другарка. Тя работи като акушер. Разказа ни тъжна история. Млада майка на 15 години изоставила детето си. Изобщо не го поискала.

След малко мислене взехме решение да вземем това дете.

Имаше доста документи за оправяне, само че Анджела стана наша щерка.

Забранихме на роднините си да споделят на детето истината за раждането му. Искахме тя да ни счита за свои родители. Всички се заклеха да мълчат. На този стадий въпросът беше завършен.

Отгледахме момичето като свое дете. Когато момиченцето стартира да пита за какво косата й е по-тъмна и кожата й е по-тъмна, й показахме фотография на нейната прабаба. Те в действителност доста си наподобяват. Детето повярва.

Неволята обаче въпреки всичко ни откри. Момичето бе диагностицирано с наследствено заболяване.

Тя е притежател на хемофилия. Това е заболяване на кръвта. Самото момиче не страда от това заболяване, само че децата й, в случай че има момчета, ще усетят тази болест в най-голяма степен.

Не успяхме да й разбираем по какъв начин се случи това. Тя е мъдро, любознателно дете. Започна да уча въпроса сама. Притеснявахме се, че детето може да стартира да подозира нещо.

Дъщерята порасна, само че не попита нищо. Отпуснахме се и свалихме гарда.

Анджела се учеше доста добре. Тя посвети по-голямата част от живота си на учебното заведение. Обръщаше особено внимание на биологията и химията.

В единадесети клас реши да учи генетика. Каза, че се е интересувала от тази област на медицината от дребна. Радвахме се на детето ни. Растеше толкоз интелигентна и целеустремена.

Отдавна бяхме не запомнили, че не е наша родна щерка. Докато един ден не се появи биологичната й майка. 

Как се появи тя? Самото дете ни описа за това.

На излизане от учебно заведение я пресрещнала някаква жена. Тя спряла щерка ни и почнала да плаче. Поканила я на кафе. Дъщеря ни отказала, само че дамата плачела все по-силно и по-силно. Трябвало да се съгласи.

В кафенето непознатата разказала на Анджела коя е, за какво е пристигнала и какво счита да прави по-нататък.

Жената поискала амнистия за предишните неточности. Приятелят й не желал дете, а майка й отказала да помогне. Тя нямала избор. Изоставила бебето, само че през всичките тези години желала да откри своето момиче. Накрая съумяла.

Сега дамата желала да поправи грешките си. Накрая поискала да даде на Анжела пари. Тя не ги взела.

Дъщеря ни положила доста старания, с цел да избяга от биологичната си майка. У дома тя описа тази история без страсти. Не разбрахме защо…

Ние бяхме настръхнали, обземаха ни горещи или студени вълни…

Тогава Анджела ни призна. Тя знаела историята на раждането си отдавна. Дъщеря ни прочела доста книги за генетиката. Болестта й я подтикнала да търси независимо отговора.

Ние не й казахме нищо, само че детето се бе досетило за всичко единствено.

Щом пораснала, говорела с моята другарка, онази въпросната акушерка. Анджела й споделила, че ние сме разкрили всичко, само че не сме й споделили нищо за личната й майка. Приятелката ни повярвала.

Както се оказало, биологичната майка е излъгала щерка си. Имала е опция да отгледа бебето си. Мъжът я носел на ръце. Той даже я помолил да не изоставя личната си кръв.

Родителите на дамата също били златни. Те се радвали безпределно доста за бъдещата си внучка, само че самата опечалена майка не желала да се занимава с наставнически отговорности.

Искала да си живее живота, да се забавлява и да живее за себе си. Тя родила детето под натиска на роднините си.

Защо си спомнила за Анджела в този момент? Може би към този момент не можела да има деца? Или се е разхождала и внезапно се сетила за щерка си?

След като ни описа всичко, детето ни показа:

– Не ме тревожи появяването й. Тя не е имала предпочитание да ме види в родилното, по тази причина и аз нямам в този момент. Къде беше тя, когато се разболях? Това не е дамата, която ми шиеше костюми в детската градина и ме учеше по математика. Вие сте моите същински родители. Обичам ви безпределно. Радвам се, че ориста ни е срещнала! 

И ни целуна.

Съпругът ми и аз се разплакахме от благополучие. Възпитали сме прелестен човек!